Решение № 6051 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9492/2017 г.

Решение № 6051 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9492/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Х. М., гражданин на Армения, срещу решение № 4346 от 28.06.2017 г., постановено по адм. дело № 4509/2017 г. от Административен съд - С. град. Т. се, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на лицето. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил жалбата на Х. М. срещу решение № 4947 от 08.03.2017 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал., 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в установената от закона форма, при спазване на административно -производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и съобразен с целта му. Правилен и законосъобразен бил изводът на Председателя на ДАБ за липсата на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Видно от заявеното от Х. М. по време на проведените с него интервюта, не се установявало по отношение на него да е налице "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 от закона по някоя от визираните в чл. 8, ал. 1 причини. Причините за напускане на страната на произход, посочени от чужденеца били такива с битов характер, а не такива попадащи в обхвата на действие на нормите на ЗУБ. По отношение на Х. М. не били налице и предпоставките на закона за предоставяне на хуманитарен статут. Лицето не било принудено да напусне Армения поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдели и установявали тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание. Според съда административният орган бил спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ като обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му история заедно с въпроса относно сигурността на страната му по произход. Позовал се приложената по преписката справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ с МД № 938/27.07.2016 г. относно актуалната информация за общото положение в Армения. Законосъобразен бил изводът за липса на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като за Х. М. не била налице заплаха, поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Не били налице и пречките по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ за връщане на чужденеца в държавата му на произход. Редом с това, по отношение на чужденеца не били налице предпоставките и на чл. 8, ал. 9 от ЗУБ и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Решението е правилно. По отношение на жалбоподателя са проведени предходни производства по ЗУБ за предоставяне на статут, като последното от тях е приключило с влязло в сила решение на Административен съд - С. град по адм. д. № 3852/2015 г., оставено в сила с решение № 7612 от 23.06.2016 г. по адм. д. № 8897/2015 г. от Върховния административен съд, трето отделение, с което молбата му срещу решение на ДАБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут е отхвърлена. В настоящото производство, не се твърдят нови факти и обстоятелства от бежанската история на касатора, които да обосноват предоставяне на статут по чл. 8, ал. 1 или чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. От представените по делото доказателства, както е посочил и първоинстанционният съд, следва да се приеме, че изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на статут на бежанец и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на хуманитарен статут е правилен и законосъобразен. Търсещият закрила не е обосновал молбата си с нови обстоятелства по чл. 8, ал. 1 и ал. 9 от ЗУБ и по чл. 9, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, които да са от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход - Армения. Както в административното производство, така и въз основа на представените по делото доказателства не е била установена заплаха, която да поражда у чужденеца основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ. В проведените интервюта, Х. М. дава данни, че не е бил арестувана или осъждан, не е членувал в политическа партия или организация. Страхът си от завръщане той обосновава най - вече с това, че пребивава в България от 1998 г., не говорел добре арменски и че при завръщане в родината си ще бъде принуден да отиде в казарма и може да бъде изпратен на война. Единствените роднини, които имал в Армения са баба му и вуйчо му. Оспорващият не е бил обект на нападение и не е преживял никакво насилие в Армения, не е бил дискриминиран, а нежеланието му да се завърне в Армения предвид липсата на роднини там са обстоятелства извън предметния обхват на ЗУБ, поради което правилно съдът е отхвърлил жалбата му. Правилно съдът е посочил, че по отношение на търсещото закрила лице не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен съгласно чл. 9 от ЗУБ, нормата на който посочва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Справката от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ с МД № 938/27.07.2016 г. относно общото положение в Армения г. не съдържа данни за груби нарушения на човешките права, както и за наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилни лица, не е налице и въоръжен вътрешен или международен конфликт в Армения, поради което административният съд правилно е постановил, че отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут е законосъобразен. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че решението на Административен съд - С. град, като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение,