Решение № 3109 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9866/2020 г.

Решение № 3109 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9866/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационна жалба на Главна дирекция (ГД) "Национална Полиция" със седалище [населено място], подадена чрез процесуалния си представител гл. юрк. Найденчовски срещу Решение № 177/05.06.2020 г., постановено по адм. дело № 76/2020 г. на Административен съд – Перник, с което ГД "Национална полиция" е осъдена да заплати на С. Ненкова, сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2020 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в исковото производство в размер на 310, 97 лева. В жалбата изразява доводи за неговата неправилност и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на делото по същество на спора, като се постанови друго решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) бъде отхвърлен изцяло или присъдената сума бъде намалена. Алтернативно се моли за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът – С. Ненкова от [населено място], в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез пълномощника си адв. Сотирова изразява становище за нейната неоснователност и моли решението като правилно да се потвърди. Претендира заплащане на направените пред настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Перник е уважил предявения от С. Ненкова против Главна дирекция "Национална Полиция" със седалище [населено място] иск за сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от отменен с Решение № 886/02.12.2019 г., постановено по АНД № 01313 по описа на Районен съд – Перник, влязло в сила на 24.01.2020 г., Електронен фиш (ЕФ) Серия "К" № 1179463 от 20.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2020 г. до окончателното й изплащане. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменен, поради настъпила погасителна давност ЕФ Серия "К" № 1179463 от 20.08.2015 г. на ГД "Национална полиция", издаден на С. Ненкова на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и е наложена "глоба" в размер на 100 лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Ищцата е обжалвала в срок пред съда процесният електронен фиш. За осъществената в производството пред Районен съд (РС) – Перник адвокатска защита Ненкова е заплатила в брой адвокатско възнаграждение на адв. К. Сотиров от АК – Перник, сумата от 300 лева, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие (л. 67 от АНД № 01313/2019 г. по описа на РС – Перник). От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника. Приел за основателна и претенцията за лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменен електронен фиш, с което на ищцата е наложено административно наказание – глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност на държавен орган. В настоящия случай е доказано от Ненкова, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред Районен съд – Перник е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорените суми, подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност – чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Административният съд обосновано се е позовал в тази връзка на приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС на Върховния административен съд по т. д. № 2/2016 г. Мотивите му в тази част, към които настоящия състав препраща по арг. от чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, напълно се споделят без да е необходимо да се повтарят. Неоснователни са направените от касационния жалбоподател доводи за неприсъждане на обезщетение за имуществени вреди изобщо, тъй като процесният електронен фиш бил отменен поради изтекла давност, а не като незаконосъобразен. Върховният административен съд не споделя тези доводи, тъй като направените от ответницата по касация разходи в конкретния случай за процесуално представителство във връзка с обжалването на електронния фиш са именно заради неговото издаване, пряка последица от издаването му, т. е. налице е причинна връзка между отменения по съответния ред ЕФ и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение, поради което ирелевантно е в случая основанието за отмяната на процесния акт. Правилно е приет за основателен и искът за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение, в случая така както е предявен – от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2020 г. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответницата по касация следва да се присъдят направените съдебни разноски пред настоящата касационна инстанция в размер на 300 лева, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 15.07.2020 г. на л. 26 и списък на разноските по чл. 80, ал. 1 от ГПК на л. 25 от делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 177/05.06.2020 г., постановено по адм. дело № 76/2020 г. по описа на Административен съд – Перник. ОСЪЖДА Главна дирекция "Национална полиция", със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на С. Ненкова с ЕГН [ЕГН] от [населено място], местност "Полигона", [жилищен адрес] и съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 10, адв. Я. Сотирова, сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени разноски пред настоящата инстанция. Решението е окончателно.