Решение № 14751 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4886/2017 г.

Решение № 14751 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4886/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Н. - Н. Д. - О. Д.", със седалище и адрес на управление гр. С., представляван от О. Т. Д., срещу решение № 6501 от 27 октомври 2016 г., постановено по адм. дело № 746/2016 г., по описа на Административен съд С. - град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-18-173 от 27 октомври 2015 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община и е осъден да заплати на Столична община сумата от 600,00 лв. разноски по делото. В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и неправилност - по арг. на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община, чрез пълномощника му юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № РД-18-173 от 27 октомври 2015 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община, с която е на осн. чл. 57а, ал. 1, т. 2, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 от ЗУТ, във връзка с чл. 56 от ЗУТ и Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община е наредено премахването на преместваемо съоръжение "Павилион", находящ се в УПИ I - за ОЖС, кв. 13, м. "Дианабад", по плана на гр. С., с административен адрес: гр. С., ж. к. "Дианабад", ул. "Н. Г.", до бл. .... За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с оглед предоставените му въз основа на заповед № РД-09-1423 от 05 декември 2012 г. на кмета на Столична община, функции да издава заповеди за премахване на обектите по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ (т. 2. 2 от цитираната от л. 22 от първоинстанционното дело), в съответната форма и при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Позовавайки се на събраните доказателства по делото е установил, че се касае за преместваем обект, разположен върху терен частна общинска собственост, на отпаднало правно основание - изтекъл на 11 май 2015 г. договор за наем между ЕТ "Н. - Н. Д. - О. Д." и Столична община, поради което е налице предпоставката по чл. 57а, ал. 1, т. 2 от ЗУТ за премахването му. Решението е неправилно. С оглед приложимата норма на чл. 57а, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 от същия закон се премахват, когато са поставени в чужд имот без правно основание или правното основание за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало. В разглеждания казус, оспорената заповед е издадена на основание цитираната разпоредба от ЗУТ, което задължава инстанцията по същество да извърши проверка за наличие на всички материалноправни предпоставки, визирани в хипотезата на нормата, с оглед правилното и приложение. На първо място - за наличието на преместваем обект, по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, тъй като тази разпоредба е приложима само за този вид обекти, изчерпателно посочени в нея. На следващо - ако се установи, че е обектът е преместваем, да изследва наличието на валидно издадено разрешение за поставянето му върху процесния общински терен, на осн. чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, приета от Столичен общински съвет с решение № 717, по протокол № 71 от 06 ноември 2014 г., изменена и допълнена с решение № 1, по протокол № 75 от 22 януари 2015 г., изменена и допълнена с решение № 495, по протокол № 86 от 23 юли 2015 г., въз основа на схема, одобрена от главния архитект на Столична община. По делото е представено единствено издаденото разрешение за поставяне на преместваемия обект, но не е и схемата за разположението на павилиона, въз основа на одобрена схема, в която той фигурира като отделен обект. Едва тогава, при наличието на посочените документи, биха могли да се направят изводи по същество, за наличието на отпаднало правно основание за издаване на разрешението за поставяне. По делото липсват доказателства по посочените въпроси. Съдът е нарушил императивната разпоредба на чл. 9, ал. 3 от АПК, въвеждащ принципа на служебното начало, задължаващ го да извърши необходимите процесуални действия и да изясни въпросите относно характера на обекта, а именно дали е от категорията на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ или не, има ли одобрена схема на преместваемите обекти, в която процесният да е нанесен в Столична община. В тази връзка, за изясняване на спора от фактическа страна се изискват и специални знания в тази насока, които съдът не притежава, поради което съгласно чл. 195, ал. 1 от ГПК, приложим в административния процес по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси е необходимо изготвянето на съдебно-техническа експертиза. Действително, жалбоподателят не е поискал да бъде изготвено такова заключение, но независимо от това съдът е нарушил разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, която го задължава да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В тази връзка е цитираната по-горе разпоредба на чл. 9, ал. 3 от АПК, регламентираща служебното начало в административния процес. Алинея 4 от тази норма изисква от съда да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на спорния въпрос - предмет на производството. Без техническа експертиза съдът е предопределил изхода по спора и не е сторил нужното за назначаването й. В тази връзка е разпоредбата на чл. 171, ал. 2, предл. второ от АПК, според която вещи лица съдът може да назначава и служебно. Изложеното до тук обуславя заключение за допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до неправилност на обжалваното решение. За това и изводите на инстанцията по същество за съответствие на заповедта с материалния закон са незаконосъобразни, поради което са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При тези нарушения решението следва да се отмени като неправилно и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд С. - град. При новото разглеждане, инстанцията по същество следва да изясни делото от фактическа страна с оглед изложените по-горе мотиви и указания, относими към процесния обект, както и да назначи съдебно-техническа експертиза. С оглед изхода на спора, съдебно-деловодни разноски не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,