Решение № 4407 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3289/2015 г.

Решение № 4407 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3289/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Бургас обжалва решение № 172 от 30.01.2015 г. на Административен съд, град Бургас постановено по адм. дело № 1154/2014 г., с което е отменен издаденият на Димитър Атанасов Анастасов ревизионен акт № 021302500/24.02.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП град Бургас, потвърден с решение № 146/16.05.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Бургас. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът счита, че в процесния случай са налице предпоставките по чл. 19 от ДОПК за ангажиране отговорността на Димитър Анастасов в качеството му на управител на "Еврострой 2004" ЕООД за задължения на дружеството по ЗДДС и ЗКПО и такива за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за наети лица и вноски за фонд ГВРС. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Димитър Атанасов Анастасов, лично и чрез процесуалния си представител адв. Красимир Мавродиев оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение, по подробни съображения, изложени в устните състезания по делото и в представен писмен отговор на жалбата. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, съгласно чл. 220 и чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Бургас е бил ревизионен акт, с който на основание чл. 19 от ДОПК е ангажирана отговорността на Димитър Атанасов Анастасов в качеството му на управител на "Еврострой 2004" ЕООД за задължения на дружеството за данък добавена стойност, корпоративен данък и задължителни осигурителни вноски по ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за наети лица и вноски за фонд ГВРС за периода 26.03.2007 г. -31.03.2010 г. и съответните лихви в общ размер на 248 593.62 лева. За да отмени ревизионния акт, съдът е приел, че не са изпълнени кумулативните предпоставки по чл. 19 от ДОПК за ангажиране отговорността на ревизираното лице. В решението са изложени мотиви, че отговорността на третото лице се реализира при следните кумулативни условия: лицето да има качеството управител или чл. на орган на управление на юридическото лице към момента, в който са установени публичните задължения; да е налице поведение на лицето, изразяващо се действие или бездействие, чрез което са укрити факти или обстоятелства, необявени пред органа по приходите или пред публичния изпълнител; причинно - следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задълженията за данъци и осигуровки; невъзможност установените публични задължения да бъдат събрани. Тежестта за установяване на посочените предпоставки, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, е възложена на органите по приходите. От събраните по делото доказателства, съдът е приел, че в конкретния случай Димитър Анастасов е управител на "Еврострой 2004" ЕООД за периода от 26.03.2007 г. до 31.03.2010 г., за които на дружеството са установени задължения за данъци и осигурителни вноски. Приел е, че лицето е укрило факти и обстоятелства, които е следвало да обяви пред органите по приходите, свързани с неиздаването на фактури за продажби на недвижими имоти, документирани с нотариални актове, тъй като приходите от продажби не са намерили отражение в подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО, както и че към момента на издаване на ревизионния акт, дружеството не разполага с никакви активи, които да послужат като обезпечение на задълженията му. Според съда не е доказана причинно - следствената връзка между поведението на управителя и невъзможността да се съберат публичните задължения от дружеството. Този извод е мотивиран с липсата на анализ на финансовото и имуществено състояние на "Еврострой 2004" ЕООД за всеки от ревизираните периоди и съпоставката му със задълженията на дружеството по вид и периоди. Без извършването на такъв анализ, според съда не би могло да се прецени дали поведението на управителя е единствената причина за невъзможността да бъдат събрани публичните вземания. Решението е правилно постановено. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че нормата на чл. 19 от ДОПК /в приложимата по време редакция преди изм. ДВ 94/2015, в сила от 1.01.2016 г./ предвижда лична имуществена отговорност за чл. на орган на управление или управител на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, която възниква в конкретно предвидени от закона хипотези. В разглеждания случай предмет на касационния контрол е отговорността на Димитър Атанасов Анастасов, в качеството му на управител на "Еврострой 2004" ЕООД в хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Според цитираната норма отговорността на физическото лице за задълженията на дружеството като задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК, възниква, когато укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Отговорността е ограничена до размера на несъбраното вземане. Правилно съдът е установил предпоставките за ангажиране отговорността на трето лице - управител на задълженото юридическо лице в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ДОПК и правилно е приложил доказателствената тежест в процеса, като е приел, че е на приходната администрация. Изводът, че не е доказана причинно - следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността да бъдат събрани задълженията, съответства на доказателствата по делото. В тази връзка следва да се посочи, че неправилно по отношение укритите факти и обстоятелства органите по приходите се позовават на фактическите констатации в издадения на "Еврострой 2004" ЕООД ревизионен акт № 02-00-1001284/29.05.2012 г. относно недекларираните от дружеството приходи от продажби на недвижими имоти. Тези приходи са обосновали установяването на допълнителни задължения за корпоративен данък и данък добавена стойност за дружеството и не могат да бъдат противопоставяни на управителя му в ревизията по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Основанието за възникване на отговорността на третото физическо лице по този текст е различно от основанието за възникване на задълженията на юридическото лице, които не са събрани. Реализирането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква установяване имущественото състояние на задълженото юридическо лице по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК преди и след твърдяното поведение на управителя по укриване на факти и обстоятелства. В случая това не е извършено от органите по приходите, като мотивите на ревизионния акт по чл. 19, ал. 1 ДОПК изцяло повтарят фактическите основания за издаване на ревизионния акт на дружеството. От приложения по делото баланс на "Еврострой 2004" ЕООД към 31.12.2010 г. се установява, че дружеството е разполагало с активи, представляващи предоставени аванси, стоки и вземания в общ размер на 173 000 лева. В това отношение е основателно възражението на ответника по касация, че ревизията на юридическото лице е започнала през 2010 г. и че от органите по приходите не са предприети своевременно процесуалния действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки спрямо имуществото му. Твърденията в касационната жалба са за издаване на постановление за налагане на обезпечителни мерки от 28.01.2013 г. и не са подкрепени с доказателства. По делото не са налице данни и доказателства за предприети от органите по приходите и публичния изпълнител действия по принудително събиране на задълженията по ревизионния акт срещу "Еврострой 2004" ЕООД. Установяването на тези обстоятелства е от значение за сравнение между имущественото състояние на дружеството преди и след твърдяното деяние на управителя по укриване на факти и обстоятелства. В случая това не е сторено от страна органите по приходите. Твърденията в касационната жалба за извършен анализ на имущественото състояние на дружеството, не се подкрепят от доказателствата по делото. Образуваното изпълнително дело, което се сочи от касационния жалбоподател, е образувано за събиране на други публични задължения, не и на задълженията, за които е издаден оспореният ревизионен акт. Следва да се допълни, че незаконосъобразно в отговорността на Анастасов по чл. 19, ал. 1 ДОПК са включени и вноските на "Еврострой 2004" ЕООД за фонд ГВРС. Отговорността на третото лице в тази хипотеза, се разпростира върху задълженията на юридическото лице по чл. 14, ал. 1 и т. 2 за данъци или задължителни осигурителни вноски. Вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" /"фонд ГВРС"/, съгласно чл. 20 от ЗГВРСНР са задължителни месечни вноски, които работодателите са длъжни да правят за работещите при тях по трудово правоотношение работници или служители, с изключение на лицата по чл. 7, т. 1 - 3, докато те притежават съответното качество. Тези вноски са различни от задължителните осигурителни вноски по чл. 6 и чл. 157 от КСО и по чл. 40 от Закона за здравното осигуряване. Това следва от предвиденото разграничение между двата вида вноски, направено в разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗГВРСНР, според която вноските във фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" се внасят едновременно с осигурителните вноски за ДОО. А по отношение, установяването и събирането на дължимите, но невнесени вноски за фонд ГВРС, нормата на чл. 21, ал. 3 ЗГВРСНР препраща към правилата за установяването и събирането на задължителните осигурителни вноски по ДОПК. Нормата на чл. 19 от ДОПК установява отговорност за чуждо задължение и като такава следва да се тълкува стриктно. Поради това включването в обхвата на отговорността на управителя публични задължения на юридическо лице, извън тези за данъци или задължителни осигурителни вноски, е незаконосъобразно. По изложените съображения, настоящият състав намира, че решението, с което ревизионният акт е отменен е правилно и следва да се остави в сила съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят в полза на ответника по касация - в размер на 600 лева, платено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.03.2016 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,