Решение № 11325 от 9.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9860/2010 г.

Решение № 11325 от 9.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9860/2010 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Трансинг" АД, гр. Пловдив, чрез Изпълнителния директор Видко Митрович против Решение № 890/18.06.2010 г., постановено по адм. д. № 2174/2009 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Трансинг" АД против Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с която, на осн. чл. 49, ал. 1 ЗКИР, са одобрени КК и КР към нея за землището на гр. Пловдив, досежно собствен на дружеството имот, представляващ "гаражна площадка" - терен 4 900 кв. м., който не е отразен в КК и КР. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид представените по делото доказателства, както и допуснатата и приета, неоспорена от страните, СТЕ. От доказателствата по делото е безспорно установено, че процесният имот попада частично в имоти с идентификатори 540.1100, 540.534 и 539.3, записани на собственици, различни от жалбоподателя. Констатирано е от решаващият съд, че оспорената Заповед е издадена в съответствие с материално-правните норми като са спазени изискванията на чл. 43, ал. 1 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. КК, която се одобрява със заповед на ИД на АГКК по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР отразява фактическото състояние на имотите към момента на заснемането им с оглед поставените на място трайни знаци за материализиране на границите им, както и данните от предходните кадастрални и други планове и документите за собственост, представени при откриване на производството пред административния орган. Този административен акт няма конститутивно действие, а констативно, т. е. не създава права на собственост, а отразява актуални такива, поради което е предвидена в чл. 53 ЗКИР възможност за последващо изменение на КК и КР при евентуална промяна в обема на собствеността. С други думи - не може по пътя на одобрението на КК и КР да се изменят границите на имоти без преди това да са проведени съответните процедури по изменение на регулацията, по отчуждаване, сключване на договор по реда на чл. 15 и чл. 17 ЗУТ и пр. По своята същност КК представлява геодезична снимка на съществуващите на място граници на имотите. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав