Решение № 4772 от 4.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Димов от [населено място] чрез пълномощника му адв. И. Русчева против решение 117/06.01.2023г., постановено по адм.д. 76/22г. по описа на Административен съд Силистра, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед ЗК-394/22.03.2022г. на кмет на община Силистра, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: Склад с размери 31/12,5 м., находящ се в поземлен имот (ПИ) 78358.2.9, ПИ 78358.2.10 по КККР на [населено място] и част от общински път, ул. Девета по РП на [населено място], община Силистра. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните по делото доказателства. Сочи, че не е изследван въпроса дали имотът е в режим на семейна имуществена общност (СИО), както и това дали жалбоподателят развива стопанска дейност, която има различен правен режим от СИО. Твърди, че необосновано съдът приема Димов за адресат на заповедта и извършител на строежа само въз основа на това, че е собственик на един от имотите върху които е изграден строежа. Иска отмяна на решението и отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции без представени списъци на разноските. Ответникът кмет на община Силистра не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че правилно като адресат на заповедта е посочен И. Димов, като се позовава на разпоредбата на § 3, ал.1 от ДР на Наредба 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК (Наредба 13/2001 г.), предвид, че част от строежа попада в имота на Димов и няма данни общината като собственик на съседния имот, в който се намира другата част от строежа да е строила. Сочи, че Димов не е представил доказателства относно режима на имуществените отношения, поради което приема, че въпросното ПИ не е със статут на СИО, а се притежава лично от Димов. Въз основа на събраните по делото доказателства приема, че разпоредения за премахване склад с размери 31/12,5 м. представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е незаконен, като извършен без разрешение за строеж и при липса на предпоставките за търпимост по § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗУТ, с оглед изпълнението му след м. декември 2019 г., поради което подлежи на премахване. По тези съображения е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил оспорването й. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кмета на общината, предвид, че процесния строеж е пета категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.5, б. б ЗУТ и чл. 10, ал.2 от Наредба 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство върху земеделска земя. Констативният акт е съобщен по надлежния ред и срещу същия не е постъпило възражение от Димов. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Със съставения констативен акт и изготвената окомерна скица е установено съществуването на незаконния строеж, неговото местоположение и параметри. Констатациите в акта не са оборени, като по делото не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. По делото не е спорно, че в ПИ 78358.2.9, собственост на Димов и ПИ 78358.2.10 общинска собственост е изграден незаконния склад, с размери 31/12,50 м. като част с дължина 14 м. от склада, попадат в ПИ 78358.2.9, а останалите 17 м. от изградения незаконния строеж в ПИ 78358.2.10, а по отношение на ширината на сградата част със ширина от 4 м. по цялата дължина попада в общински път, улица. Имотите върху които е изграден строежа са земеделска земя с начин на трайно ползване за ПИ 78358.2.9 - овощна градина, а за в ПИ 78358.2.10 нива (л.22-27). Правилно първоинстанционният съд приема, че процесния склад с размери 31/12,5 м. е строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е изграден върху земеделска земя, без промяна на предназначението й и без необходимите строителни книжа и като такъв е незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и е подлежащ на премахване по чл.225а, ал.2 ЗУТ, тъй като не покрива изискванията да бъде търпим. Налице е изцяло нов строеж, който е започнат след декември 2019 г. Този извод се потвърждава от приложените снимки към изготвената съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните по делото. С оглед годината на изграждане на склада (след декември 2019 г.) не може да се приложи нито една от хипотезите за търпим строеж по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Неоснователен е доводът на касатора, че неправилно е посочен като адресат на заповедта. Не е спорно по делото, че И. Димов е собственик на част от терена (имота), върху който е построен строежа, видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 109, том VІ, рег. 4863, дело 657/2019 г. (акт 50, том ХІІ, дело 1932/05.09.2019 г. на СВ гр. Силистра)(л.125-127). Собственикът на съседния имот, в който се намира останалата част на строежа Община Силистра не е предприемала строителни дейности и не е давала право да се строи в нейния имот. Принципно извършителите на незаконни строежи са възможни адресати на заповедта по чл.225а, ал.1 ЗУТ, както и собствениците на строежа или на терена върху който са изградени, по аргумент от §3, ал.1 ДР на Наредба 13/2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от органите на ДНСК и чл.225а, ал.5 ЗУТ, но правото за определяне на адресата е на компетентния административен орган, който в изпълнение на дискрецията, с която разполага, избира като адресат едно от тези лица. Неоснователен е доводът на касатора за неправилност на първоинстанционното решение поради това, че не е коментиран въпросът за бездяловата съсобственост в режим на СИО. По делото е установено, че И. Димов има сключен граждански брак със З. Димова от 19.07.1987 г., поради което разпоредения за премахване със заповедта строеж се явява СИО по смисъла на чл.21, ал.1 от СК и от изпълнението на заповедта се засяга правото на собственост (съсобственост) на съпругата, което от своя страна обуславя самостоятелно правния й интерес от оспорване на заповедта, независимо, че не е извършител на строежа и адресат на заповедта. Касае се за самостоятелно съществуващо право на оспорване на акта, независимо от правото на оспорване на съпруга й, което в случая не е предявено по настоящето дело. Първоинстанционният съд при постановяване на решението не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. С разпореждане 285 от 18.05.2022 г. съдът е разпределил и указал доказателствената тежест на страните, извършил е служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд Силистра е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,