Решение № 14205 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8064/2009 г.

Решение № 14205 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8064/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Община-Варна против Решение № 635/15.04.2009 г. постановено по адм. дело № 1913/2008 г. на Административен съд-Варна, с което е изменена оценката за отчуждената част от 37 кв. м. от имота на Яни Панайотов Мавродиев, определена със Заповед № 1643/28.05.2008 г. на кмета на община-Варна, като същата е увеличена от 10 550 лева на 19 792 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответникът - Яни Панайотов Мавродиев, чрез пълномощника си - адв. Вълкова, с писмено възражение оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение съдът е изменил Заповед № 1643/28.05.2008 г. на кмета на община-Варна, в частта й относно определеното парично обезщетение за отчуждената част от 37 кв. м. от имот № 832 в кв. 48 по плана на гр. Варна, собственост на Яни Панайотов Мавродиев, като е увеличил оценката по това обезщетение от 10 550 лева на 19 792 лева. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че определената със заповедта оценка противоречи на материалния закон, тъй като не е действителната пазарна цена на имота, съгласно изискванията на чл. 209, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Оценката от административния орган е занижена, поради несъответствието й с цените по реално извършени продажби със сходни на процесния имоти. Извън това е констатирал, че в оценката липсва стойността на извършените в имота трайни подобрения - ограда и трайни насаждения, а е включена само стойността на разходите по преместване на оградата. Поради това и приемайки безрезервно заключението на приетата съдебно-техническа експертиза на вещото лице Вягова, съдът е изменил оспорената заповед, като е увеличил оценката на отчуждената част от имота на 19 792 лева общо, от които: 16 014 лева за имота и 3 778 лева за трайни подобрения. Решението е неправилно по отношение възприетата от съда оценка за отчуждения имот, като в тази част същото противоречи на материалния закон. Съгласно чл. 209, ал. 2, т. 1 от ЗУТ (ред. Д. в. бр. 65/2003 г.), по който ред е станало отчуждаването на процесната част от имота, кметът на общината издава заповед, с която въз основа на оценка, изготвена от лицензирани специалисти, определя размера на паричното обезщетение по пазарни цени. Пазарни цени, по смисъла на тази правна норма, са тези, които съответстват на действителната цена на имота и са установени при реално извършени сделки на свободния пазар, с имоти имащи сходни характеристики. В случая определената с обжалваното решение оценка на отчуждените 37 кв. м. от поземлен имот № 832, кв. 48 по плана на ЗПЗ, гр. Варна, не е действителната пазарна цена, тъй като не почива на реално извършени сделки на свободния пазар, а е определена от вещо лице, на база офертни цени, предлагани от "фирми, занимаващи се с посредничество при покупко-продажба на недвижими имоти", намалена с 4 %. Офертната цена на един имот е цената, която се предлага от продавача, т. е тя е едностранно определена и не отговаря на продажната му цена, по която се реализира същинската сделка. Съдът, в нарушение на закона, е възприел изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Вягова, без оглед на това че определената с него оценка почива само и единствено на офертни цени. При това, видно от Приложението към експертизата (на стр. 68), като база за определяне на тази цена, са послужили офертни цени на имоти, които имат само сходно местоположение с процесния, т. е попадат в ЗПЗ на гр. Варна, но останалите им характеристики са коренно различни, поради което ползването им е било несравнимо. От друга страна вместо към 28.05.2008 г.- датата на издаване на оспорения административен акт, експертизата е дала оценка на имота към 25.11.2008 г., което е неправилно. Оценката на имота към по-късен момент от датата на отчуждаването, не е пазарната му цена, по която следва да бъде изплатено обезщетението. Съдът е следвало да констатира горното и да не приема, че оценката на отчуждения имот възлиза на 16 014 лева, по заключението на вещото лице. Защото тази оценка, съгласно изложеното, не е пазарната му цена. В тази част обжалваното решение противоречи на чл. 209, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и е незаконосъобразно. Поради това същото ще следва да бъде отменено в тази част и вместо него бъде постановено друго, с което жалбата на Яни Мавродиев против Заповед за отчуждаване № 1643/28.05.2008 г. на кмета на община-Варна, в частта й относно определеното парично обезщетение за 37 кв. м. от имот № 832 в кв. 48 по плана на ЗПЗ на гр. Варна, се отхвърли, като неоснователна. Настоящият състав намира, че оценката на отчуждената част от имота, възприета от административния орган, в размер на 7 050 лева, е законосъобразно определена и не е опровергана от доказателствата по делото. Същата е изготвена от лицензиран оценител на недвижими имоти, при отчитане на всички обстоятелства влияещи на пазарната му цена. Ето защо жалбата срещу тази оценка, като неоснователна подлежи на отхвърляне. В останалата част обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Тази част касае обезщетението за извършените в имота подобрения от собственика. В случая съдът за да измени оценката на подобренията от 3 500 лева на 3 778 лева, правилно се е позовал на приетата съдебно-техническа експертиза, тъй като вещото лице е констатирало наличието на тези подобрения и трайни насаждения. При представени от жалбоподателя доказателства за законното им изграждане, съдът е имал основание да ги оцени, съответно да приспадне онези от тях, които имат характер на движимости и могат да се отделят без повреда. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение