Решение № 12126 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5798/2016 г.

Решение № 12126 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5798/2016 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. С. Х. от гр. П., чрез пълномощниците му адв. А. Б. и адв. Н. П. срещу решение № 399 от 22 февруари 2016 г., постановено по адм. дело № 1786/2015 г., по описа на Административен съд П. С обжалваното решение е отменена заповед № ДК - 10 - ЮЦР - 37 от 14 април 2015 г. на началника на РДНСК ЮЦР и е осъдена РДНСК Ю. Ц. район да заплати в полза на Е. Е. Т. и А. Е. Т., и двамата от гр. П. сумата в размер на 740, 00 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост на решението, както и за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - по арг. на чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за неговата отмяна. Началникът на РДНСК ЮЦР - гр. П., като ответник по делото, чрез пълномощника си юрисконсулт Р. И., застъпва становище за основателност на касационната жалба. Ответниците - Е. Е. Т. и А. Е. Т., и двамата представлявани от адв. И. А. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на строените от тях съдебно-деловодни разноски с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК. Другите ответници - "Императори" ЕООД и главният архитект на О. П. не изразяват становище по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. След като по повод подадената в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК касационна жалба, служебно провери допустимостта на оспореното решение, Върховният административен съд, второ отделение, го намира за недопустимо. Съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд П. е образувано въз основа на жалба на Е. Е. Т. и А. Е. Т., и двамата от гр. П. срещу заповед № ДК - 10 - ЮЦР - 37 от 14 април 2015 г. на началника на РДНСК ЮЦР, с която на осн. чл. 216, ал. 6 от ЗУТ и чл. 216, ал. 2 от ЗУТ по жалба на Г. С. Х. е отменено разрешение за строеж № 416 от 14 ноември 2001 г. на главния архитект на О. П. за строеж "Външно ел. захранване" на обект по плана на Централна градска част, гр. П., с административен адрес: ул. "П. Е." .№... с възложител "Императори" ЕООД с управител А. К. и О. П. като собственик на терена. Съдът е приел, че жалбата на Е. Е. Т. и А. Е. Т. е процесуално допустима като подадена от лица, имащи правен интерес от оспорването й. В подкрепа допустимостта на жалбата им е прието, че двете лица са участвали в административното производство по издаването на обжалваната заповед, както и че от приетите по делото писмени доказателства се установява, че има издадено разрешение за ползване № 548 от 18 декември 2001 г. на началник отдел "Териториална инспекция" - П. относно механа и външно ел. захранване в УПИ I - 2029, 2039, кв. 148, по плана на ЦГЧ, гр. П., административен адрес: ул. "П. Е." .№.... В това разрешение като инвеститори са включени и жалбоподателите Е. Е. Т. и А. Е. Т. Инстанцията по същество е разгледала оспорването на заповедта по същество като е отменила същата като незаконосъобразна. Решението е недопустимо. Административен съд П. е постановил решение по недопустима жалба - подадена от лица, нямащи правен интерес от оспорване на заповедта на началника на РДНСК ЮЦР. По силата на чл. 216, ал. 6 от ЗУТ началникът на РДНСК се произнася със заповед, с която може да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт. Последният има характер на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване от заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс (по арг. на чл. 216, ал. 3 от ЗУТ), а в чл. 147, ал. 1 от АПК е посочено кой има право да оспорва административния акт - гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В случая засегнати субективни права, свободи и законни интереси от оспорване на заповедта пред Административен съд П. са лицата, които са адресати на издадено разрешението за строеж на "Външно ел. захранване" на обект по плана на Централна градска част, гр. П., а това с оглед нормата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ са О. П. и "Императори" ЕООД. Фактът, че на Е. Е. Т. и А. Е. Т. е съобщена издадената заповед и те са я оспорили пред съда, не им придава качеството на активно легитимирани от закона страни с право на жалба, тъй като те не са адресати на издаденото разрешение за строеж. Ето защо, независимо, че жалбата им е подадена в законоустановения срок, то същата е била недопустима - подадена от лице, без наличие на пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. Техните права, свободи или законни интереси не са нарушени от издадения административен акт - заповедта на началника на РДНСК ЮЦР, тъй като не са адресати на този акт. Отменителната заповед на началника на РДНСК ЮЦР рефлектира само в правната сфера на адресатите на отмененото разрешение за строеж - О. П. и "Императори" ЕООД и само те имат гарантирано от закона право на жалба. Следователно първоинстанционният съд като е приел жалбата на Е. Е. Т. и А. Е. Т. като процесуално допустима, като подадена от лица имащи право на съдебно оспорване (чл. 159, т. 4 от АПК), е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено, а жалбата им - оставена без разглеждане. Като последица от това следва и прекратяване на производството по делото. По отношение на другите доводи, изложени от инстанцията по същество обосноваващи правния интерес на Е. Е. Т. и А. Е. Т. настоящата касационна инстанция приема следното. Обстоятелството, че Е. Е. Т. и А. Е. Т. са посочени като инвеститори при издаване на разрешение за ползване (цитирано по-горе), не ги прави активно легитимирани за обжалват настоящата заповед на началника на РДНСК ЮЗР. Тук съдът е навлязъл в друго административно производство, касаещо фактическото завършване на строителството, регламентирано в чл. 175 и следващите от ЗУТ. Същото е различно от разглежданото - разрешаване на строителството, за което са приложими разпоредбите на чл. 148 и следващите от ЗУТ. Това друга административно производство приключва с друг административен акт, подлежащ на самостоятелно оспорване. Ето защо, не може да се извежда извод за наличието на правен интерес на Е. Е. Т. и А. Е. Т. за обжалване на заповедта на началника на РДНСК ЮЗР от издаденото по късно разрешение за ползване, което е последващ административен акт, различен от процесния. Предвид на гореизложеното, оспореното решението е постановено по недопустима жалба и следва бъде обезсилено, а жалбата на Е. Е. Т. и А. Е. Т. - да се остави без разглеждане и образуваното въз основа на нея съдебно-административно производство да се прекрати. С оглед така установения порок на решението - недопустимост, съдът не следва да се произнася по останалите наведени в жалбата доводи, относно неправилността на решението на Административен съд П. Разноски по делото се претендират само от ответниците Е. Е. Т. и А. Е. Т. С оглед обаче изхода от спора такива не им се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на второ отделение,