Решение № 4320 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4729/2016 г.

Решение № 4320 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4729/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт С. Т., против решение № 10/26.02.2016 г. постановено по адм. дело № 210/2015 г. на Административен съд-Г., с което е отменено негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. изх. № 02-070-6500/838/25.09.2015 г. в частта, с която от оторизираната субсидия по заявлението за подпомагане на Т. М. Й. за кампания 2014 г., е прихваната сума в общ размер на 796.11 лв. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон, по които се претендира отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Т. М. Й., чрез процесуалния си представител адвокат И. К., в писмен отговор оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-Г. е образувано по жалбата на Т. Й., срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-070-6500/838/25.09.2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е прихваната цялата оторизирана сума в размер на 796.11 лв. От данните по делото се установява, че Т. Й. е подала общо заявление за подпомагане за кампания 2014 г. с уникален идентификационен номер УИН: 07/130614/36978, с което е кандидатствала за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, Схемата за преразпределително плащане /СПП/ и Плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/. Заявен за подпомагане и по трите схеми е парцел с площ 1.18ха, в землището на с. М., област Г. В резултат проведеното по заявлението административно производство е издадено оспореното уведомително писмо на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е одобрена цялата заявена площ и е оторизирана сума по трите мерки, в размер общо на 796,11 лв. Последната не е изплатена поради прихващането й, като съобразно отразеното в Таблица 2 от уведомителното писмо, от нея са приспаднати суми, представляващи наложени на земеделския производител санкции от предходни периоди, недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, и изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. В тази връзка от административния орган са представени уведомително писмо изх. № 02-070-6500/811/13.08.2014 г. за кампания 2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на Т. М. Й. е наложена санкция за бъдещ период по СЕПП в размер на 2 447.56 лв и по НР1 - 2 008.61 лв, и уведомително писмо изх. № 02-070-6500/1180/20.09.2013 г. на вр. и. д. изпълнителен директор на ДФЗ, с което е наложена санкция за бъдещ период по СЕПП в размер на 2 583.62 лв и по НР1 - 2 484.06 лв. За да отмени обжалваното уведомително писмо Административен съд-Г. е приел, че не е спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Изтъкнато е, че органът не е конкретизирал на кое от горепосочените основания извършва удържането на сумата и въз основа на какъв предходен акт. Съдът е посочил разпоредбата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. за прихващане и на чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. /отм., в сила от 01.01.2015 г./ на Европейската комисия. Приел е за приложим институтът на прихващането, уреден в чл. 103-105 от Закона за задълженията и договорите, и е изследвал предвидените в него предпоставки, доколкото регламентите определят общия ред за събиране на санкциите за минали периоди, но за конкретните мерки по прилагането му препращат към националното законодателство. Посочено е, че административният орган не е провел производството по събиране на вземането си от земеделския производител по реда на ДОПК и директно е пристъпил към прихващане на сумите, независимо, че ако земеделският стопанин е получил недължими суми, те първо следва да бъдат установени по основание и размер от ДФЗ по надлежния ред с АУПДВ, и едва след това могат да бъдат прихващани при бъдещи оторизации. Изтъкната е липсата на мотиви, с коя точно от санкциите за бъдещ период е извършено прихващането. Това е дало основание на съда да приеме, че писмото е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но без при това да са посочени фактическите и правни основания за издаването му по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, т. е. при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, при което административният акт е отменен като незаконосъобразен. Така постановеното решение е неправилно. Не намират основание изводите на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради липсата на мотиви на издадения акт. В пояснението към Таблица № 2 от последния е посочено, че тя отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, а цитираните по-горе уведомителни писма, с които на земеделския производител са наложени санкции за бъдещи периоди, са връчени на жалбоподателката по делото пред първата инстанция, не са обжалвани от нея и и са влезли в сила. В тях е изрично отразено, че наложената санкция ще бъде прихваната от бъдещи плащания на земеделския стопанин, в съответствие с чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 г. на Комисията. Анализът на тези доказателства в тяхната взаимна връзка и последователност сочи, че липсата на конкретизация на основанието за удържане на сумата не е застрашило, нито осуетило правото на защита на земеделския производител. Поради това, дори и да се приеме, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, то не е от съществено и не влече отмяната на административния акт на основание чл. 146, т. 3 АПК. На следващо място, съдът неправилно се е позовал на разпоредбите на чл. 103-105 ЗЗД, които касаят договорни взаимоотношения. Удържането на суми при прилагането на мерките за подпомагане е уредено в Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. и Регламент (ЕО) № 885/2006 г. на Комисията. Според чл. 58 от първия от тях, в случай на наддеклариране с повече от 50%, бенефициерът бива изключен от получаване на бъдеща помощ, до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и определената площ. Начинът на възстановяване е чрез прихващане в съответствие с чл. 5б от втория регламент, като ако сумата не може да бъде прихваната изцяло в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, остатъкът се анулира. Според чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 /отм., в сила от 1.01.2015 г./ държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми към същия бенефициер. Нормата на отменения чл. 5б от Регламент № 885/2006 г. е възпроизведена в чл. 58 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. В разпоредбата е посочено, че държавите-членки приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза и по-специално възстановяват неправомерните плащания с лихви и завеждат съдебни дела за целта, според случая. Т. е. за да бъде извършено прихващане е необходимо наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, както и да има неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство. В конкретния случай, Й. има наложени санкции за бъдещ период, които са влезли в сила и респективно - подлежат на прихващане. Неоснователно е позоваването на първоинстанционния съд и на реда, предвиден в чл. 162 и следващите от ДОПК. Той би се задействал само при недължимо платени и надплатени суми, както и при неправомерно получени и неправомерно усвоени средства по европейски програми. Именно за да не се стига до това Европейската комисия е уредила приоритетен начин на възстановяване, чрез прихващане с бъдещи плащания, които предстои да бъдат извършени от разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми към същия бенефициер. Предвид изложеното, като е отменил административния акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение - необосновано и в противоречие с приложимия материален закон, което следва да бъде отменено на основание чл. 209, т. 3 АПК, а оттам и жалбата, подадена пред първата инстанция - да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода от спора, основателно е своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в определен от съда размер общо от 200 лв - по 100 лв за всяка инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение