Решение № 6973 от 26.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 859/2014 г.

Решение № 6973 от 26.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 859/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Методиев Александров, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 6636/04.11.2013 г. по адм. д. № 5660/2013 г. на Админстративен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - заместник-началникът на ДНСК - София, чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК Кюстендил /сега РО "НСК" Кюстендил и РНДСК - ЮЗР/ не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба от касатора на основание чл. 292 АПК за признаване за установено, че правото на принудително изпълнение на издадената от заместник-началника на ДНСК заповед № РД-14-286/04.07.2005 г. за премахване на незаконен строеж "масивна едноетажна жилищна сграда и едноетажни пристройки към нея" се е погасило по давност. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил мотиви за висящност на изпълнителния процес, прекъсната давност и липса на основания по § 127, ал. 2 ПЗР ЗИДЗУТ. Така постановеното решение е материално законосъобразно: Съгласно чл. 285, ал. 1 АПК, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила, като давността не се прилага служебно. По принцип давността като институт на правото може да се претендира чрез възражение - чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК или чрез иск - чл. 292 АПК. Погасителната давност като юридически факт е факт от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици - погасяване на вземане и преклудиране възможността за изпълнението. В случая петгодишният давностен срок не е изтекъл поради следното: Заповедта е влязла в законна сила на 23.10.2006 г. - датата на касационното решение, постановено по адм. д. № 717/2006 г., с което е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне жалбата срещу заповедта за премахван. От тази дата започва да тече петгодишният давностен срок. Към датата на завеждане на исковата молба - 29.05.2013 г. давността не е изтекла. Видно от представените по делото покани за доброволно изпълнение, такава е отправена на 29.12.2006 г., която покана прекъсва давността - чл. 116, б. "в" ЗЗД. От тази дата не е изтекла петгодишната абсолютна погасителна давност, тъй на 26.02.2007 г. са извършени действия по изпълнение на заповедта, а именно проверка изпълнението на заповедта - съставен протокол за степента на изпълнението, такива действия са извършени и на 26.03.2007 г. - съставен протокол относно начина на принудително изпълнение поради липсата на доброволно такова, като е прието начинът да бъде ръчно и механично. Тази дата отново прекъсва давността, поради което започва да тече нов давностен петгодишен срок, прекъснат с поредна покана за доброволно изпълнение, връчена чрез съобщение № Д-65-2/01.03.2012 г. При тези съображения към датата на предявяване на исковата претенция не е изтекла непрекъсвана петгодишна давност. Що се касае до твърдението за приложимост на разпоредбата на § 127, ал. 2 ПЗРЗИДЗУТ, то същото правилно е прието от решаващия съд за неоснователно поради невъзможността разпоредбата да преурежда с обратна сила отречени със сила на пресъдено нещо права. Предвид изложеното, като е отхвърлил исковата претенция, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното касационно основание за отмяна, поради което решението следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение