Решение № 7464 от 6.7.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна, чрез гл. юрк. А. Шулева против решение 25/13.09.2022 г. на Административен съд Русе, постановено по адм. дело 584/2021 г., в частта, в която е отменено решение с рег. 32-130517/22.04.2021 г., издадено от директора на ТД Северна морска (понастоящем ТД Митница Варна) към Агенция Митници, в частта, в която по 15 бр. митнически декларации (МД), подадени от Калипсо ЕООД, е отказано приемането на митническата стойност на част от декларираните стоки и е определена нова такава. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на решението. Касаторът, счита, че жалбата на Калипсо ЕООД е недопустима, поради липса на правен интерес от оспорването. Твърди, че не е налице пряко и непосредствено засягане на правната сфера на дружеството, тъй като в обжалваното митническо решение изрично е посочено, че на основание чл. 124, § 1, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013 или МКС) митническото задължение се счита за погасено и на основание чл. 104, § 2 от регламента размера на възникналото митническо задължение не е взето под отчет. С оглед изложеното и на основание чл. 159, т. 4 АПК моли образуваното съдебно производство да се прекрати. По съществото на спора касаторът поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, според които не са налице предпоставките за приложение на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Регламент (ЕС) 952/2013 (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447), тъй като митническите органи не са обосновали съмненията си относно декларираната договорна стойност на стоките. По приложението на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 поддържа, че са разгледани последователно методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и е прието, че не са налице достатъчно доказателства за определяне на митническата стойност на стоките по тези методи, спазена е и разпоредбата на чл. 141, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Регламент (ЕС) 952/2013 (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447), като е използвана най ниската стойност от наличните идентични и сходни стоки. Счита, че заключението на съдебно - счетоводната експертиза е неотносимо към договорната стойност на стоките. Излага и доводи за незаконосъобразност на съдебния акт в частта на присъдените в полза на Калипсо ЕООД разноски. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Калипсо ЕООД, град Русе, чрез адвокат С. Желязкова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в устните състезания по настоящото дело и в представен по делото писмен отговор. Ответникът поддържа, че същественото в разглеждания случай е неспазване на изискването за последователно прилагане на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 преди определяне на митническата стойност на основание чл. 74, § 3 от същия регламент. В оспорения административен акт не е посочено как е формирана по-високата митническа стойност. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на оспорване пред Административен съд - Русе е било решение с рег. 32-130517/22.04.2021 г., издадено от директора на ТД Северна морска (понастоящем ТД Митница Варна) към Агенция Митници, с което по митнически декларации (МД) с MRN 17ВG002002Н0108056 от 31.08.2017 г. и 17BG002002H0056620 от 13.05.2017 г. е приета декларираната от Калипсо ЕООД митническа стойност на стоките (т.1) и е отказано приемането на декларираната митническа стойност по митнически декларации с MRN 17ВG002002Н0035267 от 21.03.2017 г., 17BG002002H0056598 от 13.05.2017 г., 17BG002002H0056603 от 13.05.2017 г., 17BG002002H0056611 от 13.05.2017 г., 17BG002002H0056638 от 13.05.2017 г., 17BG002002Н0064190 от 31.05.2017 г., 17BG002002Н0064205 от 31.05.2017 г., 17BG002002Н0095715 от 02.08.2017 г., 17BG002002Н0104058 от 22.08.2017 г., 17BG002002H0112958 от 11.09.2017 г., 17BG002002H0113580 от 12.09.2017 г., 17BG002002Н0118053 от 20.09.2017 г., 17BG002002Н0118096 от 20.09.2017 г., 17ВG002002Н0119058 от 24.09.2017 г. и 17ВG002002Н0143673 от 14.11.2017 г., определена е нова митническа стойност на част от декларираните стоки, поставени под режим 40 за периода от 01.01.2017 г. до 14.11.2017 г. съгласно приложение 1, променени са данните в митническите декларации и са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 391 142.28 лева, ведно с лихва за забава. На основание чл.103, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 в решението е посочено, че длъжникът не следва да се уведомява за митническото задължение. На основание чл. 104, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 е посочено, че митническите органи не вземат под отчет размера на вносните мита, за които съгласно чл.103 от МКС длъжникът не може да бъде уведомен. На основание чл.124, § 1, б. а от МКС е посочено, че митническото задължение се счита за погасено. Първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на Калипсо ЕООД в частта по т.1 на оспорения административен акт и е прекратил производството по делото в тази част, поради недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 4 АПК. Актът в останалата част е отменен, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон Предмет на касационното обжалване е съдебното решение в частта, в която е отменен административния акт по касационна жалба на директора на ТД Митница Варна. Решението в частта, с характер на определение, в която производството по делото е прекратено, е влязло в сила, като необжалвано от Калипсо ЕООД. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че оспорването е допустимо, с изключение на оспорването на т.1 от митническото решение, която не засяга неблагоприятно правната сфера на дружеството жалбоподател. Преценката си за допустимост на жалбата, в частта, в която от митническия орган е отказано приемането на декларираната митническата стойност и е определена нова митническа стойност на част от декларираните стоки, променени са данните в митническите декларации и са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 391 142.28 лева, ведно с лихва за забава, съдът е основал на разпоредбата на чл. 44, § 1, изр. първо от Регламент (ЕС) 952/2013, според която всяко лице има право да обжалва решенията на митническите органи, отнасящи се до прилагането на митническото законодателство, които го засягат пряко и лично. На това основание е приел, че правният интерес от обжалване на тези административни актове не е обвързан с обстоятелството дали установените с тях публични вземания подлежат на принудително изпълнение или не, например поради погасяването им по давност. При извършената проверка за законосъобразност на митническото решение, съдът е приел, че е издадено от компетентен орган, в рамките на неговата териториална и материална компетентност, в изискуемата писмена форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Според съда в административното производство е нарушено изискването на чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, тъй като вносителят не е надлежно уведомен по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК за образуваното административно производство и в резултат е лишен от възможността да изрази становище по мотивите, на които се основава неблагоприятното за него решение на митническите органи. От фактическа страна съдът е установил, че актът е издаден след извършен последващ контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84а, ал. 1 ЗМ и е посочил, че на основание чл. 84м ЗМ връчването на съобщения и документи при извършването на проверки в рамките на последващия контрол е по реда на чл. 19а ЗМ, който в случая не е спазен. Уведомлението за образуване на административното производство е изпратено чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне на основание чл.19а, ал.1 ЗМ, но е върнато с отбелязване непотърсено. Според съда предпоставка за законосъобразното прилагане на процедурата по чл. 19а, ал. 5 - 7 от ЗМ от страна на митническите органи е провеждане на т.нар. щателно/документирано издирване на законния представител на дружеството, при което последният или негов пълномощник да не са били намерени на адреса на управление, за което в случая доказателства не се представят. В случая е предприето двукратно изпращане на пощенска пратка чрез лицензиран пощенски оператор на адреса на Калипсо ЕООД, което не би могло да изчерпи понятието издирване по смисъла на ЗМ, тъй като последното предполага извършването поне на две или повече действия, изразяващи се в прилагането на различни способи за търсене на конкретен адресат, като едва след това може да се прибегне до използвания способ по чл. 18а, ал. 9 АПК чрез залепване на уведомлението на входната врата на адреса на управление на дружеството на 02.03.2021 г., за да се приеме, че е приложена фикцията на редовното връчване. По съответствието на обжалваното митническо решение с материалния закон съдът е приел, че спорът по делото е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 144, § 2 от същия регламент, във връзка с правилното приложение на чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно разумни способи. Въз основа на правната уредба за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 - 74 от МКС и процедурата, предвидена в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за нейната промяна, съдът е установил, че митническият орган е приложил метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, без да посочи, конкретни обстоятелства и доводи за невъзможността да определи митническата стойност по някой от предходните методи и изключи приложението им в предвидената последователност. В мотивите си съдът е посочил, че органът е направил констатации за липса на данни относно мястото на производство, физически характеристики, качество, репутация, търговска марка, както и на единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваните стоки и напълно формално е приел, че разпоредбите на чл. 74, § 2 от б а) до б. г) от Регламент (ЕС) 952/2013 не могат да бъдат приложени и е определил митническата стойност по реда на чл. 74 § 3 от регламента. В тази връзка съдът е приел, че липсата на информация, предоставена от вносителя се дължи от една страна на допуснатото съществено нарушение (при връчване на уведомлението по чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013). От друга страна от представените по делото доказателства (справки извлечения от МИСІІІА от 09.11.2021 г.) е установено, че в приблизително същите периоди е налице внос на други стоки със същия тарифен номер и държава на произход, които не са коментирани при издаването на административния акт. Липсата на конкретни факти и обстоятелства за неприложимостта на всички последователно определени методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 съдът е определил като пречка за преминаване към метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Приел е, че в тежест на митническите органи е, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността на стоките и да обосноват извършеното увеличение на митническата стойност, което в случая не е изпълнено. От събраните по делото доказателства и от заключението на съдебно - счетоводна експертиза е установил, че стойността на процесните стоки съответства на договорената и декларираната стойност, както и че съпътстващите вноса фактури са намерили отражение в счетоводството на дружеството. При установените по делото факти съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно постановено. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 4 АПК, поради липса на правен интерес за дружеството - жалбоподател, тъй като на основание чл. 124 § 1, б а) от Регламент (ЕС) 952/2013 в акта е посочено, че установеното митническо задължение се счита за погасено. С оспорения административен акт е отказано приемането на декларираната от Калипсо ЕООД митническа стойност на стоките по конкретни митнически декларации, определена е по-висока митническа стойност на тези стоки по метода, предвиден в чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 в общ размер на 2 258 214.09 лева и в тежест на дружеството са установени задължения за ДДС в общ размер на 391 142.28 лева и съответните лихви за забава. Така установените задължения са публични държавни вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК, за които митническият орган е приел, че е изтекъл 3 - годишният срок за уведомяване на длъжника по чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно решение от 16 юли 2009 година на Съда на ЕС по съединени дела С-124/08 и С-125/08 (т. 28) и решение 15 март 2018 година на Съда на ЕС по дело С-256/16 (т. 80 и цитираната практика), посоченият 3 - годишен срок е давностен. По силата на чл. 170, ал. 3 ДОПК може да се извърши прихващане и с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо преди задължението му да бъде погасено по давност. С оглед предвидената в закона възможност за прихващане с погасеното по давност публично задължение, за дружеството - адресат на оспорения административен акт е налице пряк и непосредствен правен интерес да го оспори по основание и размер. (В този смисъл са определение 12294/01.12.2021 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. дело 11656/2021 г., определение 10185/07.10.2021 г. на Върховния административен съд, осмо отделение по адм. дело 8923/2021 г., определение 9900/30.09.2021 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. дело 9123/2021 г.). Освен това, в оспореното митническо решение изрично е посочено, че то е неразделна част от посочените в него митнически декларации и данните в него следва да се ползват за счетоводни, данъчни и статистически цели. Данните относно новата митническата стойност на стоките, предмет на внос и размера на възникналите митническите задължения подлежат на счетоводно отчитане от вносителя съгласно Закона за счетоводството, както и на деклариране за данъчни и статистически цели, което е допълнителен аргумент за наличието на правен интерес от оспорването им. По съществото на спора: Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение за определяне на нова митническа стойност на част от декларираните от Калипсо ЕООД стоки, по 15 броя митнически декларации. Установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон. Правилно съдът е приел, че при издаването на акта е допуснато нарушение на чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 и вносителят не е надлежно уведомен по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК за образуването на административното производство. Настоящият касационен състав напълно споделя и изложените в обжалваното решение мотиви относно правната уредба за определяне митническата стойност на стоки и условията за нейното изменение. Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. В чл.140, § 1 от Регламент за прилагане (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК установяването на предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 е в тежест на митническия орган. В конкретния случай правилно съдът е приел, че в оспорения административен акт липсват конкретни мотиви както по отношение наличието на основателни съмнения в декларираната митническа стойност на процесните стоки по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, така и относно приложения метод за определяне на нова митническа стойност по чл. 74, § 3 от МКС. В акта не се съдържат каквито и да било конкретни данни, с които митническият орган е обосновал съмненията си за отхвърлянето на декларираната митническа стойност на процесните стоки. Такива данни не се съдържат и в доклада от извършената проверка BG004000/1/2А от 10.10.2019 г. с peг. 32-297641/15.10.2019 г. по описа на ТД Северна морска /л.72 и сл. от адм. преписка/, както и в уведомлението по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 02.12.2020 г. Твърдения, че декларираната митническа стойност на проверените вече стоки е много по ниска от справедливите цени, определени от THESEUS на Joint Research Center (JRC) към ЕК, за съответния период се съдържат в писмо с рег. 32-65386/27.02.2020 г. на директора на дирекция Митническа дейност и методология /л.64-л.66 от адм. преписка/, с което е указано извършването на последващ контрол на митнически декларации за поставяне на стоки под режим допускане за свободно обращение, подадени от дружеството по реда на чл. 48 от МКС и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, но при издаването на оспорения акт тези данни не са анализирани. Правилно съдът е приел, че актът не съдържа и конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Този метод е на последно място в йерархията на предвидените в Регламент (ЕС) 952/2013 методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен метод и може да се използва само когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74 § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. В този смисъл е решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37. Поради това правилно съдът е приел, че липсата на конкретни фактически основания относно неприложимостта на всички методи по чл. 74, § 2 от регламента, в предвидената последователност от буква а до г, е пречка за определянето на митническата стойност чрез метода по чл. 74, § 3 от същия регламент. В тази връзка основателни са доводите на процесуалния представител на Калипсо ЕООД в отговора на касационната жалба, че последователното прилагане на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 е задължително за митническите органи. Основателни са и доводите му за противоречие в мотивите на акта - от една страна основателните съмнения за отхвърляне на декларираната договорна стойност на стоките са обосновани от митническия орган с необичайно ниски стойности на декларираните стоки спрямо справедливите цени, валидни за тях в ЕС предоставени от системата THESEUS на Joint Research Center (JRC) към ЕК, а от друга страна е прието, че вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 са неприложими, поради липса на данни за стоките. Изложените от митническия орган бланкетни мотиви за липса на даннни за приложение на методите по чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) 95282013 са в противоречие с представените по делото справки извлечения от МИСІІІА от 09.11.2021 г. Основателен е и доводът на ответника, че оспореният административен акт не съдържа и фактически основания по какъв начин е формирана митническата стойност на съответната стока. Съдържа единствено новата митническа стойност. Нарушението на изискването за мотивиране на митническото решение препятства правото на защита на засегнатото лице, както и преценката на съда по материалната законосъобразност на определената нова митническа стойност на стоките и по-конкретно отразява ли тя реалната икономическа стойност на внесените стоки и отчита ли всички елементи на тези стоки, които имат икономическа стойност (арг. от решение на Съда на ЕС по дело С-1/18, т. 22). От изложеното следва да се приеме за законосъобразен крайният извод на първоинстанционния съд, че при издаване на оспорения акт не е спазено изискването по чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, не са установени основателни съмнения по смисъла на чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламента за изпълнение за промяна на митническата стойност на процесните стоки, не е спазена предвидената в чл. 74, § 1 последователност на вторичните методи по чл. 74, § 2 и не са доказани основанията за определяне на митническа стойност чрез прилагане на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Решението в обжалваната част, в която е отменен оспореният индивидуален административен акт е валидно, допустимо и правилно решение и следва да се остави в сила в тази част. Решението следва да се остави в сила и в частта за присъдените в полза на дружеството разноски, тъй като размерът им е съобразен с материалния интерес по делото и представените по делото доказателства за извършването им. С оглед изхода от спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на Калипсо ЕООД в размер на 23 200 лева, направени разходи за адвокатска защита, платени в брой и по банков път. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като то съответства на материалния интерес по делото и е близко до нормативно установения минимум по Наредба 1/09.07.2004 г., в приложимата редакция от ДВ бр. 88/2022 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,