Решение № 185 от 1.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 280/2009 г.

Решение № 185 от 1.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 280/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. М. Ж. и Р. Я. Ж. срещу решение № II-125 от 24.06.2008 г. на Бургаския окръжен съд, гражданска колегия, втори въззивен състав, постановено по гр. д. № 87 от 2008 г. в частта му, с която е отменено решение № 109 от 11.12.2007 г. по гр. д. № 246 от 2007 г. на П. районен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от касаторите срещу П. кооперация "Г" - гр. Каблешково установителен иск за собственост на 383/660 ид. ч. от УПИ IX в кв. 12 по плана на с. П., община П. с граници: УПИ X-68, УПИ VIII-69 и от две страни улици. В жалбата се твърди, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответникът П. кооперация "Г" - гр. Каблешково не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 193 от 12.03.2009 г. на ВКС, ГК, Първо отделение, постановено по настоящото дело. В горепосоченото определение е констатирано противоречиво решаване от съдилищата в РБ на следния материалноправен въпрос: дали владението върху реална част от парцел ****оди до придобиване на съответна идеална част от този парцел, ако срокът на придобивната давност не е изтекъл към датата на влизане в сила на ЗТСУ (отм.). В обжалваното решение е прието, че тъй като ПК "Г" е владяла 383 кв. м. - реална част от процесния парцел **** площ от 660 кв. м. през период повече от 10 години, считано от 1972 г., то тази ПК е станала собственик по давност на 383/660 ид. ч. от този парцел. В посочените от касаторите решения на ВКС /решение № 186 от 19.02.1987 г. по гр. д. № 154 от 1986 г. на ОСГК на ВС, решение № 2* от 07.12.1995 г. по гр. д. № 2* от 1994 г. на ВКС, Четвърто г. о. и решение № 673 от 21.02.1983 г. по гр. д. № 4* от 1982 г. на ВС, Първо г. о./ е прието обратното - че при действието на ЗТСУ (отм.) владението върху реална част от парцел ****е може да доведе до придобиване на собственост върху идеална част от този парцел **** че правилото на чл. 181, ал. 3 от ЗТСУ (отм.) важи само за случаите на изтеклата до влизане в сила на ЗТСУ придобивна давност. Настоящият състав на ВКС счита за правилно приетото в горепосочените решения на ВКС поради следното: Разпоредбата на чл. 181, ал. 3 от ПЗР на ЗТСУ (отм.), която предвижда възможност за придобиване на идеална част от парцел **** давностно владение, осъществявано върху съответна реална част от парцела, касае само случаите на придобивна давност, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ (отм.), тоест до 1973 г. За придобивната давност, започнала да тече преди влизане в сила на ЗТСУ (отм.), но изтекла след влизане в сила на този закон, в ЗТСУ (отм.) и в последващия действащ благоустройствен закон ЗУТ няма правни норми, предвиждащи възможност за придобиване на идеална част от парцел **** давност при осъществявано давностно владение върху съответна реална част от парцела. Напротив, до 2001 г. в ЗТСУ (отм.) е съществувала изрична забрана за придобиване на част от парцел ****о давност /в този смисъл чл. 59 от ЗТСУ (отм.) в редакцията му до изменението с ДВ бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г./, а в чл. 59 от ЗТСУ (отм.) в редакцията му след изменението с ДВ бр. 34 от 2000 г. и в чл. 200 от сегадействащия ЗУТ е предвидено, че владението върху определена реална част от парцел **** може да доведе до придобиване по давност на тази реална част, но не и на идеална част от целия парцел, и то само при определени условия /ако са спазени изискванията на действащия благоустройствен закон за минимални площ и размери на парцелите/. С оглед на това разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос, обжалваното решение е неправилно: Въпреки че е владяла реална част от процесния парцел **** през периода от 1972 г. до завеждане на делото през 2006 г., ответната ПК "Г" не е придобила по давност идеална част от този парцел, съответна на владяната от нея реална част, тъй като както бе изложено по-горе към датата на влизане в сила на ЗТСУ от 1973 г. не е бил изтекъл срока на придобивната давност и съответно не е можела да се приложи разпоредбата на чл. 181, ал. 3 от ЗТСУ (отм.), а за периода след влизане в сила на ЗТСУ (отм.) владението върху реална част от парцел ****е може да доведе до придобиване по давност на съответна идеална част от този парцел. С оглед на това ответната ПК "Г" не е собственик на идеална част от процесния УПИ, а само на намиращата се в него сграда, която е изградена от ПК "Г" и правото на строеж на която е придобито от ПК "Г" по давност. Поради това и тъй като не е било спорно между страните, че преди 1972 г. процесният УПИ /тогава парцел/ е бил собственост по наследство и давностно владение на ищците, а и това е установено от представените по делото доказателства /договор от 21.08.1958 г. и свидетелски показания/, следва да се приеме, че предявеният от тях установителен иск за собственост върху целия УПИ е основателен и следва да се уважи. С оглед на гореизложеното, решението на въззивния съд в обжалваната му част следва да се отмени. Тъй като по делото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК ВКС следва да постанови ново решение /без да връща делото за ново разглеждане от въззивния съд/, с което да уважи предявения установителен иск за собственост и за отхвърлената част- за 383/660 ид. ч. от процесното УПИ IX. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 от ГПК ответникът ПК "Г" дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищците Ж всички направени от тях разноски по делото пред трите съдебни инстанции в общ размер от 513,50 лв./8,50 лв. държавна такса за завеждане на делото + 30 лв. държавна такса за допускане на касационно обжалване на въззивното решение + 25 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба + 100 лв. възнаграждения за вещо лице + 350 лв. адвокатски възнаграждения/. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение