Решение № 11019 от 2.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1501/2011 г.

Решение № 11019 от 2.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1501/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е касационна по жалба на "ГЕОМЕКС" ЕООД гр. Сливен, представлявано от управителя инж. М. Тодоров чрез процесуален представител юриск. В. Аврамова, срещу Решение № 272/27.12.2010 г., постановено по адм. д. № 293/2010 г., по описа на Административен съд гр. Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на "ГЕОМЕКС" ЕООД против Акт за установяване на публично общинско В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, поради неговата необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и се постанови друго, с което административният акт бъде отменен. Ответната страна Кмета на Община Ямбол не се представлява и не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд -Осмо отделение в настоящия състав, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил Акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци (АУПОВТБО) № 106/8.09.2010 г. на Кмета на Община Ямбол, с който е установено задължение на "Геомекс" ЕООД за такса битови отпадъци за имот с идентификационен № 87374.42.382 находящ се в землището на гр. Ямбол, в размер на 2355,19 лева и лихви за забава. За установено от фактическа страна съобразно представената скица от СГКК-Ямбол и Удостоверение на Община-Ямбол, съдът е приел, че "Геомекс" АД е собственик на недвижим имот с идентификатор имот № 87374.42.382 находящ се в землището на гр. Ямбол местността "Чатал могила", като с декларация по чл. 17 ЗМДТ с вх. № 99/23.03.2007 г. е декларирана допълнително въведена в експлоатация сграда съгласно удостоверение на главния архитект на Община гр. Ямбол. Подробно съдът е обсъдил приетите по делото Заповед № РД 02/0396/22.10.2009 г., на Кмета на Община Ямбол, с които на осн. чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са определени районите и видът на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване, почистване и обезвреждане в депа за битови отпадъци на територията на Община Ямбол. В т. 6 от заповедта е посочена периодичността на извършваната услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" за промишлената зона и имоти в землището на гр. Ямбол, на които се извършва промишлена, търговска и др. стопанска дейност Обсъден е договор № 102/12.09.2008 г. сключен между Община Ямбол и ГД "Комунални дейности и благоустройство" гр. Ямбол за извършване на "почистване, поддържане на чистотата и озеленените територии за обществено ползване на гр. Ямбол", описание на площите за почистване през 2009 г., съгласно заповедта на кмета и Справки и протоколи за 2010 г. от фирмата изпълнител за районите и площите на които е извършено почистване. От доказателствата по делото Удостоверение изх. № 110303/20.05.2010 г. на Община Ямбол, съдът е приел за установено, че процесния имот, се намира в землището на гр. Ямбол, представлява урбанизирана територия и за него е отреден УПИ I-382 "за животновъден комплекс ". При така установеното от правна страна съдът е приел, че задължението за заплащане на таксата за услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване", за което е издаден оспорения Акт за установяване на публично общинско вземане се предопределя от две кумулативни предпоставки-принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реално предоставяне на услугата. От представената по делото Заповед на Кмета на Общината № 106/8.09.2010 г. за безспорно съдът е приел, че процесния имот попада в т. 6 "имоти в землището на гр. Ямбол на които се извършва промишлена, търговска или др. стопанска дейност", като процесния имот се намира в землището на гр. Ямбол, но извън строителните граници на населеното място. От заповедта на Кмета на Общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ според съда е ясно кои имоти попадат в определените в заповедта декари за ежеседмично почистване и кои декари за които е определено почистване веднъж на три дни, веднъж седмично, периодично и ежедневно. На следващо място съдът е приел, че не е от жалбоподателя не установен факта на непредоставяне на услугата. В заповедта на Кмета на Община-Ямбол по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са вписани шест района, определени с външни граници. В представените справки са отразени имена на улици, като ставало ясно, че тези улици са включени в определените от кмета райони. Решението е неправилно като необосновано, тъй като изводите на съда не кореспондират на приложимото право и на установените факти по делото, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно-сметосъбиране и сметоизвозване: обезвреждането на битовите отпадъци в депа или други съоръжения: поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, както и честотата на сметоизвозването се определят със заповед на кмета на общината, т. е. така както е приел АС задължението за заплащане на процесната такса е установено в закона, но не възниква и не се дължи по силата на закона. Основният спорен въпрос по делото е свързан с реалното осъществяване на процесната услуга "поддържане чистота на територии за обществено ползване", по отношение на касатора. За установяване на този факт по преписката са приложени и приети от съда като доказателства договор № 102/12.09.2008 г., сключен между Община Ямбол и ГД "Комунални дейности и благоустройство" гр. Ямбол за срок от три години за извършване на "почистване, поддържане на чистотата и озеленените територии за обществено ползване на гр. Ямбол", справки за ръчно почистване и поддържане чистотата на територии за обществено ползване в гр. Ямбол за всеки месец от процесната година, ведно с месечни графици за извършен обем работа съгласно посочения договор. В справките и месечните графици са посочени почистваните райони по улици, алеи, паркове, паркинги и т. н. Местонахождението на процесния имот се установява от Удостоверение изх. № 110303/20.05.2010 г. на Община Ямбол, а именно в землището на гр. Ямбол и представлява урбанизирана територия и за него е отреден УПИ I-382 "за животновъден комплекс". На първо място е необоснован извода, че от оспорения административен акт във вр. от т. 6 на Заповедта на кмета може да се направи категоричен извод по отношение на процесния имот каква точно услуга, в каква периодичност и най-вече в какъв обем (размер) е извършвана. Този извод се налага от обстоятелството, че нито в АУПОВТБО, нито в предхождащите го документи изходящи от изпълнителя на услугата може да се направи категоричния извод, че обхвата на обслужвания район обхваща именно този имот, тъй като същият няма административен адрес, поради което необосновано съдът е приел за безспорно, че попада в представените описи на площи. На следващо място дори да се приеме, че процесния имот попада в обслужвана за почистване територия, такава услуга по отношение на всички месеци не е била извършвана по отношение на процесния имот, видно от приложените по делото справки по месеци от ГД "Комунални дейности и благоустройство" гр. Ямбол за почистваните площи и територии, а само за месеците юли, август и септември 2010 г., а таксата в АУПОВТБО е определена към 08.09.2010 г. включително и за месеци, през които очевидно такава услуга не е предоставяна, тъй като не е осчетоводявана. В тази връзка е било от съществено значение за правния спор относно размера на ТБО дали, кога и как е предоставяна услугата, поради което е следвало да се обсъдят всички относими към спора доказателства в тяхната съвкупност, включително свидетелските показания относно непредоставянето на услугата в контекста на данните от справките като по този начин съдът би стигнал до различни изводи. При тези доказателства решението като необосновано следва да бъде отменено, а спора може и следва да бъде решен по същество, като оспорения административен акт като издаден при липса на правни и фактически основания е незаконосъобразен, което ангажира като последица отмяната му. В този смисъл ВАС вече е имал възможност да се произнася - Решение № 11004 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4594/2010 г., I о. и Решение № 101 от 05.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9637/2010 г., I о. Предвид изхода на делото и изричната претенция на пълномощника на касатора, Община Ямбол следва да заплати сумата от сто и петдесет лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Осмо отделение