Решение № 60 от 27.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1508/2020 г.

Решение № 60 от 27.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1508/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков Предявени са искове по чл. 47, ал. 2 от ЗМТА за прогласяване на нищожността на решение от 28.01.2020 г. по арбитражно дело № 8/2019 г. на АС – Национална юридическа фондация, съединени евентуално с искове по чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ЗМТА за отмяна на решението. Ищецът "Бейт шама" ЕООД поддържа, че предметът на спора не подлежи на арбитраж, тъй като едната от страните – К. И. Л. е потребител, а и спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, поради което арбитражното решение е нищожно. Евентуално посочва, че между страните липсва валидно сключено арбитражно споразумение, предвид обстоятелството, че предварителният договор с арбитражна клауза, е подписан за дружеството от Р. Ш. - лице без представителна власт, а компетентността на арбитражния съд е била своевременно оспорена. Излага съображения, че не е могъл да участва в арбитражното производство по независещи от него причини и не е могъл да посочи арбитър – не е бил надлежно уведомен за производството, представляван е от Р. Ш. - лице без представителна власт, посоченото лице не говори български език, но въпреки това не му е назначен преводач, а и към момента на провеждане на последното заседание, Р. Ш. е бил задържан от органите на МВР, арбитражният съд е бил уведомен за това обстоятелство, но въпреки това е провел заседанието и е решил делото. Навежда доводи, че решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, тъй като в предварителния договор е уговорено, че неустойката се прихваща от продажната цена на недвижимия имот, предмет на предварителния договор, а в случая пред СРС е заведено дело по реда на чл. 19 от ЗЗД, респективно неустойката е следвало да се иска при завеждане на делото по чл. 19 от ЗЗД. Ответникът К. И. Л. излага съображения за неоснователност на исковете. Посочва, че не е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на З., както и че спорът не е вещно-правен или такъв за владение. Навежда доводи, че твърденията за наличие на предпоставките на чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ЗМТА са неоснователни, като претендира присъждане на направените пред ВКС разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: По исковете по чл. 47, ал. 2 от ЗМТА: Със Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г. /, е изменена разпоредбата на чл. 19, ал. 2, като е въведена забрана за постигане на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на З.. Според легалната дефиниция "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност. Понятието "потребител" е обективно, като с оглед установяване на това качеството на страна по договор, следва да се извърши преценка на всички обстоятелства по делото, вкл. на клаузите на договора и естеството на представляващата предмет на договора стока или услуга, за да се установи целта на придобиването или съответно на получаването й. В случая се установява, че в предварителния договор от 15.05.2019 г., в който е обективирана процесната арбитражна клауза /съобразно която всички спорове свързани с договора, които страните не са решили помежду си, се решават от Търговски арбитражен съд при Националната юридическа фондация, с изключение на иска за обявяване предварителния договор за окончателен/, страните "Бейт шама" ЕООД – продавач и К. И. Л. – купувач са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот – УПИ, с осигурена от дружеството продавач оригинална заверена валидна виза за проектиране за минимум 900 кв. м. надземна Р.. Анализирайки разпоредбите на посоченият договор и вземайки предвид изявлението на К. И. Л. /с което по същество се отрича бъдещото придобиване на недвижимия имот да е за лични цели и употреба, а и това изявление не представлява отказ от права по смисъла на чл. 3, ал. 2 от З. /, настоящият състав намира, че целта на физическото лице купувач по предварителния договор, е била да придобие урегулирания поземлен имот, с оглед бъдещото му застрояване със сграда /чиято минимална площ изключва извод за придобиване и застрояване за лични цели/ и осъществяване на търговска продажба /на отделни обекти или на цялата сграда/ за реализиране на печалба. Т. е. в случая е несъмнено, че при сключване на договора физическото лице не е действало като потребител, а като търговец и тъй като от друга страна, решеният от арбитражния съд спор /за дължимостта на уговорена в предварителния договор неустойка/, няма за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, решението на арбитражния съд е валидно, а исковете за прогласяване на нищожността му се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. По евентуално съединените искове: При подписване на процесния предварителен договор, "Бейт шама" ЕООД е представлявано от Р. А. Ш., упълномощен с два бр. пълномощни от Г. А. Ш. - управител на дружеството /л. 6-л. 9 от арбитражното дело/, а от 03.09.2019 г. Р. А. Ш. е вписан в ТР като управител и едноличен собственик на капитала на "Бейт шама" ЕООД. На това физическо лице са връчени от арбитражния съд препис от исковата молба и приложенията към нея, като на 09.09.2019 г. същото е подало молба, с която е оспорило компетентността на съда, евентуално е посочило арбитър и резервен арбитър и е упълномощило от името на дружеството адвокат И. П. /изготвила отговор на исковата молба, постъпил на 24.09.2019 г. и представлявала дружеството при провеждане на двете открити съдебни заседания - на 13.11.2019 г., наред с управителя и на 09.01.2020 г. /. От съдържанието на цитираните пълномощни е видно, че в обема на учредената за пълномощника Р. А. Ш. представителна власт, се включва освен правото да сключи предварителен договор, също и правото да сключва арбитражно споразумение от името на представляваното от него дружество и да представлява дружеството и да упълномощава адвокати по заведени срещу дружеството дела, а както бе посочено, от 03.09.2019 г. Рамаз А. Ш. е и представител на дружеството по закон. Установява се също така от показанията на свидетеля Марков и от дадените от Рамаз А. Ш. по реда на чл. 176, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ГПК, обяснения в производството пред ВКС, че Рамаз А. Ш., живеещ от повече от тридесет години в Република България, владее български език, респективно оспорването от "Бейт шама" ЕООД на забележката на помощник нотариус "лично се убедих, че молителят владее български език" в декларация от 04.12.2013 г., се явява недоказано. Изложеното дава основание да се приеме, че е налице валидно арбитражно споразумение, подписано от името на дружеството от лице с представителна власт, като дружеството е уведомено за арбитражното производство, имало е възможност и е посочило арбитри, представлявано е пред арбитражния съд от лице /владеещо български език/ с надлежно учредена представителна власт /по пълномощие, а впоследствие и по закон/, което е упълномощило процесуален представител - адвокат. В този смисъл и тъй като невъзможността на управителя на дружеството да присъства по време на провеждане на арбитражното заседание от 09.01.2020 г. /било тази невъзможност и уважителна/ не е пречка за разглеждане на делото, при положение, че дружеството е представлявано от адвокат - представител по пълномощие, а от друга страна завеждането пред държавния съд на производство по чл. 19 от ЗЗД, по никакъв начин не може да квалифицира спора за дължимостта на неустойка като спор, непредвиден в арбитражното споразумение, предявените искове по чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ЗМТА се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на правния спор, ищецът дължи на ответника направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 500 лв., като предвид размера на цената на иска 195 600 лв., минималния размер на дължимото възнаграждение - 5 442 лв. /чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. / и фактическата и правна сложност на делото, направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение