Решение № 7360 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1462/2013 г.

Решение № 7360 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1462/2013 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Антон Тинчев Дюзев от гр. Летница против решение № 204 от 19.12.2012 г., постановено по адм. д. № 295/2012 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е прогласена нищожността на заповед № 45 от 9.10.2012 г. на началника на РПУ - Ловеч, с която на жалбоподателя е отказано издаване на разрешение за придобиване, носене и съхранение на късо нарезно оръжие. От непрецизно формулираната жалба се извеждат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора, като административният орган бъде задължен да се произнесе по така подаденото заявление. Ответникът началникът на РПУ - Ловеч не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за основателна. За да постанови съдебния акт, първоинстанционният съд е приел, че административният орган се е произнесъл повторно по заявлението на Антон Дюзев с вх. № 1795 от 18.06.2012 г., по което органът е формирал мълчалив отказ, влязъл в сила. Според съда, срокът по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ е изтекъл на 18.07.2012 г. и тъй като органът не е предоставил на заявителя срок за отстраняване на нередовности по подаденото заявление, то не са налице основания за спирането му. След като оспорената заповед е издадена по заявление, по което има влязъл в сила административен акт, то същата е нищожна поради липса на материална компетентност и предмет. Решението е неправилно. По делото е установено, че Антон Дюзев е сезирал началника на РУП - Ловеч със заявление вх. № 1795/18.06.2012 г., съдържащо противоречиви мотиви и неконкретизирано искане. Заявителят иска връщане на огнестрелно оръжие, отнето му на основание влязла в сила присъда през 2006 г., като твърди, че не е прехвърлял собствеността върху оръжието на друго лице. От друга страна, излага мотиви за необходимост от оръжие с цел самозащита, тъй като спрямо личността му са отправяни заплахи за насилие. Също твърди, че оръжието му е необходимо и във връзка с дейността му като едноличен търговец. При служебна проверка административният орган е събрал доказателства, че лицето е осъждано през 2006 г., но реабилитирано на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК; срещу него няма образувани досъдебни производства; няма данни за психиатрично заболяване. В този смисъл е и изготвената на 18.06.2012 г. докладна записка от проверяващия. Други доказателства нито са събирани, нито са изисквани от лицето. Органът не е съобразил проверката си по чл. 83, ал. 4 (изм., ДВ, бр. 44/2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) от ЗОБВВПИ с разпоредбата на § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗОБВВПИ, съгласно която започналите производства по искания за издаване на разрешение се довършват по реда и условията на този закон. В съдебното производство Дюзев е представил удостоверение за регистрация на ЕТ "Тони - Антон Дюзев" и служебна бележка за изготвен протокол от 16.05.2012 г. от органите на полицейското управление за предупреждение към лицето Костадинов във връзка с подадено от Дюзев оплакване. С оспорената заповед № 45 от 9.10.2012 г. на началника на РПУ - Ловеч на касатора е отказано издаване на разрешение за придобиване, носене и съхранение на късо нарезно оръжие с мотив за недоказана по несъмнен начин основателна причина, съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Според разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон органът по ал. 1 уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 5 спира да тече. В случая административният орган не е подложил на проверка за редовност подадените документи. Съдът само е констатирал, че органът не е изпълнил задължението си съгласно цитираната правна норма. Видно от представените доказателства по преписката, съществуват данни, че са налице доказателства, които административният орган е следвало да обсъди, а не е дадена възможност на Дюзев да конкретизира искането си, да посочи всички обстоятелства в негова подкрепа, да представи или поиска служебно събиране на доказателства. Както правилно е приел първоинстанционният съд, подаденото от Дюзев заявление не отговаря на изискванията на чл. 76 и сл. от ЗОБВВПИ. Но в пределите на изключителната компетентност на административния орган и негово задължение по закон е да даде възможност и конкретни указания на заявителя за отстраняването на несъответствията със закона. Действително, издателят на акта е извършил служебна проверка на основание чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ, но не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, съгласно изискванията на чл. 35 от АПК. Органът дори не е изпълнил задължението си по чл. 83, ал. 2 от специалния закон да даде възможност на заявителя за отстраняване на недостатъците в заявлението и приложените документи, което е съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. Разпоредбата на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ изисква компетентният орган мотивирано да отказва издаването на разрешение. Това налага извод, че писмената форма за материализиране на отказа е изрично изискуема. Законодателят е въвел разрешителен режим за придобиването, съхраняването и носенето на огнестрелно оръжие и с изричното писмено мотивиране на отказа се предвиждат гаранциите за правата на заявителя в производството. Административният орган е длъжен да осигури и правото на защита на лицата, участващи в административното производство със съобщаване на необходимите действия, които следва да извършат в рамките на установените срокове за всяка фаза от производството, като дължи изрично произнасяне. Мълчалив отказ е недопустим. Ето защо, оспорената заповед на началника на РУП - Ловеч е валиден и допустим административен акт, постановен от компетентния орган в рамките на образуваното по заявление вх. № 1795/18.06.2012 г. на Антон Дюзев. Но заповедта е незаконосъобразна тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроцесуалните правила - чл. 83, ал. 1 - 3 от ЗОБВВПИ. Същата подлежи на отмяна, а преписката следва да се върне на компетентния административен орган за произнасяне съобразно настоящите указания по тълкуването и прилагането на закона. Като е приел, че атакуваният административен акт е нищожен, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което същото подлежи на отмяна. Воден от горното, Върховният административен съд