Решение № 6864 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16260/2013 г.

Решение № 6864 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16260/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Славчо Василев Славов, от гр. София, срещу решение № 5721/30.08.2013 г. по адм. д. № 5667/2012 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър - София не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-18-21/10.02.2012 г. на ответника, с която е одобрена кадастралната карта и регистър за част от землището на район "Панчарево", Столична община досежно имот с идентификатор 68134.6724.902 с твърдение за невярно отразени граници и неотразяване на сгради в имота. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за вярно отразени в кадастралната карта граници по материализирани такива - огради. Настоящата инстанция намира касационната жалба за частично основателна: Решението е материалнозаконосъобразно досежно извода за правилно отразени в кадастралната карта граници на имота. В случая не е налице която и да предпоставка по чл. 14, ал. 1, т. 1 - 4 от Наредба № 3/2005 г. за създаването, съдържанието и поддържането на кадастралната карта и регистър, поради което границите на имота са отразени по материализираните такива. В разглеждания аспект неоснователно е твърдението в касационната жалба за неточно отразяване предназначението на имота и начина му на трайно ползване, посочени като "горска територия" и "за друг вид застрояване". Съгласно действащия ОУП на София имотът попада във вилна зона за Жв /вилно застрояване с кота до 10/. Тази характеристика е адекватна на отразяването в кадастралната карта, тъй като и в горска територия е допустимо вилно застрояване, описано като "друг вид застрояване", съвпадащо с Жв по ОУП. Предвид изложеното обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата досежно границите на имота, е правилно и следва да се остави в сила. В останалата част решението следва да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Оплакването в първоинстанционната жалба е за неотразяване на сгради, находящи се в имота. Видно от заключението на вещото лице такива на допълващо застрояване са изградени в имота с площ съответно 4 кв. м, 8 кв. м и 22 кв. м. В тази насока, отхвърляйки изцяло жалбата, съдът не е изложил никакви мотиви за необходимостта от отразяването на сградите, респективно отричането на тази необходимост. Тази преценка следва да се извърши през призмата на чл. 43, ал. 4 от Наредба № 3/2005 г. за създаването, съдържанието и поддържането на кадастралната карта и регистър при установяването на степента на завършеност на сградите. В обжалваното решение липсва произнасяне с обсъждане на релевантните за спора факти и обстоятелства в описания смисъл. Касационният съд може да се произнася по съществото на спора при установени в мотивите на обжалваното решение факти и обстоятелства, каквито липсват по отношение находящите се в имота сгради, за да се направи преценката за тяхното отразяване или не. Това налага отмяна на обжалваното решение в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение