Решение № 9179 от 19.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационни жалби на Л. Панов от гр.София чрез процесуалния си представител адв. Димитрова против Решение 4109/23.06.2021 г. по адм. дело 6059/2019 г. по описа на АССГ, поправено с Решение 5216/18.08.2021 г. по същото дело, в частта, с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) Р-22221218002490- 091-001/18.09.2018 г., издаден от В. Владимирова на длъжност началник на сектор - орган, възложил ревизията и П. Бонева-Драгиева - ръководител на ревизията, в частта, в която са установени задължения на касатора по ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 890,89 лв. ведно със законната лихва върху тях. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е счел за облагаем доход изплатените от наемателя на имота му суми за извършване на ремонт и заплащане на режийни разноски. По отношение решението за поправка на основното решение по делото поддържа, че допуснатата поправка представлява по-скоро допълване на решението, което се постановява на основание чл. 176 от АПК, както и че не е налице необходимост от допълване на решението /поправка на очевидна фактическа грешка/, тъй като волята на съда е изразена ясно в диспозитива на Решение 4109/23.06.2021 г. Искането от съда е да отмени оспореното решение в обжалваната му част и реши спора по същество, като отмени обжалвания РА относно установени задължения на касатора по ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 890,89 лв. ведно със законната лихва върху тях. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Мирчева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Искането от съда е да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е РА 22221218002490-091 -001/18.09.2018г., издаден от В. Владимирова на длъжност началник сектор - орган, възложил ревизията и П. Бонева-Драгиева - ръководител на ревизията, изменен с Решение 504/ 22.03.2019г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София, с който на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ в общ размер на 11 953,22 лв. за данъчните периоди от 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г., ведно със съответните лихви за забава в размер на 5 059,24 лв. С решението си АССГ е отменил горецитирания РА в частта, за данъчен период 2013 г., за сумата над 890,89 лв. до 10 107,16 лв., ведно със законната лихва, и изцяло за данъчни периоди 2014г. и 2015г. В тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила. По отношение на частта, с която с РА на жалбоподателя са определени задължания по ЗДДФЛ за данъчен период 2013 г., за сумата от 890,89 лв. и лихви, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице. Счел е за неоснователно и недоказано възражението на жалбоподателя, че не е декларирал сумата 2 933,75 лв.,защото основанието за нейния превод са разходи, извършени от него, които се възстановяват от наемателя по договора и не се квалифицират като доход. За извършването на ремонта и заплащане на определени режийни разноски не се представени доказателства. Първоинстанционният съд не е кредитирал представеният анекс към договора за наем, тъй като същия нямал обвързваща съда материална доказателствена сила, а също така като частен писмен документ нямал и достоверна дата по критериите на чл. 181 от ГПК във вр. пар. 2 от ДР на ДОПК. Изложени са мотиви, че представената в съдебно заседание писмена декларация от Д. Първов(живущ в Люксембург) не следва да бъде кредитирана като годно доказателство в подкрепа на твърденията на жалбоподателя. Посочено е в съдебното решение, че писмена декларация в съдебното производство не е допустимо доказателство, като се е позовал на разпоредбата на чл. 158 ДОПК, който предвижда, че свидетелски показания са допустими само в случаите на чл. 57, ал. 2 ДОПК, докато в процесния случай писмената декларация на третото лице не е представена по време на ревизията, а едва в съдебното производство. Съдът е приел, че от гледна точка на материалния данъчен закон (в случая чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ) е без значение обстоятелството по какви причини въпросните суми са постъпили по банковата сметка на задълженото лице. По тези и други мотиви първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА в тази му част. Решението в обжалваната му част е неправилно. Основателен е направеният довод в касационната жалба, че съдът частично не е съобразил всички налични доказателства по делото, относими към съответните факти, като неправилно не е кредитирал част от тях и погрешно е интерпретирал определена категория доказателства. По отношение на събраните по делото доказателства следва да се посочи, че още в хода на ревизията жалбоподателят с писмо вх. 78-06-25#5/11.06.2018 г. е представил договор за наем от 15.07.2010 г. с уговорка за заплащане в брой или по банков път, обстоятелства които се удостоверяват с движение по банковата сметка. Сумата заплатена през 2013 г. за наем е декларирана и дължимият данък е внесен в срок, което не е спорно по делото. Със същото писмо, доказателствата към които са приобщени към ревизионното производство с Протокол Р-22221218002490-ППД-001/09.08.2018 г., е представен анекс към договора за наем от 20.11.2013 г., с който наемателя се задължава да заплати суми за текущ ремонт, режийни разходи и наем за м.01.2014 г. Първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал представения анекс. Същите суми, описани в анекса, са преведени на 05.12.2013 г. по банков път с вписано основание наем за м.01.2014 г., разходи за имота и ремонт. Основанията в банковото извлечение отговарят на предмета на анекса. Съгласно чл.182 ал.1 пр. 5 от ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който настъпи друг факт, какъвто в случая е банковия превод, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Описаните документи са анализирани и неоспорени в ССчЕ. Съдът е следвало да направи съвкупна преценка на всички тези представени доказателства и чак след това да прецени дали доказват или не фактите по делото. Аргументът, че анексът е частен документ, не отменя задължението на съда да прецени доказателствената му сила във връзка с всички доказателства по делото, а не директно да го изключи с мотиви, че нямал обвързваща съда материална доказателствена сила. В случая, тъй като не е оспорен относно неговата автентичност, анексът съставлява доказателство, че съдържащото се в него изявление е направено от лицето, което го е подписало, т.е. че наемателят се е съгласил да преведе процесните суми на основанията, посочени в анекса и банковия документ. В тази връзка неправилно е отказан разпит на свидетел и кредитиране на писмената декларация от наемателя, подписал анекса, като недопустимо доказателство. В конкретния случай са налице условията в чл.57 ал.2 т.2, предлож. последно от ДОПК. Като е допуснал тези нарушения съдът не е установил правилно фактическата обстановка по спора, в резултат на което е достигнал до правни изводи в противоречие с материалния закон. При това фактическо и правно положение не може да бъде споделена тезата на приходните органи, че част от процесния превод от 05.12.2013 г. в размер на 1500 евро са укрит доход, облагаем на основание л.35 т.6 от ЗДДФЛ. Касае се за възстановени от наемателя на наемодателя разходи за текущ ремонт и разходи за комунални услуги във връзка с ползването на имота. С оглед на изложеното и като е достигнал до други правни изводи АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и в тази част отменен РА, досежно определените задължания по ЗДДФЛ за данъчен период 2013 г., за сумата от 890,89 лв. и лихви. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, осмо отделение,