Решение № 2166 от 23.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 287/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Комисия за защита от дискриминация, чрез юрк. Кръстева срещу решение 1781/28.10.2022 г., постановено по адм. дело 461/2022 г. на Административен съд-Благоевград, с което е отменено Решение 225/26.04.2022 г. на петчленен разширен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация и преписката е върната за ново произнасяне съобразно мотивите на съда. Касационният жалбоподател Комисия за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - СБАЛПФЗ-Благоевград ЕООД, чрез адв. Малешевски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът - д-р П. Георгиев, чрез адв. Малешевски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът - д-р Е. Тенекеджиева - Чимева не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, но решението като краен резултат - за правилно . Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а при разглеждането й по същество констатира следното: С обжалваното решение 1781/28.10.2022 г., постановено по адм. дело 461/2022 г. на Административен съд-Благоевград е отменил Решение 225/26.04.2022 г. на петчленен разширен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация, постановено по преписка 40/21, с която е установено дискриминация по признаци увреждане по отношение на д-р Е. Тенекеджиева - Чимева, изразяваща се неосигуряването от страна на работодателя на равно възнаграждение за една и съща длъжност и трудови възнаграждения, като на основание чл. 80, ал. 2 вр. чл. 80, ал. 1 ЗЗДискр. на д-р П. Георгиев, в качеството му на управител на СБАЛПФЗ-Благоевград ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. За да постанови този резултат съдът, въз основа на анализа на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства и на възраженията на страните, съдът е установил фактическата обстановка по делото и е направил извод, че оспореното решение на Комисията е издаден от компетентния, по място, материя и степен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, при спазване на предвидената в закона форма, но при допуснати нарушения на административно-производствените правила, което в крайна сметка е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Административният съд е постановил съдебно решение в законен състав, по допустима жалба, подадена в срока по чл. 70, ал. 1 от ЗЗДискр, във вр. чл. 149, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване акт на КЗД и от лице, за което е налице правен интерес от съдебното му обжалване. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактите, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Следва да бъде посочено, че за редовността на жалбата до КЗД няма изискване за посочване на ответник (чл. 51, ал. 2 ЗЗДискр), но правилното определяне на страните в производствата е било задължителна предпоставка за законосъобразното провеждане на цялостната процедура по доказване и установяване на истината в това производство при спазване на правилата на чл. 55, ал. 1 и чл. 64, ал. 2 от ЗЗДискр. Правилно първоинстанционният съд е установил, че Комисията не е индивидуализирала ответника по несъмнен начин, кореспондиращ с ясни оплаквания срещу правосубектно лице. Комисията за защита от дискриминация като независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите е длъжна да съобрази спецификите на производството, което провежда по жалба на лица с оплаквания за дискриминация и да съобрази от кого се твърди, че е извършено нарушението. Описанието на ответната страна в производството пред КЗД чрез едновременно използване на имена на физическо лице и заемана длъжност в юридическо лице не дават смислена и еднозначна индивидуализация на един правен субект. Незаконосъобразното смесване на фигурата на управител с тази на работодател е довело и до неправилно наложена санкция по чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр на д-р П. Георгиев, като физическо лице, в качеството му на управител на СБАЛПФЗ-Благоевград ЕООД, като му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., което в случая е недопустимо. За физическите лица, допуснали нарушения по ЗЗДискр., разпоредбата на чл.80, ал. 1 и ал. 3 предвиждат налагането на глоба. Имуществена санкция по чл.80, ал. 2 от ЗЗДискр. е предвидена единствено и само по отношение на юридическите лица, както правилно е посочил първоинстанционния съд. Правните изводи на АС Благоевград, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДискр., са правилни и обосновани. Разглеждането на така депозираната жалба е довело до неясен предмет на спора и до неяснота кой е нарушил забраната за дискриминация, а от там и до невъзможност за изясняване на спорните факти в тяхната пълнота, от една страна, и от друга затруднила защитата на лицата, уличени с жалбата за нарушаване на забраната за дискриминацията. Затова с произнасянето по жалба, която не отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДискр., КЗД е допуснала процесуално нарушение от категорията на съществените. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение