Решение № 12285 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 444/2024 г.
ВАССедмо отделение13.11.2024 г.докладчик т Таня Вачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 193/30.11.2023 г., постановено по адм.д. 301/2023 г. по описа на Административен съд - Ямбол.
ОСЪЖДА В. А. Б. от гр. Ямбол, [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР - Ямбол, гр. Ямбол, [улица], разноски по делото в размер на 50 лв. (петдесет лева).
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА /п/ ЮЛИЯ РАЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. А. Б. от гр. Ямбол, против решение 193/30.11.2023 г., постановено по адм.д. 301/2023 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което съдът е отхвърлил жалбата на Б. срещу отказ 1679р-14800/14.06.2023 г. на началника на Районно управление (РУ) - Ямбол при Областна дирекция на МВР (ОД МВР) - Ямбол за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана. Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди нарушение в процедурата по издаване на акта поради неспазване на предвидения срок за произнасяне от горестоящия административен орган. Според касационният жалбоподател съдът не е обсъдил в съвкупност мотивите за необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на оръжие за самоотбрана и е обосновал неправилен извод за отсъствие на заплаха срещу него. Сочи, че с оглед на установените факти и обстоятелства и представени доказателства безспорно се доказва наличието на отправена заплаха срещу него. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт. Претендира разноски. Ответникът началникът на РУ - Ямбол при ОД на МВР - Ямбол, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на исканите от касационния жалбоподател такива. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е започнало по заявление на В. Б. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие - пистолет Ч3 , кал 9х19, с L3912. Като основание на искането е посочил, че оръжието му е необходимо за защита във връзка с професионаланата му дейност като строителен инженер, тъй като много често пренася голяма сума пари, които са необходими за закупуване на материали, наемане на механизация и закупуване на консумативи, също така получава хонорари за проектирани обекти. Мотивирал е искането си и с висяща заплаха от страна на възложител по повод дължимост на хонорар, за която е подал жалба в прокуратурата и МВР. Към заявлението е приложил изискуемите документи. В резултат на извършена проверка от полицейските органи са изготвени докладни записки. С оспорения пред първоинстанционния съд акт 1679р-14800/14.06.2023 г. началникът на РУ - Ямбол е отказал да издаде разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана на В. Б. на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ). Административният съд - Ямбол е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, съдържа мотиви от фактическа и правна страна и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на Б. като неоснователна. За да обоснове този извод, съдът е обсъдил в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства. Приел е, че не е преодоляна отрицателната предпоставка, визирана в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Посочил е, че в хода на проверката органът е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, направил е справка в информационните масиви на МВР и не е установил релевантни обстоятелства, сочещи на основателна причина, която по несъмнен начин да налага необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие на посоченото в заявлението основание. Приел е за неоснователен мотива на заявителя за доказана необходимост във връзка с професионалната му дейност като строителен инженер, тъй като заявлението е подадено в качеството му на физическо, а не на юридическо лице по повод изпълнение на трудова дейност. По отношение на посочените от лицето доказателства за наличие на заплаха във връзка с получаването на хонорари съдът е приел, че има постановен от районен прокурор изричен отказ за образуване на наказателно производство, като подаването на сигнал не е достатъчно основание за позитивен акт. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като адресатът на акта е упражнил правото си на обжалване на отказа пред горестоящия административен орган и последният с нарочен акт е потвърдил постановения от началника на РУ - Ямбол. С тези мотиви е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Правилно първоинстанционинят съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Приел е, че заявителят няма основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове подновяване на исканото разрешение. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства и е обсъдил оплакванията на жалбоподателя. Пред настоящата инстанция не са ангажирани други доказателства в подкрепа на възраженията на касатора, нито такива, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и, съответно, водещо до други правни изводи. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради произнасянето на горестоящия административен орган при несъобразяване с чл. 58, ал. 1 АПК. Мълчалив отказ е налице тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт или до отказ на административния орган да извърши или да се въздържи да извърши определено действие и то само когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане. От представените по делото доказателства се установява, че по заявление вх. 167900-3042/23.05.2023 г. началникът на РУ - Ямбол е постановил изричен административен акт 1679р-14800/14.06.2023 г. - отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Произнасянето на административния орган е в рамките на установения в чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ едномесечен срок, който изключва приложението на общите разпоредби на чл. 57 АПК. В. Б. е подал жалба срещу постановения отказ на 27.06.2023 г. Горестоящият орган се е произнесъл с решение, с което е отхвърлил жалбата, на 27.07.2023 г., което е надлежно съобщено на адресата. Индивидуалният административен акт, който по аргумент на чл. 98, ал. 2, изр. 2-ро АПК подлежи на оспорване пред административния съд, е именно оспореният отказ 1679р-14800/14.06.2023 г. на началника на РУ - Ямбол, защото макар да е налице произнасяне от горестоящия орган, постановеното решение съдържа отхвърлителен диспозитив. От друга страна, дори и горестоящият орган да се е произнесъл извън срока по чл. 97 АПК, то за засегнатия субект е предвидена нормативна възможност да атакува законосъобразността на отказа директно по съдебен ред. Органът не е допуснал и нарушение на чл. 35 АПК, защото видно от доказателствата по делото, всички релевантни за случая факти и обстоятелства са надлежно събрани и обсъдени. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на доказана необходимост от носене и употреба. Жалбоподателят е посочил необходимост от самоотбрана и именно това основание е следвало да докаже както пред органа, така и пред съда, с конкретни факти и доказателства. Фактите, на които се основава твърдението за основателна причина за самоотбрана, трябва да са такива, че да дават възможност да се направи разумно обосновано предположение за нея. Изложените доводи по отношение необходимостта от самоотбрана във връзка с професионалната му дейност като строителен инженер са неотносими към настоящото производство, тъй като административинят орган се произнася само по основанието на искането, посочено от заявителя, а в случая то е за лични нужди. Жалбоподателят е посочил необходимост от самоотбрана и именно това основание е следвало да докаже както пред органа, така и пред съда, с конкретни факти и доказателства. Липсват данни за реална опасност или реална заплаха за здравето и живота му по смисъла на специалния закон. Ако работата му изисква притежаване на огнестрелно оръжие, то редът за придобиването му е друг - свързан с упражняваната от него трудова дейност. Изложените доводи за наличие на отправена заплаха във връзка с получаването на хонорари от страна на заявителя са от период, отдалечен назад във времето - 2020 г., и са неотносими към момента на отправеното конкретно искане от 23.05.2023 г. Осигуряването на превантивни мерки за защита също не е основание за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. В тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В настоящият случай от ангажираните доказателства не се доказва по безпротиворечив начин заявената необходимост от издаване на исканото разрешение. Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива, които се характеризират с висока степен на обществена опасност, поради което законодателят е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ. Видовете граждански цели е посочил в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В конкретния случай касаторът е посочил като основна причина за исканото разрешение - самоотбрана, за която следва да представи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно и обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие. Фактът, че касаторът в дейността му като строителен инженер оперира с големи парични суми, не би могъл да се приравни и приеме за причина, която по несъмнен и безспорен начин да обуславя необходимостта от разрешението. Като е приел оспорването за неоснователно, Административният съд - Ямбол е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт, в полза на Областна дирекция на МВР - Ямбол следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 50 лв. на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд