Решение № 1441 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14714/2018 г.

Решение № 1441 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14714/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториално поделение Държавно горско стопанство (ТД ДГС) "Панагюрище", чрез процесуален представител по делото юрк. Таушанова, против решение № 612/18.10.2018 г., постановено по адм. дело № 605/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му за обявяване нищожността на разрешение за преминаване с товарни и пътни превозни средства № 1265/03.12.2015 г., издадено от кмета на община Стрелча. В касационната жалба са релевирани възражения за неправилност на решението като несъответстващо на действителната фактическа обстановка и необосновано – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Посочените конкретни оплаквания са развити в представени по делото писмени бележки и се поддържат в съдебно заседание чрез процесуалния представител на касатора. Иска се отмяната на оспореното решение на АС – Пазарджик като незаконосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в това число за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – кметът на община Стрелча, чрез пълномощника си юрк. Божков, оспорва касационната жалба като неоснователна и необоснована по съображения, изложени в писмен отговор и допълнително депозирана на 16.12.2019 г. молба. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна – "Ватия Холдинг" АД, в писмен отговор, подаден чрез пълномощник си по делото юрк. Колева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на АС – Пазарджик – потвърдено като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че оспореното решение е правилно. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, като взе предвид наведените в касационната жалба основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на директора на ТД ДГС "Панагюрище" срещу разрешение за преминаване с товарни и пътни превозни средства № 1265/03.12.2015 г., издадено от кмета на община Стрелча, с искане за прогласяване на неговата нищожност. Съдът, след извършена цялостна проверка на оспореното разрешение в съответствие с чл. 168 АПК досежно основанията, обуславящи нищожност на административните актове, е приел, че същото е издадено от компетентен орган, законово оправомощен да прави властнически волеизявление със съответния предмет, при спазване на задължителната писмена форма и при липса на друг съществен порок, изключващ качеството му на годен да породи целените правни последици акт. За да достигне до този резултат, съдът въз основа доказателствата по делото, е установил релевантната за спора фактическа обстановка, която е оценил в съответствие с приложимата нормативна уредба. Посочил е, че компетентността на кмета на община Стрелча за издаване на процесното разрешение е изрично регламентирана в разпоредбата на чл. 148, ал. 4 от Закона за горите, която въвежда правило, специално спрямо това, установено в чл. 148, ал. 3 от с. з. Макар и административният орган да не се е позовал конкретно в издаденото от него разрешение на разпоредбата на чл. 148, ал. 4 ЗГ, същата е действащо право към момента на постановяване на акта и съставлява годно правно основание за неговото издаването – с нея по недвусмислен начин се установява компетентност за кмета на община Стрелча да действа в посочения смисъл. Изследвани от съда са и другите възможни основания за прогласяване нищожността на административен акт. Констатирано е, че процесното разрешение е издадено в изискуемата от закона писмена форма и без да е налице пълна липса на материалноправните предпоставки, предвидени за неговото издаване, която да го приравнява на невалидно, несъществуващо в правната действителност волеизявление на орган на власт (например поради това, че с него се налага очевидно престъпление, явно невъзможни положения или същото се основава на нищожен административен акт). По отношение спазването на административнопроизводствените правила, съответствието с материалноправните разпореди и целта на закона, съдът е посочил, че оплаквания в този смисъл стоят извън предмета на разглеждане по настоящото дело, тъй като съставляват пороци, обуславящи незаконосъобразност под формата на унищожаемост на административния акт, но не и нищожност. С тези съображения е отхвърлил жалбата на директора на ТД ДГС "Панагюрище" срещу процесното разрешение на кмета на община Стрелча. Така постановеното решение е правилно – постановено в съответствие с фактите по делото и приложимия материален закон. Съдът е обсъдил всички възражения на оспорващия и след правилен анализ на доказателствата по делото е изложил обосновани изводи за това, че оспореният пред него административен акт не е нищожен, като изложените доводи се споделят напълно от касационната инстанция. Правилни са съображенията му относно това кои пороци на административния акт водят до неговата нищожност, въз основа на което е направил законосъобразния извод, че оспореното разрешение за преминаване с товарни и пътни превозни средства № 1265/03.12.2015 г., издадено от кмета на община Стрелча, е валиден административен акт. Неоснователни са възраженията на касатора срещу изводите на съда относно компетентността на органа, издал оспорената заповед. Оплаквания в този смисъл са били предмет на жалбата пред първата инстанция, като същите са надлежно обсъдени от съда в мотивите към постановеното от него решение. В разпоредбата на чл. 148, ал. 4 ЗГ (приложимата към настоящия спор норма) ясно е посочено, че собствениците и ползвателите на имоти, за чието ползване е необходимо преминаването с товарни превозни средства по горски пътища, получават разрешение за движение по конкретните пътища от някой от изрично и изчерпателно изброените административни органи, сред които е кметът на общината – в случая кметът на община Стрелча. Установено от доказателствата по делото е, че "Ватия Холдинг" АД е дългосрочен ползвател на всеки един от трите добивни участъка от находище "Стрелча-Мерата", а именно "Мерата", "Мали Кладни дял" и "Банчовец" в качеството си на концесионер по силата на договор за предоставяне на концесия за добив на неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали, и допълнително споразумение към него, и двата документа приложени по делото. Административният съд е тълкувал правилно разпоредбата на чл. 148, ал. 4 ЗГ, като е съобразил, че в случая са налице предпоставките, обуславящи упражняване на законовото правомощие на кмета на община Стрелча за издаване на въпросното разрешение. Правилно е възприето от съда, че за определяне на компетентния орган по смисъла на чл. 148 ЗГ е без значение чия собственост (на държавата или на общината) е земята, върху която попадат горските пътища, предмет на исканото разрешение. Това е така, тъй като в нито една от разпоредбите на чл. 148 ЗГ законодателят не поставя подобен критерий, в съответствие с който да се определи органът, компетентен да разреши движението по горските пътища на товарни превозни средства и пътни превозни средства с животинска тяга. Установените критерии са свързани единствено с преценката дали търсеното разрешение е във връзка или не с изпълнение на горскостопански, селскостопански и ловностопански дейности (в които случаи се прилагат разпоредбите на чл. 148, ал. 1 или ал. 3 ЗГ), съответно поискано ли е разрешение от лице с качеството "собственик или ползвател имот, за чието ползване е необходимо преминаването с товарни превозни средства и пътни превозни средства с животинска тяга по горски пътища", в който случай се прилага специалната разпоредба на чл. 148, ал. 4 ЗГ. В настоящия случай по несъмнен начин са установени предпоставките, водещи до приложение на разпоредбата на чл. 148, ал. 4 ЗГ, с оглед на което оспореното разрешение за преминаване с товарни и пътни превозни средства № 1265/03.12.2015 г., издадено от кмета на община Стрелча въз основа на подаденото от дружеството ползвател на находище "Стрелча-Мерата" заявление, се явява издадено от компетентен административен орган в кръга на предоставените му законови правомощия. Неоснователно е и възражението на касатора за неправилен извод на съда досежно издаването на разрешението при наличие на валидно правно основание. В тази връзка следва да се припомни, че нарушенията на материалния закон касаят законосъобразността на административния акт (в смисъла на унищожаемост), а не неговата валидност (нищожност). Нищожен поради пълна липса на материалноправни предпоставки би бил само този акт, който изцяло е лишен от законово основание, т. е. когато акт с такова съдържание въобще не може да бъде издаден въз основа на законова норма от нито един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет. В настоящия случай, правилно първоинстанционният състав не е установил да е реализирана някоя от тези хипотези, поради което е приел, че е налице годен да породи правно действие акт, основанието за който е в разпоредбата на чл. 148, ал. 4 ЗГ. Законосъобразни и обосновани са и останалите съображения на съда, с които са отхвърлени доводите на жалбоподателя за обявяване нищожността на атакувания акт. За да обосноват нищожност, сочените пороци във формата и процедурата по приемане на акта следва да бъдат толкова съществени и сериозни, че практически да го приравняват на липса на обективирано от административния орган волеизявление. Нито издаването на процесното разрешение при несъобразяване с нормативно установения образец (Приложение № 2 към чл. 23, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, обн., ДВ, бр. 11 от 7.02.2012 г., в сила от 7.02.2012 г.), нито непрецизната формулировка при индивидуализацията на маршрута, по който следва да се движат товарните и превозни средства на дружеството-концесионер, съставляват такъв тежък порок във формата и процедурата за приемане на акта, който да засяга способността му изначално да породи правни последици и да го отъждествява с липсата въобще на волеизявление. С оглед гореизложеното, като е приел, че оспореното разрешение, издадено от кмета на община Стрелча, е валиден административен акт, за който не са налице основания за прогласяването му за нищожен, решаващият състав на Административен съд – Пазарджик, е достигнал до правилен краен извод – съобразен с доказателствата по делото и императивните разпоредби на закона. Поради това и постановеното от него съдебно решение – предмет на касационно оспорване, следва да бъде оставено в сила като правилно, валидно и допустимо. При този изход на делото, основателна е претенцията на ответната страна – кмета на община Стрелча, за присъждане на разноски, платими от касационния жалбоподател в размер на 100. 00 (сто) лева, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение