Решение № 5737 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10048/2016 г.

Решение № 5737 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10048/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение на ловците и риболовците "Български ловец" гр. С. против решение № 1019 от 27.05.2016 г. по адм. дело № 2066/2014 г. на Административен съд - Б..

В нея излага доводи, че съдът неправилно е определил предмета на спора и съответно е достигнал до погрешни правни изводи. По подробно развити в касационната жалба съображения иска да се отмени обжалваното решение.

Директорът на Териториално поделение "Държавно горско стопанство К." също е подал касационна жалба против решение № 1019 от 27.05.2016 г. по адм. дело № 2066/2014 г. на Административен съд - Б.. В касационната жалба поддържа, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му.

Ответникът по касационната жалба Сдружение на ловците и риболовците "Х. К." гр. С. не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото им, приема следното:

С обжалваното решение Административен съд - Б. е отменил заповед № РД-05-153/02.10.2014 г. на директора на Териториално поделение "Държавно горско стопанство К.", с която директорът е отменил предходна своя заповед № РД-05-146/17.09.2014 г., с която е предоставил на "Сдружение на ловците и риболовците Х. К. - С." стопанисването на дивеча по отношение на ловностопански район с. С., община С..

Съдът е установил следните фактически и правни обстоятелства:

С влязло в сила решение № 18 от 28.01.2014 г. по гр. дело № 85/2013 г. на Районен съд гр. К., поправено с решение № 51 от 10.03.2014 г. по гр. дело № 85/2013 г. на същия съд, е признато за установено по отношение на Сдружение на ловците и риболовците "Български ловец" гр. С., че ловно-рибарска дружина - с. С. е организационно звено от Сдружение на ловците и риболовците "Х. К." гр. С. Решението е влязло в сила на 29.07.2014 г.

Председателят на СЛР "Х. К." е подал уведомление с изх. № 11/13.08.2014 г. до директора на ДГС "К." по повод влязлото в сила съдебно решение, в което сочи, че ловна дружинка с. С. е в състава на сдружението, като нейни членове са само тези, които са заверили членството си за 2013 г. и 2014 г., а останалите ловци, които имат издадени билети за лов за района на с. С. от началото на 2013 г. са членове на СЛР "Български ловец" и притежават членски карти, издадени от това сдружение и от същия период са изгубили правото си на членство в СЛР "Х. К.".

Ловната дружина на с. С. е провела извънредно общо събрание на 16.08.2014 г., на което е приела решение да се отдели от Сдружение на ловците и риболовците "Х. К." гр. С. и да се присъедини към Сдружение на ловците и риболовците "Български ловец" гр. С.

На 19.08.2014 г. е проведено заседание на Управителния съвет на СЛР "Български ловец" гр. С., на което е прието решение за присъединяване на ловната дружина на с. С. към сдружението.

Със заповед № РД-05-146/17.09.2014 г., директорът на ДГС "К.", на основание чл. 31, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча във вр. чл. 29, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на "Югоизточно държавно предприятие" във връзка със съдебно решение № 18/28.01.2014 г. на Районен съд гр. К., предвид разрешаването на спора относно принадлежността на ловно-рибарска дружинка с. С. и с цел своевременно пререгистриране на дружинката от СЛР "Български ловец" към СЛР "Х. К.", нарежда следното:

1. Едностранно прекратяване на договор № РД - 09-24/21.06.2010 г. за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД по отношение на ловностопански район с. С., сключен със сдружение "Български ловец".

1. Приема по т. 2 от договор № РД-09-27/01.07.2010 г., сключен между ТП "ДГС - К." и Сдружение на ловците и риболовците "Х. К." за предоставяне на стопанисване на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 ЗЛОД, да се чете:

чл. 1.2. Възложителят възлага, а изпълнителят приема да ръководи и организира дейността по стопанисване на дивеча на регистрираните в състава му ловни дружини върху предоставените им ловностопански райони, в т. ч. ловностопански район с. С..

Заповедта е съобщена на представителите на двете сдружения на 18.09.2014 г.

С писмо вх. № 1359/24.09.2014 г. председателят на СЛР "Български ловец" гр. С. е поискал от директора на Държавно горско стопанство "К.", на основание чл. 31, ал. 1, т. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча да прекрати договора по чл. 29, ал. 8 ППЗЛОД със СЛР "Х. К." гр. С. за ловния район на ловната дружина с. С., т. к. същата е преминала от СЛР "Х. К." към СЛР "Български ловец". Поискал е също директорът да упражни правото си на отзив и преразгледа случая съобразно настъпилата нова фактическа обстановка.

С оспорената пред първата инстанция заповед № РД -05-153/02.10.2014 г. директорът на ТП "Държавно горско стопанство "К.", на основание чл. 29, ал. 2 от Правилника за организация и дейността на Югоизточно държавно предприятие, ДП гр. С., във вр. чл. 91, ал. 1 АПК и въз основа на представени с искане вх. № 1215/21.08.2014 г. и искане вх. № 1359/24.09.2014 г. писмени документи, по реда на чл. 29, ал. 10 ППЗЛОД от председателя на СЛР "Български ловец" относно преминаването на ловно-рибарска дружинка с. С. към СЛР "Български ловец" гр. С., е отменил предходната своя заповед № РД-05-146/17.09.2014 г., с която е предоставил на СЛР "Х. К." гр. С. стопанисването на дивеча по отношение на ловностопански район с. С., община С.

С писмо изх. № 14/03.10.2014 г. представители на СЛР "Х. К." са поискали от директора на ДГС "К." да бъде довършена процедурата по прехвърляне на ловностопанския район на ловна дружинка на с. С., т. к. заповед № РД-05-146/17.09.2014 г. е влязла в сила на 02.10.2014 г. Оспорили са легитимността на проведеното общо събрание на ловно-рибарска дружинка с. С., проведено на 16.08.2014 г. и са поискали, ако в резултат на събранието е направено искане за предаване на ловностопански район с. С., на основание чл. 26 АПК да бъдат уведомени за започналото производство.

От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено, че всички членове на ловно-рибарската дружинка, взели решение за преминаването от СЛР "Х. К." в СЛР "Български ловец" са плащали членски внос за 2013 г. и 2014 г. в СЛР "Български ловец" и не притежават членски карти на СЛР "Х. К.", с изключение на едно лице от списъка на присъствалите на събранието на 16.08.2014 г.

При тези фактически обстоятелства, съдът е приел от правна страна, че жалбата срещу оспорения акт е процесуално допустима, т. к. спорът за правната същност на обжалваната заповед е решен с влязло в сила определение № 9909/28.09.2015 г. по адм. дело № 10298/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, което е задължително за първоинстанционния съд.

По съществото на спора, след като е обсъдил приложимата нормативна уредба, съдът е приел, че преди издаването на оспорената заповед не е подавана редовна жалба или протест срещу отменената заповед № РД-05-146/17.09.2014 г, която жалба да е годна да предизвика преразглеждането на разрешения въпрос за едностранното прекратяване на договор № РД-09-24/21.06.2010 г., съответно да притежава деволутивен ефект. При това положение съдът е приел, че не е налице една от предпоставките за упражняване правото на отзив от административния орган. Заповед № РД-05-146/17.09.2014 г. е съобщена на заинтересованите страни на 18.09.2014 г., като няма данни да е обжалвана, поради което е влязла в сила. Липсата на такава жалба е достатъчно основание за отмяна на заповедта за оттегляне на постановения административен акт. На следващо място е посочил, че другата кумулативна предпоставка е административният орган да се произнесе в 7-дневен срок. Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на преразглеждане. Приел е, че в случая този срок е изтекъл, т. к. СЛР "Български ловец" е подал искане с вх. № 1359 на 24.09.2014 г. и 7-дневният срок е изтекъл на 01.10.2014 г. - присъствен ден, а обжалваната заповед е издадена на 02.10.2014 г. При тези съображения е приел, че актът е материално незаконосъобразен и постановил обжалвания резултат.

Върховният административен съд, като обсъди доводите и възраженията на страните и събрания доказателствен материал по делото, намира, че:

Съгласно разпоредбата на чл. 29 от Закона за лова и опазване на дивеча български граждани, придобили право на лов се обединяват в ловна дружина, с оглед на общността на техните интереси за стопанисване и опазване на дивеча в един ловно-стопански район. В един ловно-стопански район се формира само една ловна дружина, а един ловец може да членува само в една ловна дружина. Лицата по чл. 29 от Закона за лова и опазване на дивеча, обединени в ловни дружини, учредяват ловно сдружение на територията на едно или повече от едно съседно горско стопанство и/или държавно ловно стопанство с цел осъществяване на дейности, свързани с възпроизводството, стопанисването, опазването и ползване на дивеча. Ловните сдружения подават в държавното горско стопанство, съответно в държавното ловно стопанство, заявление за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в съответния ловно-стопански район - вж. решение № 97 от 18.07.2017 г. по т. д. № 50219/2016 г., на ВКС, IV г. о., ТК.

Държавните горски стопанства предоставят стопанисването на дивеча чрез пряко договаряне на ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 в ловностопанските райони (извън тези по ал. 1 и чл. 35). Условията и редът за пряко договаряне за стопанисване на дивеча се уреждат в правилника за прилагане на закона - чл. 36, ал. 3 и 4 ЗЛОД. В чл. 29, ал. 2 - 7 ППЗЛОД са уредени процедурата и условията за сключване на договор за предоставяне стопанисването на дивеча между директора на държавното горско стопанство и ловното сдружение по чл. 29, ал. 8. Договорът по чл. 29, ал. 8 съдържа клаузи за правата и задълженията на сдружението по чл. 37 ЗЛОД.

В чл. 29, ал. 10 ППЗЛОД е предвидено, че страните подписват допълнително споразумение към договора по ал. 8, когато ловна дружина премине в друго сдружение. Допълнителното споразумение се подписва след представяне на:

1. протокол от ръководния орган на ловното сдружение по чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча с решение за приемане на ловната дружина;

1. протокол от събранието на дружината с решение за преминаване в друго сдружение.

Основанията за прекратяване на договора по чл. 29, ал. 8 ППЗЛОД са изброени в чл. 31, ал. 1, т. 1 - 4, като в т. 2 е посочено - при прекратяване на една от страните по договора. Като самостоятелно основание за частично прекратяване на договора, в чл. 31, ал. 4 ППЗЛОД е предвидено, че когато липсва съгласие между страните за подписване на допълнително споразумение по чл. 29, ал. 10, договорът по чл. 29, ал. 8 се прекратява едностранно от директора на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство в частта относно ловностопанския район на ловната дружина, преминала в друго сдружение, след представяне на документите по чл. 29, ал. 10.

В преобладаващата съдебна практика по прилагането на цитираната нормативна уредба се приема, че споровете, породени във връзка договорите по чл. 29, ал. 8 ППЗЛОД между ловните сдружения и директора на съответното държавно горско стопанство имат гражданско правен характер и съдебното им решаване се извърша по реда на гражданския процес. Т., с определение № 12 от 20.03.2015 г. на ВКС и ВАС по гр. д. № 65/2014 г., 5-членен с-в, ГК, е прието, че отношенията по договора по чл. 29, ал. 8 ППЗЛОД са формирани при условията на свободно договаряне и са между равнопоставени гражданскоправни субекти. Спорът между страните - дали с изявлението на директора на съответното горско стопанство за едностранно прекратяване договорът е прекратен, е гражданско-правен. Действително, с писмото се засягат права и интереси на ловното сдружение, което стопанисва съответния ловностопански район, но същото изхожда от страна по гражданскоправна сделка и има гражданскоправни последици, а не е волеизявление на административен орган, нито има белезите на индивидуален административен акт по см. чл. 21, ал. 1 АПК. В този смисъл е и определение № 35 от 4.11.2016 г. на ВКС и ВАС по гр. д. № 28/2016 г., 5-членен състав, ГК, решение № 97 от 18.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 50219/2016 г., IV г. о., ТК.

Върховният административен съд, в настоящия състав споделя изложените правните съображения за гражданско правния характер на споровете, произтичащи от договорите по чл. 29, ал. 8 ППЗЛОД.

Основният спорен въпрос по делото е каква е правната същност на оспорената заповед и породените правни последици за адресата й.

По делото не е спорно, че между СЛР "Х. К." и ДГС "К." е сключен договор от 01.07.2010 г. за предоставяне стопанисването на дивеча за ловностопанските райони на ловните дружини - членове на сдружението, в т. ч. ловностопанския район на с. С.

Между СЛР "Български ловец" и директорът на ДГС "К." е сключен договор от 21.06.2010 г. за предоставяне стопанисването на дивеча за ловностопанските райони на ловните дружини - членове на сдружението - ловностопанския район на с. О.. На 03.10.2014 г. е сключен анекс към договор № РД 09-24/21.06.2010 г. между страните, съгласно който на сдружението се предоставя за стопанисване ловностопанския район с. С.

Няма данни по делото и не се твърди между ловните сдружения и държавното горско стопанство да има сключени други анекси по реда и на основание чл. 29, ал. 10 ППЗЛОД към договорите за стопанисване на дивеча по чл. 29, ал. 8 ППЗЛОД.

Първоначално издадената заповед № РД-05-146/17.09.2014 г. е на основание чл. 31, ал. 1, т. 2 ППЗЛОД - прекратяване на една от страните по договора, което не кореспондира по никакъв начин със съдържанието й, т. к. липсва прекратяване на която и да е страна по договор - както този, сключен между СЛР "Х. К." и ДГС "К.", така и по сключения между СЛР "Български ловец" и ДГС "К.". В диспозитивната част, с т. 1 се прекратява едностранно договорът, сключен със СЛР "Български ловец" по отношение на ловностопански район с. С., но в приложения по делото договор № РД 09-24/21.06.2010 г. ловностопански район с. С. не фигурира и няма представен следващ анекс за предоставянето му за стопанисване на сдружението. С т. 2 от заповедта всъщност се потвърждава съществуващото правно положение по силата на договора от 01.07.2010 г. между СЛР "Х. К." и ДГС "К.", че ловностопанският район на ловната дружинка с. С. е предоставен за стопанисване на СЛР "Х. К.". Обективираното волеизявление на директора на ДГС "К." в този акт не е внесло промяна в съществуващото правно положение, установено със сключените договори по чл. 29, ал. 8 ППЗЛОД между всяко от ловните сдружения и държавното горско стопанство. С тази заповед не се прекратяват съществуващи договорни отношения между СЛР "Х. К." и ДГС "К.", както и не се създават нови такива, респ. не се постига промяна в съществуващите договорни отношения между СЛР "Български ловец" и ДГС "К.".

Няма данни също след приемане на решение от ловната дружинка с. С. за преминаването й към СЛР "Български ловец" и уведомяването на директора на ДГС "К." за същото, директорът на ДГС "К." да е отправил искане, покана до СЛР "Х. К." за подписване на анекс по чл. 29, ал. 10 ППЗЛОД, с който да се изключи ловностопански район с. С. от обхвата на договора между страните от 01.07.2010 г.

С оспорената заповед е постановена отмяна на заповед № РД-05-146/17.09.2014 г, с която е предоставено на СЛР "Х. К." стопанисването на дивеча по отношение на ловностопански район с. С., след което е сключен анекс към договор № РД 09-24/21.06.2010 г. между СЛР "Български ловец" и ДГС "К.", с който държавното горско стопанство възлага, а сдружението приема да стопанисва ловностопанския район с. С.. Директорът на ДГС "К." е издал заповедта на основание чл. 29, ал. 10 ППЗЛОД и се е мотивирал с преминаването на ловната дружинка с. С. от СЛР "Х. К." към СЛР "Български ловец". Разпоредбата на чл. 29, ал. 10 ППЗЛОД, на която се е позовал касаторът също не е относима към фактическите обстоятелства, тъй като с нея се регулират договорните отношения, при преминаване на ловната дружина в друго сдружение, между сдружението, от чиито състав излиза и директорът на държавното горско стопанство.

По същината си и породените правни последици, оспорената заповед следва да се субсумира към хипотезата на чл. 31, ал. 4 ППЗЛОД - волеизявление на директора на държавното горско стопанство за едностранно прекратяване на договора по чл. 29, ал. 8 ППЗЛОД, сключен между СЛР "Х. К." и ДГС "К." от 01.07.2010 г. Промяната в стопанисването на ловностопанския район с. С. не е предизвикана с оспорената заповед, при упражняване на властнически правомощия от директора на ДГС "К.". Промяната е в резултат на решението на общото събрание на ловно-рибарската дружинка с. С., с което директорът на ДГС "К." като страна по договора с СЛР "Х. К." гр. С. следва да се съобрази при наличие на предпоставките по чл. 29, ал. 10 ППЗЛРОД. Това решение е израз на правото на ловната дружинка да приеме решение да премине в друго ловно сдружение. Легитимността на решението на общото събрание на ловната дружинка може да оспорена по реда на гражданския процес, т. е. не може да бъде предмет на проверка за законосъобразност в съдебното административно производство. Въпросът за законосъобразността на решението на ловната дружинка с. С. да премине в СЛР "Български ловец" гр. С. е поставян в хода на първоинстанционното производство, но съдът правилно не се е занимал със същия. Поради това, оспорената заповед няма характер на административен акт, защото не е издадена в административно производство, не носи белезите на самостоятелен административен акт, постановен от административен орган при упражняване на властнически правомощия, който рефлектира неблагоприятно в правната сфера на адресата. Съдържанието й и преследваната с нея цел не позволяват разглеждането й извън контекста на договорните отношения между сдруженията и държавното горско стопанство. Независимо че предмет на договорите по чл. 29, ал. 8 ППЗЛОД е стопанисването на дивеча, който по определение от чл. 2, ал. 1 ЗЛОД е частна държавна собственост и обхваща дейностите, визирани в чл. 3, ал. 1 ЗЛОД, директорът на държавното горско стопанство не действа в качеството на субект, на който са възложени и упражнява управленски и контролни функции, при изпълнение на които издава индивидуални административни актове, а като страна по договора във връзка с неговото възникване, изменение и прекратяване.

Предвид изложеното, обжалваната пред административния съд заповед няма характер на административен акт, поради което не подлежи на проверка за законосъобразност по реда и на основанията в Административнопроцесуалния кодекс. Т. да се посочи, че съдът е разгледал спора по същество, съобразявайки се с дадените задължителни указания от касационната инстанция относно допустимостта на оспорването с цитирания по-горе съдебен акт. Поради това, че събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност водят на различен правен извод относно допустимостта на съдебния контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, обжалваното решение следва да се обезсили и се прекрати съдебното производство.

С оглед изхода на спора Сдружение на ловците и риболовците "Х. К." гр. С. следва да заплати на Сдружение на ловците и риболовците "Български ловец" гр. С. сумата 810 лв. разноски по делото пред двете инстанции. Директорът на ДГС "К." не е претендирал разноски, поради което такива не се присъждат.

Съдът констатира, че по делото не е представена вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 5 лв. от касационния жалбоподател Сдружение на ловците и риболовците "Български ловец" гр. С., поради което следва да бъде осъден за заплати същата по сметка на Върховния административен съд.