Решение № 12854 от 15.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5948/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба от П. Диков от гр. Бургас чрез процесуалния си представител адв. К. Мутафов срещу решение 550/09.04.2021 г., постановено по адм. дело 1922/2020 г. на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА Р 02000219007800-091- 001/29.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение 174/14.08.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Бургас при ЦУ на НАП за установени задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 719,84 лв. и лихви 371,27 лв.и за 2015 г. в размер на 3 428,67 лв. и лихви 1 419,26 лв. Релевира се оплакване, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, което представлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК .В касационната жалба се съдържа оплакване, което макар и с изключително кратко изложение може да се приеме, че се релевира и второто отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно преценката на доказателствата за дарени парични средства на жалбоподателя от негови близки роднини (родители на съпругата му), като в тази връзка изтъква довод, че и житейски, а и юридически няма наложена практика тяхното физическо предаване да се документира с разписка или друг частен документ в подобна ситуация. По отношение на отразеното в решението становище на съда за това, че не е посочен начина на съхраняването им, касационният жалбоподател счита, че това е извън предмета на правния спор. Твърди се също, че установените в хода на ревизията и в съдебното обжалване факти не са оборени от административните органи със съответните доказателства и затова може да се направи обоснован извод, че неубедително е твърдението, изложено в мотивите на решението за непризнаването на предоставените по договора за дарение средства като начално салдо към месец януари 2010 г. В тази връзка касатора счита, че установяването на данъчните задължения на лицата не може да се аргументира с евентуалност, както това е направено в ревизията. Излагат и се оплаквания и доводи относно допуснатите нарушения от страна на ревизиращите органи, вкл. и за съществени нарушения на производствените правила, като не са спазили един от основните принципа, върху който се изгражда данъчно-осигурителния процес, този за служебното начало. За неизяснен според касатора е останал факта още в ревизионното производство за определяне на правното основание и размера на дължимия от лицата данък, както и неизследването на обстоятелство, относимо към придобиването на недвижим имот в [населено място], в нотариалния акт, на който е вписано, че същият е платен изцяло в момента на изповядването на сделката. В тази връзка касационният жалбоподател се оплаква, че е следвало да се извърши проверка в Агенция за вписванията от страна на компетентните органи, за да се установи кога според вписаното в нотариалния акт е извършено плащането на имота, поради което е налице непълнота на доказателствата, довело до неправилно определяне на правното основание и размера на дължимия от жалбоподателя данък. Иска се от касационния жалбоподател отмяна на обжалваното решение и се претендира присъждането на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение на първоинстанционния съд, като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на П. Диков срещу цитирания по-горе ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че правилно приходните органи са установили задължение за данък при годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 г. и 2015 г. при извършена ревизия по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Според съда неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато в ревизионното производство процесуално нарушение, изразено в неизпълнение на указанията, дадени с решение 208/28.11.2019 г. на директора на дирекция ОДОП, тъй като в ревизионното производство са му изискани допълнителни писмени обяснения относно разполагаемите суми в началото и края на ревизирания период и сведения и писмени обяснения от В. Стефанова и С. Стефанов във връзка с твърденията на жалбоподателя за извършено дарение от тези лица, както и такива обяснения от заемодателя Е. Туджаров. За началното салдо съдът не е приел за установен декларирания от жалбоподателя размер от 35 513 лв., тъй като не бил доказан. Не е зачел и твърдението на жалбоподателя за получено дарение от В. Стефанова и С. Стефанов поради непредставяне на договора за дарение от 05.01.2010 г., посочен в неговите обяснения, нито доказателства за реално предаване на сумата. Наред с това според съда дори да се приеме, че на посочената дата е предоставена на жалбоподателя сумата, то не се установява по делото тя да е била налична у него към 01.01.2014 г., както и не се сочи начинът на съхранението й за времето след 05.01.2010 г. За твърденията на жалбоподателя за получени от него заемни средства, съдът е посочил също, че не е доказано по безспорен начин предоставянето им на жалбоподателя. Уточнено е в обжалваното решение, че в самите договори не предаване на сумите не е отразено, не са приложени и разписки, банкови извлечения или други документи. Пояснено е от съда, че за 2014 г. жалбоподателят е посочил като доходи единствено средства от трудови правоотношения в размер на 1 906 лв. и получен заем от 9 800 лв.. Съдът е посочил сумите, които жалбоподателят е получавал по банкови сметки в Уникредит Булбанк АД парични суми, като за 2015 г. те са над 65 000 лв. при декларира приходи приблизително 50 000 лв., но доказателства и обяснения за произхода на внесените парични средства не са представени. Крайният правен извод на съда е за законосъобразно установени от приходните органи данъчни задължения по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ. Обжалваното решение е правилно. Безспорно установено по делото е, че на ревизираното лице П. Диков е извършена ревизия по особения ред при наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК с твърдение от приходните органи, че е налице превишение на разходите над доходите за 2014 г. и 2015 г. За ревизираната 2014 г. е установено, че П. Диков е получавал доходи от трудови правоотношения в Дикси ЕООД в размер на 1 906 лв. В ревизионното производство лицето е декларирало получен заем от Е. Туджаров в размер на 9 800 лв. по договор от 01.07.2014 г. За 2105 г. е установено, че П. Диков е получил доходи от трудови правоотношения с посоченото дружество в размер на 1 800 лв., както и получен заем от 9 800 лв. по договор от 01.03.2015 г. със заемодател И. Генчев., както и заем в размер на 3 500 лв. със заемодател К. Европов по договор от 04.01.2015 г. и договор за заем от Е. Туджаров в размер на 30 000 лв. Лицето е декларирало В ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и доход от наем на жилище, собственост на М. Дикова в размер на 4 320 лв. и това е възприето от ревизиращите органи. По отношение на недвижимото имущество ревизията е установила, че П. Диков притежава Ѕ от жилище от 130 кв.м. и земя от 35750 кв. м. в [населено място], като това се установява от нотариален акт 162/28.12.2009 г. Установено е, че лицето притежава и лек автомобил, марка БМВ Х5Х Драйв, като датата на придобиване е 14-06.2016 г. (извън ревизирания период). Приходните органи по отношение на автомобили са направили уточнение, че първоначално Диков е придобил автомобил от автокъща през 2006 г. на изплащане, като окончателно е бил изплатен и придобит през 2010 г., а впоследствие през 2106 г.е заменен с описания по-горе автомобил. По договор за замяна от 14.05.2016 г., като средствата на придобиването са били извършени със средства от трудови правоотношения и от наем. Приходните органи са взели предвид разходите за издръжка и живот в размер на 6 000 лв. за всяка една от ревизираните години. Приходните органи са извършили съпоставка между разходите, които е направил П. Диков и доходите, които е получил през 214 г.и 2015 г. При изготвянето на паричните потоци за 2014 г. ревизиращите органи са приели, че лицето не е притежавало парични средства в брой, като не са кредитирали декларираните пред тях от П. Диков начално салдо за 2014 г. 35 513 лв., а за 2015 г. 39 719 лв. Прието е обаче в ревизионния акт, че за 2014 г. Диков е имал налични парични средства по банкови сметки в размер на 10 858,20 лв., а през 2015 г. 23 664,31 лв. При установените доходи и разходи на Диков приходните органи са приели наличие на превишение за 2014 г. в размер на 7 198,39 лв., а за 2015 г. 34 286,71 лв. С оглед установената и описана по-горе фактическа обстановка се откроява следния спорен въпрос и той се отнася до началното салдо към 01.01.2014 г. и 01.01.2015 г. Правилно и приходните органи, а впоследствие и първоинстанционния съд са приели, че жалбоподателят не е доказал по несъмнен начин наличие на парични средства в брой към началото на всеки един от ревизираните периоди. Твърдението му, че е получено от съпругата му дарение от родителите й В. Стефанова и С. Стефанов е неубедително предвид, че едва в касационното производство е представен частен писмен документ - договор от 05.01.2010 г. в размер на 70 000 лв. Този документ е без достоверна дата и като частен документ не се ползва с материална доказателствена сила. Дори да се приеме, че този договор отразява действително дарение, макар, че в него липсва каквато и да е уговорката относно предаването на заемната сума от дарителите, респ. приемането й от надарения. По делото не е установено нито в ревизионното производство, нито в съдебното производство наличие на разписка между страните, сключили договора за дарение, нито е установено, че дарителите са притежавали такава сума в наличност, за да може да я предадат на дъщеря си и по този начин касационният жалбоподател да има право на Ѕ от надарената сума, т.е. 35 000 лв.. В този смисъл е неоснователно оплакването в касационната жалба, че за непосочването на начина на съхранение на сумата по договора за дарение няма изискване в закона, тъй като твърдението за дарение не е достатъчно, за да се приеме, че то е осъществено. Затова и в тежест на лицето, което твърди, че е получило дарение или част от него е да докаже, че дарителите действително са притежавали посочената в договора сума, както и че реално тя е получена от надарения в случая съпругата на касатора. В противен случай остава недоказан един твърдян факт, за който е представен частен документ без достоверна дата и без материална доказателствена сила. Както вече се посочи договорът за дарение се представи едва в настоящето касационно производство, поради което затвърждава становището за недоказаност на този факт. Освен това няма никакви доказателства по делото, че дори да се приеме, че сумата е била в действителност получена от съпругата на касатора, тя да е била в наличност към 01.01.2014 г. Неоснователно е оплакването, че още в хода на ревизията не били изпълнени задължителните указания в отменителното решение на директора на дирекция ОДОП гр. Бургас предвид, че оспорения от касатора ревизионен акт пред първоинстанционния съд е бил издаден при повторна ревизия. Установено е по делото, че приходните органи са изследвали по банковите сметки на посочените като дарители лица получените от тях средства при продажба на недвижим имот, като и впоследствие са закупили недвижими имоти, поради е останало недоказано, че те са имали достатъчно свободни парични средства, за да ги предоставят на съпругата на касатора. По отношение на твърдението на ревизираното лице, че дарителите В. Стефанова и С. Стефанов са продали на Г. Димов недвижим имот по предварителен договор от 22.07.2008 г. за 80 000 евро, от която 6 000 евро капаро, ревизиращите органи са установили, че по банковата сметка на В. Стефанова в на 04.08.2008 г. са постъпили 32 000 евро, но на 02.12.2008 г. сумата е изтеглена. , а на 03.12.2008 г. С. Стефанов е изтеглил същата сума. Неопровергана е останала констатацията на ревизиращите органи, че в същия период от Стефанови е закупен апартамент в гр. Бургас за 64 000 евро. Относно закупения имот (1/2 идеална част от урегулиран поземлен имот XXI 180, целият с площ от 715 кв.м. в кв. 30 по плана на посоченото село, ведно с двуетажна масивна сграда къща със застроена площ от 54,01 кв.м.) от касатора в режим на СИО в [населено място] на стойност от 65 000 евро видно от представения по делото нотариален акт 162/28.12.2009 г., поради което не се установява към 01.01.2014 г. да е налице начално салдо, каквото е твърдението на касационния жалбоподател. Относно твърденията за получени заемни средства от Е. Туджаров, И. Генчев и К. Европов законосъобразни са изводите на съда, че не е доказано по безспорен начин получаването на заемните средства. В тази връзка правилно в обжалваното решение е цитиран чл. 240, ал.1 ЗЗД, според който заемният договор е реален договор, като следва да се поясни, че за целите на данъчно облагане, е необходимо по безспорен начин да се установи, че заемодателите са имали достатъчно налични парични средства, за да може да предоставят част от тях в заем на посочената в договора дата, а в процесния случай не е доказано реалното предаване на тези парични средства на касационния жалбоподател. В същото време обаче видно от ревизионния доклад приходните органи са приели, че ревизираното лице е получило заемни средства от И. Генчев, К. Европов и Е. Туджаров, като в графа постъпления за 2015 г. е отразена обща сума от 43 300 лв. с основание : получени суми по вземания от трети лица. При установени разходи на Диков за екскурзии и пътувания в чужбина и разходи за издръжка и живот, приходните органи са съставили парични потоци , като правилно са приели, че е налице превишение на разходите над доходите, като за 2014 г. е 7 198,39 лв. и е определен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 719,,84 лв. и лихви 371,27 лв., а за 2015 г. -34 286,71 лв. и е определен данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ в размер на 3 428,67 лв. и лихви 1 419,26 лв. Като е потвърдил този резултат на ревизията, съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения с оглед допълнителните мотиви, изложени от настоящата касационна инстанция. Правилно решаващият административен съд не е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като вещото лице е изготвило парични потоци за 2014 г. и 2015 г., като е включил начални салда, посочени от жалбоподателя, които, както вече се отрази в настоящето решение не е доказано да са били налични. Предвид, че ревизията е била извършена по особения ред съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в тежест на касатора е било да опровергае констатациите на ревизионния акт, които се считат за верни до доказване на противното. Първоинстанционният съд правилно е отблъснал възраженията на жалбоподателя, че ревизиращите органи са допуснали нарушения на служебното начало в данъчния процес. При положени, че ревизията е повторна приходните органи са спазили указанията в отменителното решение на решаващия по чл. 152, ал. 2 ДОПК орган.С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, визирани в касационната жалба и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател разноски не се присъждат въпреки, че са поискани. Такива не се дължат и на ответника по касационната жалба, тъй като няма отправено към съда искане за присъждането им, а и няма данни да са направени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение