Решение № 185 от 26.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 60/2012 г.

Решение № 185 от 26.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 60/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Подадени са касационни жалби от защитника на подс. Б. И. С. от София, в момента в затвора София, адв. Б. Х. от САК и лично от него срещу решение № 432/02.12.2011 г., постановено по ВНОХД № 643/2011 г. на Апелативен съд-София с доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Подсъдимият С. лично и чрез процесуалния си представител, служебно назначения му защитник адв. П. А. от САК моли жалбите да бъдат уважени. Върховният касационен съд разгледа жалбите в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 126/27.04.2011 г., постановена по НОХД № 3143/2010 г. на Софийския градски съд подсъдимият Б. И. С. от София, в момента в затвора София, е признат за виновен в това, че на 24.08.2009 г. в София умишлено умъртвил Ц. И. Д. от с. гр., по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3-то и 4-то вр. чл. 115 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на 18 години лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим в затвор, от което на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато предварителното му задържане с мярка "задържане под стража" и времето на изпълнение на мярка за неотклонение "домашен арест". Разпоредено е с веществените доказателства по делото и са присъдени в тежест на подсъдимия направените по водене на делото разноски от държавата. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. М. от САК с бланкова жалба, недопълнена поради замяната му със служебно назначен защитник по желание на подсъдимия и лично от последния с оплаквания за незаконосъобразността й, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилното приложение на материалния закон, а оттам и за явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна. В касационните си жалби защитникът адв. Б. Х. и подс. С. наново поддържат оплакванията си за допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото му на защита в процеса, за неправилното приложение на материалния закон относно обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3-то и 4-то, вр. чл. 115 от НК - основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, с искания за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационните жалби са подадени в законния срок, от страни, имащи право на жалба, срещу въззивно решение, подлежащо на проверка от касационната инстанция на основание чл. 346, т. 1 от НПК и като такова са допустими, но разгледани по същество, са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: Доколкото и двете жалби визират еднопосочно допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на атакувания съдебен акт и неправилното приложение на материалния закон, то те следва да бъдат разгледани едновременно. Излагайки оплакванията си за допуснати и неотстранени и от въззивния съд процесуални нарушения по събирането и оценката на доказателствата, подсъдимият и защитникът му се основават на тезата му за липса на съпричастност с извършеното над пострадалия Ц. Д., останала недоказана, според тях, поради редицата пропуски още при разследването, а и заради неоснователните откази на съда да допусне събирането на относими и от съществено значение за разкриване на истината доказателствени източници. Тази теза е била поднесена на съдилищата по фактите и те са я изследвали в светлината на събраните по делото доказателства, включително и като са анализирали подробно показанията на полицейските служители св. Б. С. и св. Кр. Ц. (подкрепени и от показанията на св. Ал. Г.), доколкото те първи са контактували с подсъдимия и получили преки впечатления за психическото му състояние в онзи момент и възприели първите му изявления за случилото се с пострадалия. Напълно изяснени са въпросите с какво е бил облечен, кога връхните му дрехи и маратонките са иззети за изследване, къде и в какво състояние е бил до идването на полицейския патрул. Оплакването за неоснователен отказ да се разпитат свидетели не се свързва с каквото и да е обстоятелство, което да е останало неизяснено по делото, а то не кореспондира и с активността на жалбоподателя и защитата му, при липса на доказателствени искания от тяхна страна пред въззивната инстанция. Обясненията му, освен многословни, в редица отношения са в противоречие с показанията на свидетелите, включително са налице множество такива с другите доказателствени средства - констатациите при огледа на местопроизшествието, изземването и изследването на дрехите, с които е бил облечен в деня на убийството и се явил пред полицаите от патрула, изпратен за проверка на сигнала, присъствието на сина му по време на огледа, резултатите от изследванията и изводите на експертите от различните назначени на досъдебното производство експертизи на веществени доказателства и иззетите следи. Въз основа на извлечените обективни данни съдът прави изводите си за нанесените от страна на подсъдимия множество удари с намерения до трупа на Цв. Д. окървавен нож, следите по пострадалия при опитите му да се защити от тези удари и поредността им, до нанасяне на фаталните във врата и сърцето, дали му основание и за съответните правни изводи във връзка с квалификацията на деянието. Няма никакви данни в подкрепа и на сегашните му твърдения в апартамента да е имало друго или други лица, включително и соченото от него лице В. М., свързвайки го в миналото със смъртта на родителите си, както и в опити за покушение лично над него. В това отношение упрекът към разследващия орган е неоснователен, тъй като от показанията на полицейските служители и св. К. се установява, че единствено по дрехите и маратонките на подсъдимия са били забелязани следи от кръв, при изследването на които е установено съвпадение с кръвната група на починалия. Изяснен е механизмът на отлагане на следите от кръв по тези дрехи и по стените на банята, имащо отношение и към механизма на причиняване на множеството му телесни увреждания. Експертите са изяснили тежестта на тези наранявания и времето, за което те биха могли да бъдат нанесени, както и причинната им връзка с последвалата смърт на Цв. Д.. Всичко това не е останало вън от вниманието на апелативния съд и той е изложил съображенията си защо не дава вяра на част от твърденията на подсъдимия, както и от кои приети за еднопосочни и категорични доказателства не приема чужда, извън деятелността на последния, намеса за причиняване смъртта на пострадалия. Те са обсъдени от съда и с оглед установяване на обективните и субективните признаци на престъплението, предмет на обвинението срещу жалбоподателя. Или, въззивният съд не просто се е съгласил с приетите за установени от градския съд факти, а е допълнил неговия анализ със собствени съображения, отхвърляйки аргументирано доводите на подс. С. и на защитата му. В крайна сметка, съвкупният анализ на доказателствените материали, които съвсем не са "оскъдни", са дали основание на съда да направи категоричния и несъмнен извод, че единствено подсъдимият е нанесъл ударите с процесния нож и няма допуснати нарушения на принципните разпоредби на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 3 и 5 и чл. 303 от НПК. Поради това не се оправдава оплакването на защитата на жалбоподателя, че е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и не може да бъде уважено искането им за отмяна на въззивното решение и оправдаването му по предявеното обвинение, а така също и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. При така установената фактическа обстановка законосъобразно въззивният съд е приел, че деянието на подсъдимия осъществява състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3-то и 4-то, вр. чл. 115 от НК. Няма основание да се възприеме тезата на защитата на жалбоподателя, че той е действал в състояние на афект, породен от отправена му обида от пострадалия Д. или по друг противоправен начин. Заключението на СППЕ е обсъдено съвкупно с останалите доказателствени материали. Експертите са изяснили, че поведението на жалбоподателя е мотивирано от дълго време кумулирано негативно отношение към пострадалия, когото също е считал за виновен за неблагополучия в живота си и за умишлено провокиран при периодично възникващите конфликти между тях. Макар и споменал пред полицаите да е реагирал с агресия спрямо починалия заради нанесена му обида, това обстоятелство е отречено от него, а и не е установено обективно тя по своя характер да е била такава, че да може да доведе до силното му раздразнение, т. е. до стеснение на съзнанието му и основание за смекчена отговорност за извършеното. Затова съдът убедително и законосъобразно не се е съгласил да приеме доводите на защитата за причиняване на смъртта в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия по някой от начините, посочени в закона и е отхвърлил както искането за преквалификация на деянието в такова по чл. 118 от НК, така и наличието на каквото и да е съмнение, че единствен автор на деянието е подс. С. Съдът е изложил законосъобразни съображения и относно наличието на квалифициращите деянието обстоятелства по т. 6 на чл. 116, ал. 1 от НК - причиняване на смъртта на Д. по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост, при множеството в различно (динамично и статично) положение спрямо жертвата и с различна, включително значителна сила на нанасяне на ударите с ножа, откритите защитни наранявания, период на нанасянето им, почти безпомощното състояние на починалия да се защити от нападението на подсъдимия, упоритостта му за постигане на целения резултат, от което е изведен и умисълът му, съобразено и с данните за психическото му състояние. С оглед на това, оплакването за неправилното приложение на материалния закон се явява неоснователно и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК. Няма наведено изрично оплакване за явна несправедливост на наложеното на подс. С. наказание, но то следва да се извлече от основното му оплакване за недоказано авторство, а оттам за несправедливото му осъждане. Наложеното му наказание обаче не се явява несъответно на извършеното. Съдът е възприел извода на първата инстанция за битовия по своя характер инцидент между двамата братя, наслоената им взаимна ненавист и е отрекъл с основание да е налице изключителна тежест на извършеното от жалбоподателя. Избирайки също дължимото му се наказание да е лишаване от свобода, а не по-тежко, съдът е анализирал на свой ред наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, считайки наложеното в размер на 18 години да е достатъчно за постигане целите на закона. ВКС не намира основание за корекция на така постановеното наказание и атакуваното решение и в тази му част следва да остане в сила. По делото няма предявени каквито и да е граждански претенции срещу жалбоподателя. В цялост, жалбите, като неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение