Решение № 3095 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16068/2013 г.

Решение № 3095 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16068/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Надя Стоянова Тотева от гр. Димитровград, против решение № 237 от 30.09.2013 г., постановено по адм. дело № 295/2013 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЗД-РД- 05/0048 от 5.08.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Димитровград. Изложени са съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалбоподателка поддържа, че от мотивите на оспорения акт и от тези на съда не става ясно кое е действието от нейна страна, което се тълкува като психическо и физическо насилие. Твърди, че с преместването на детето в среда, в която никога не е живяло, ситуацията ще бъде доведена до пълна безконтролност, бягства от дома и липса на спокойствие за завършване на учебната година. Прави искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на друг, с който обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Димитровград в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на Надя Стоянова Тотева против заповед № ЗД-РД- 05/0048 от 5.08.2013 г., издадена от директора на ДСП - Димитровград, потвърдена с решение № ЗД РД 01-114 от 23.08.2013 г. на директора на Регионалната Дирекция за социално подпомагане - Хасково. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3, т. 4, чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 5, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), както и чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД) за спешно временно настаняване на детето Мариана Михайлова Тонева, родена на хх.хх.хххх г., с адрес в гр. Димитровград, в семейството на роднини или близки, а именно семейството на бабата по бащина линия Димитрина Маркова Нейкова с адрес: гр. Меричлери и нейният съпруг Марин Йорданов Нейков, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД. За да постанови този резултат, съдът е обсъдил подробно събраните по делото писмени и гласни доказателства относно състоянието на детето и отношенията му с родителите, като е обосновал извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 27, ал. 1 от ЗЗД, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съобразена е с изискванията на материалния закон и е постановена в съответствие с неговата цел. Обжалваното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за закрила на детето предвижда, че държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Принципите, на които се основава закрилата на детето, включват отглеждането му в семейна среда, осигуряване на най-добрия му интерес и специална закрила на дете в риск - чл. 3, т. 2, 3 и 4 от ЗЗД. Първата мярка за закрила на детето е съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда - чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗД, а следващата - настаняване в семейство на роднини или близки. Законът предвижда втората възможност - дете да бъде настанено извън семейството само като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане - чл. 25, ал. 2 от ЗЗД. Действия по настаняване на детето за отглеждане извън семейна среда могат да бъдат предприети при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗД. В случая административният орган се е позовал на т. 3 и т. 4 от тази разпоредба, съгласно които може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат (т. 3) и което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие (т. 4). Приложената в случая мярка за закрила на дете "спешно временно настаняване извън семейството", предвидена в чл. 33, ал. 1 от ППЗЗД съответства на мярката "временно настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция" по чл. 27, ал. 1 от ЗЗД. Тя цели предотвратяване на опасността за здравето и живота на детето и действието на заповедта, с която се налага, е ограничено до произнасяне на компетентния районен съд. По делото е установено, че родителите на детето са разведени от 2005 г., като родителските права са присъдени на майката Надя Стоянова Тонева. Непълнолетната Мариана Михайлова Тонева е подала искане за предоставяне на полицейска закрила на дете на 1.08.2013 г., в което е посочила, че е избягала от къщи заради системен физически и психически тормоз, чрез заплахи, бой и обиди от страна на майката, като е заявила, че се страхува да се прибере вкъщи и има нужда от помощ, за да престане този тормоз. Съгласно представеното медицинско направление детето има порезна рана на лява гривнена става. Описание на отношенията с майката непълнолетното лице е направило при изслушването му в съдебно заседание. Прието е за безспорно, че бащата се намира в трайна невъзможност да полага грижи за детето. В съответствие със събраните по делото доказателства е установеното от първоинстанционния съд, че касационната жалбоподателка като майка не е в състояние да полага адекватни грижи за детето си и не е успяла да осигури благополучието му в семейна среда, както и да гарантира сигурна и безопасна семейна среда за нормалното му развитие. Установено е, че детето и майката живеят в къща, собственост на семейството на мъжа, с когото съжителства жалбоподателката, при добри условия. След анализ на писмените доказателства и изслушване на непълнолетното лице в съдебно заседание съдът е приел за установено, че детето системно е под психическо напрежение, бяга от дома, в който живее (два пъти за една година). Позовавайки се на изготвените доклади на социален работник от 2.08.2013 г. и от 5.08.2013 г., на данните от проучването на сигнала, съдът е направил констатация за нарушена доверителна връзка между майката и детето, както и за наличие на дефицити в капацитета на родителя, изразяващи се в липса на умения за справяне с кризи в отношенията, използване на недопустими методи за възпитание, показвайки непостоянно емоционално поведение. Обосновано съдът е приел, че от страна на майката системно са отправяни обиди към детето, налагани са различни наказания. Посочено е, че детето е направило два опита за самоубийство. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗД предвижда предприемане на спешно настаняване извън семейството в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето, като настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ал. 2). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта. Анализът на нормата налага извод, че в случая се налага провеждането на бързо административно производство, а мярката по отношение интересите на детето има обезпечителен характер и следва да бъде определена незабавно. В едномесечен срок от издаването на заповедта по ал. 1 Дирекция "Социално подпомагане" прави искане до районния съд по настоящия адрес на детето - при спешни мерки съгласно изискването на чл. 27, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 33, ал. 5 от ППЗЗД. При така установените по делото факти е обосновано заключението на съда, че отрицателното настроение и отношение на детето към неговата майка, оплакванията му от упражнено физическо и психическо насилие, поредното му бягство от дома в гр. Димитровград и опита за самоубийство са рискови фактори по отношение на здравето и живота му предвид неговата възраст. Съответна на доказателствата е констатацията на съда, че към момента на издаване на оспорената заповед Мариана Тонева е била "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗД, спрямо което е съществувала опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Налице са основанията по чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето за настаняването му извън семейството. Аргументиран е направеният извод за наличие на фактическото основание по чл. 33, ал. 1 от ППЗЗД, както и че мярката е предприета в "най-добър интерес" на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗД. Наличието на риск за сигурността на детето в средата, в която живее в резултат на поведението на майката, е установено от административния орган, а това обстоятелство налага спешно да бъде изведено от тази среда. Като е направил извод за доказаност на материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед относно спешната необходимост детето временно да бъде настанено в семейство на роднини до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД, първоинстанционният съд е постановил обосновано, съответно на материалния закон и неговата цел решение. Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение за немотивираност на оспорената пред Административен съд - Хасково заповед. Същата съдържа ясни констатации относно установените от административния орган факти въз основа на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. В касационната жалба са изложени доводи за родителските качества на майката, липсата на безспорни доказателства за упражнено психическо или физическо насилие, осигурените битови условия, особеностите на детето предвид възрастта му, които са неотносими към приложената по спешност административна мярка за закрила на детето и подлежат на преценка в задължителното производство по реда на чл. 28 от ЗЗД пред районния съд. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,