Решение № 157 от 30.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 696/2011 г.

Решение № 157 от 30.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 696/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Г. - гражданка на Русия, срещу решение № 12 от 23.03.2011 г., постановено по гр. д. № 31/2011 г. на Бургаски апелативен съд. С обжалваното решение, след отмяна на решение № 288 от 23.11.2010 г. по гр. д. № 71/2010 г. на Бургаски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от Т. Н. Г. против [фирма] иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 19 622 евро с левова равностойност 38 378 лв. - неустойка за неизпълнение на предварителен договор от 24.04.2008 г. за покупко-продажба на недвижими имоти, и са присъдени разноски на ответника в размер на 1 988 лв. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно и за присъждане на претендираната неустойка, ведно с направените по делото разноски. Поддържа се оплакване, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 20 ЗЗД като е тълкувал клаузите на чл. 3 и чл. 7 от предварителния договор, без да търси вложената в съдържанието им действителна обща воля на договарящите страни. Навеждат се доводи, че в резултат на неправилното тълкуване съдът е направил необоснован и незаконосъобразен извод за недължимост на уговорената в чл. 7 неустойка, въпреки доказаната забава в изпълнението на поетите от ответника - продавач задължения за прехвърляне на собствеността върху имотите и за предаването им във вид, годен за използване по предназначение. Ответникът по касация [фирма], понастоящем Е., със седалище в [населено място] не е изразил становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Производството пред Бургаски окръжен съд е образувано по иск на Т. Н. Г. против [фирма] за заплащане на сумата 38 378 лв. /левова равностойност на 19 622 евро/, представляваща неустойка за забава по чл. 7 от сключен на 24.04.2008 г. предварителен договор за покупко-продажба на два обекта - ателие № 8 и офис № 2, намиращи се в новострояща се жилищна сграда в УПИ VIII - 5008 от кв. 97 по плана на [населено място], м. "Малкото солено езеро". Искът е основан на твърдения, че ответникът - продавач не е изпълнил поетите с чл. 3 от договора задължения да прехвърли на ищцата - купувач собствеността върху изградените обекти в срок след 28.02.2009 г., да въведе обектите в експлоатация до края на м. април 2009 г. и да предостави на ищцата удостоверение за ползването им /акт 16/, поради което дължи уговорената в чл. 7 неустойка за 283 дни забава /от 1.05.2008 г. до 7.02.2009 г./. Първоинстанционният съд е уважил изцяло иска и е присъдил претендираната с него неустойка. Сезиран с въззивна жалба от ответника, Бургаски апелативен съд е отменил решението на първата инстанция и е отхвърлил иска. За да постанови този резултат, въззивният съд е подложил на тълкуване клаузата на чл. 7 от предварителния договор и е приел, че предвидената в нея неустойка е уговорена само за забава на задължението на продавача по чл. 3.1 от договора - да прехвърли в нотариална форма собствеността върху изградените обекти, не и за забава на задълженията по чл. 3.2 и 3.3 - да въведе обектите в експлоатация до края на м. април 2009 г. и да снабди купувача с удостоверение за ползването им. По съображения, че задълженията по чл. 3.2 и чл. 3.3 не са обвързани санкционно с неустойката по чл. 7, искът за неустойка е счетен за неоснователен, независимо от липсата на ангажирани от ответника доказателства за въвеждане на обектите в експлоатация и за предаването им с разрешение за ползване до края на м. април 2009 г. Като неоснователна е преценена и претенцията за заплащане на неустойка за забава на задължението по чл. 3.1 за прехвърляне на собствеността. Решаващият въззивен състав е преценил, че с клаузата на чл. 3.1 е постигнато съгласие продавачът да прехвърли по нотариален ред собствеността върху готовите обекти след 28.02.2009 г., но след допълнително уговаряне с купувача на час и дата за нотариално оформяне на продажбата. С аргумент, че ищцата не е доказала договарянето на конкретна дата и част за сключване на сделката, въззивният състав е отрекъл наличието на виновна забава в поведението на продавача по отношение на поетото с чл. 3.1 задължение, а оттук - и възникването на основание за начисляване на уговорената в чл. 7 неустойка. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 175 от 13.03.2012 г. по повод релевантния за изхода на делото материалноправен въпрос за тълкуването на сключения между страните предварителен договор в съответствие с установените в чл. 20 ЗЗД критерии. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради констатирано отклонение на решението от задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 20 ЗЗД, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Правният спор по делото е концентриран върху възникването на предпоставките на чл. 7 от предварителния договор за санкциониране на ответника - продавач с неустойка за забавено изпълнение на визираните в чл. 3 задължения. Правилното разрешаване на спора предполага тълкуване на клаузите на чл. 3 и чл. 7, с които страните са уговорили съдържанието на поетите от продавача задължения и основанието за начисляване на неустойка за забава в случай на евентуалното им неизпълнение. Критериите за тълкуване на договорите са законово установени в разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, която изисква отделните договорни уговорки да не се тълкуват изолирано, а във връзка едни с други; всяка една уговорка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор; всички клаузи да се тълкуват с оглед целта на конкретния договор, обичаите в практиката и добросъвестността. Прилагането на критериите по чл. 20 ЗЗД е съблюдавано последователно в практиката на ВС и ВКС, в т. ч. и в създадената по новия съдопроизводствен ред на чл. 290 ГПК задължителна практика, намерила израз в решение № 89/17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 81/7.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, I т. о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 151/5.10.2010 г. по т. д. № 1035/2009 г. на ВКС, ТК, и др. Необходимостта от тълкуване на клаузите на чл. 3 и чл. 7 от предварителния договор е констатирана и от въззивния съд, но в нарушение на въведените с чл. 20 ЗЗД правила и в отклонение от посочената задължителна практика на ВКС съдът е тълкувал тези клаузи самостоятелно, без да ги прецени във връзка една с друга и с останалите клаузи на предварителния договор и без да изследва смисъла и целта на самия договор. Нарушението на чл. 20 ЗЗД е довело до неправилност на въззивното решение, с което искът за заплащане на уговорената в чл. 7 неустойка е отхвърлен като неоснователен, въпреки доказването на предпоставките за нейното присъждане. Със сключения на 24.04.2008 г. предварителен договор е постигнато съгласие продавачът [фирма] да построи, продаде и предаде с договор за покупко-продажба в нотариална форма на купувача Татяна Г. собствеността върху апартамент № 8 и офис № 2, намиращи се в изграждаща се на територията на [населено място] жилищна сграда. Според чл. 1.1, цената на обектите е съответно 42 337 евро - за апартамента, и 27 000 евро - за офиса, и се заплаща от купувача на вноски с уговорен падеж, като последната четвърта вноска в размер на 6 934 евро е платима при издаден акт 16 в момента на нотариалното изповядване на покупко-продажбата, след отправена покана от продавача и уведомяване на купувача за насрочване на сделката при нотариус. В чл. 2 са предвидени довършителните работи, които следва да бъдат извършени от продавача, а с чл. 3 продавачът е поел задължения да предаде на купувача в нотариална форма собствеността върху обектите със срок след 28.02.2009 г., при допълнително договорени дата и час за сделката /3.1/; да получи за завършените обекти удостоверение за използване /3.2/ и да ги въведе в експлоатация до м. април 2009 г. /3.3/. Неизпълнението на задълженията на договарящите е обвързано с неустойки, както следва: Неустойка по чл. 7 за забава на продавача при изпълнение на задължението по предаване на обектите в посочения в договора срок, дължима в размер на 0.1 % на ден от договорената цена за обекта до датата на неговото действително предаване; Неустойка по чл. 8 за забава на купувача при плащане на втората вноска от цената с падеж 31.10.2008 г. /чл. 8.1/ и при неплащане на цялата договорена цена /чл. 8.2/. Разглеждана самостоятелно, клаузата на чл. 7 не позволява конкретизиране на задължението на продавача, чието несвоевременно изпълнение страните са обвързали с неустойка. Неустойката е уговорена за забава на задължението "по предаване на обектите", без да е ясен смисъла на понятието "задължение по предаване". Тълкувана обаче по правилата на чл. 20 ЗЗД - във връзка с клаузите на чл. 1 - чл. 3 и с оглед целите на предварителния договор, клаузата на чл. 7 разкрива общата воля на страните да санкционират продавача с неустойка в случай на забава на престацията, за която се е задължил с предварителния договор. Естеството на дължимата престация не оставя съмнение, че под "предаване" по смисъла на чл. 7 страните са имали предвид както фактическото предаване на обектите на продажба във вид, позволяващ използването им по предназначение /чл. 3.2 и чл. 3.3/, така и юридическото прехвърляне на правото на собственост върху тях в изискуемата от чл. 18 ЗЗД писмена нотариална форма за действителност /чл. 3.1/. Изводът на въззивния съд, че с израза "задължение по предаване" страните са свързали само задължението по чл. 3.1, е необоснован и не кореспондира със смисъла на предварителния договор, на плоскостта на който предаването обичайно се свързва с фактически, а не с юридически действия. Тълкуването на клаузите на чл. 3 и чл. 7 от предварителния договор обосновава категоричен извод, че неустойката по чл. 7 е уговорена не само за забава на задължението по чл. 3.1 за нотариално оформяне на продажбата след 28.02.2009 г., но и за забава на задълженията по чл. 3.2 и чл. 3.3 за предаване на обектите в завършен вид, придружени с разрешение за ползване, най-късно до края на м. април 2009 г. В хода на производството пред инстанциите по същество ответникът не е ангажирал доказателства за завършване на обектите и за въвеждането им в експлоатация до изтичане на срока по чл. 3.3 - 30.04.2009 г. Безспорно е по делото, че след 28.02.2009 г. същият не е предприемал и действия за прехвърляне по нотариален ред на собствеността върху обектите. Прехвърлянето на правото на строеж със сключените на 20.05.2009 г. договори във формата на нотариални актове № 165/2009 г. и № 166/2009 г. не може да се квалифицира като изпълнение на задължението по чл. 3.1 от предварителния договор. Продажбата на ограниченото вещно право на строеж не е равнозначна на продажба на собствеността върху готовите обекти, за което се е задължил ответникът, както основателно се поддържа в касационната жалба. Неизпълнението на поетите с чл. 3 договорни задължения съставлява основание за санкциониране на дружеството - продавач с уговорената в чл. 7 неустойка за забава. Необоснован е изводът на въззивния съд, че поради липса на доказателства за постигната договореност относно датата за нотариално оформяне на продажбата ответникът не е в забава на задължението по чл. 3.1 и не следва да отговаря за неговото неизпълнение. Този извод не е съобразен с клаузата на чл. 1.1 от предварителния договор, с която определянето на точната дата за извършване на продажбата е възложено на продавача, който се е задължил при готовност за прехвърляне на собствеността върху завършените обекти да уведоми купувача и да го покани да се яви при нотариус. Неустойката се дължи за целия исков период от 1.05.2009 г. до 7.02.2009 г., а изчислена по предвидения в чл. 7 начин - 0.1 % на ден върху цената на двата обекта /69 337 евро/ за всеки ден от забавата, същата възлиза на 19 622.37 евро с левова равностойност 38 378.02 лв. Искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е предявен за сумата 38 378 лв., която ответникът следва да бъде осъден да заплати на касаторката, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Ответникът е релевирал възражение за нищожност на клаузата за неустойка, но същото е неоснователно. Неустойката е определяема по размер и не излиза извън придадените й от закона и от страните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Липсата на уговорен краен предел и срок за начисляване на неустойката не прави неустоечната клауза нищожна, доколкото и периодът, и размерът на неустойката, са последица единствено от виновното бездействие на ответника - продавач в рамките на исковия период /т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/. Неоснователно е и противопоставеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане със сумата 28 152.04 евро, претендирана като неустойка по чл. 8.2 от предварителния договор за забава в плащането на дължимите от касаторката първа и четвърта вноски от продажната цена. Неустойката по чл. 8.2 е уговорена като санкция за неплащане на цялата дължима цена, а от представените по делото разписки се установява, че касаторката е заплатила преди изтичане на сроковете по чл. 1 всички дължими вноски от цената, с изключение само на последната четвърта вноска с размер 6 934 евро. Неплащането на четвъртата вноска не e основание за начисляване на неустойка по чл. 8.2, тъй като изискуемостта на вноската е обвързана с момента на сключване на окончателния договор и доколкото той не е настъпил до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, не е налице забава на купувача по смисъла на чл. 8.2 от договора и чл. 84, чл. 1 ЗЗД. Предвид изложеното, въззивното решение следва да се отмени като неправилно на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и спорът да се разреши по същество като се присъди претендираната с иска по чл. 92 ЗЗД неустойка. Въззивното решение подлежи на отмяна и в частта за разноските. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторката има право да получи направените пред трите съдебни инстанции разноски в размер общо на 4 332.66 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1 във вр. с ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,