Решение № 8157 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15450/2009 г.

Решение № 8157 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15450/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) . Образувано по жалба на Фатима Шехзен Сюлейман, лично за себе си и като законна представителка на малолетното дете Шахин Салах Алаюби Шехзен, от Сирия, без гражданство, против решение № 489 от 19.10.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет с изложени съображения за нарушение на приложимия материален закон. Процесуалният представител на председателя на ДАБ изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в 14-дневния срок, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното административно решение на жалбоподателите е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 на ЗУБ. Решение е постановено от компетентния административен орган по чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в писмена форма и съдържа подробни фактически и правни мотиви. В производството за предоставяне на статут са проведени три интервюта, по време на които кандидатите мотивират искане за статут с единствена причина, свързани със съпруга Салах Алаюби Саид Шехзен. Заявяват, че са напуснали Сирия нелегално, че са кюрди. Пристигнали са в България нелегално през Турция. Фатима Шехзен предполага, че съпругът й е бил свързан с Прогресивна кюрдска партия и е арестуван многократно, но не знае за какво е разпитван, освен, че е заплашван да не споменава пред никой за какво са си говорили по време на разпитите. Не навежда конкретни обстоятелства във връзка с преследване на съпруга, а само предположения. Жалбоподателката Фатима Шехзен Сюлейман заявява, че лично не е преследвана от властите, не е дискриминирана и е неосъждана. От така установената фактическа обстановка са законосъобразни правните изводи на административния орган, че за жалбоподателите не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Няма реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ - смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността им. Същите нямат никакви проблеми с властите в Сирия, където са родени и живеят. От представената справка вх. № 586/24.02.2009 г. е видно, че правният статут на арабизираните кюрди със сирийско гражданство е по-добро от положението на кюрдите без гражданство, каквито са жалбоподателите, защото спрямо кюрдите без гражданство се осъществява дискриминация. Но за предпоставките по чл. 8 от ЗУБ са от значение факти свързани с преследване, а не с дискриминация. Не са налице и хипотезите на чл. 9 от ЗУБ, защото хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, каквито не са налице в случая. Не са налице и други лични причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу, който е неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,