Решение № 14611 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2182/2010 г.

Решение № 14611 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2182/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Михаил Атанасов Георгиев чрез пълномощника му - адвокат Трифон Цоков Желязков против решение № 12285 от 20.10.2009 г. по адм. дело № 1712/1998 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата, подадена от Михаил Атанасов Георгиев, Георги Атанасов Георгиев, Елена Атанасова Тренева и Станка Атанасова Ботева против мълчалив отказ на министъра на икономиката и енергетиката да се произнесе по направено с молба вх. № 94-М-242 от 16.12.1997 г. искане за обезщетение по ЗОСОИ. Прави доводи за противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма и "Родопи" АД не изразяват становище по жалбата. От останалите ответници само Елена Атанасова Тренева чрез настойника си - Катя Атанасова Ангелова и Станка Атанасова Ботева считат жалбата за основателна. Останалите ответници Тодорина Тодорова Георгиева и Иво Георгиев Георгиев не вземат отношение по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че жалбоподателите не са представили по делото нарочен баланс, който отразява състоянието на дружеството към датата на национализацията. Поради това по отношение на тях не са налице предпоставките за обезщетяване по чл. 3, ал. 5 от ЗОСОИ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ. Образувано е по жалба от Михаил Атанасов Георгиев, Георги Атанасов Георгиев, Елена Атанасова Тренева и Станка Атанасова Ботева против мълчалив отказ на министъра на икономиката и енергетиката да се произнесе по направено с молба вх. № 94-М-242 от 16.12.1997 г. искане за обезщетение по ЗОСОИ за отчужденото по реда на ЗНЧИМП от наследодателите им Атанас Георгиев Марков и Анна Борисова Георгиева Промишлено търговско акционерно дружество "Родопи" - град Белово със седалище в град София, понастоящем "Родопи" АД - град Белово. Твърдели са, че предприятието е отчуждено по реда на посочения закон, като техните наследодатели са били акционерите с мажоритарен дял в него. От данните по приложената административна преписка е установено, че административното производство е инициирано с молба от Михаил Атанасов Георгиев, лично за себе си и като пълномощник на останалите вх. № 94-М-242 от 16.12.1997 г. до министъра на промишлеността. В нея е пояснил, че цялото предприятие на наследодателите им е одържавено по реда на ЗНЧИМП, което съществува реално и са предявили иск пред Пазарджишкия окръжен съд за възстановяване правото на собственост. Искането с цитираната молба за обезщетяване е предявил при условията на алтернативност - в случай на отхвърляне на иска, да бъдат обезщетени по реда и при условията на ЗОСОИ. Към нея е представил доказателства за легитимацията им, като наследници, протокол от общо годишно събрание на акционерите на "Родопи" София от 27.12.1946 г. и проекто нарочен баланс към 23.12.1947 г. По изрично искане на процесуалния представител на жалбоподателите първоинстанционният съд с протоколно определение от 13.03.2000 г. на основание чл. 182, б. "б" от ГПК е спрял производството по делото до приключване на гр. дело № 1114/1996 г. Последното е образувано по предявен от Михаил Атанасов Георгиев, Георги Атанасов Георгиев и Елена Атанасова Тренева против "Родопи" АД със седалище в град Белово иск с правно основание чл. 108 от ЗС. С него са поискали осъждане на ответното акционерно дружество да им предаде владението върху описаното недвижимо и движимо имущество на акционерното дружество "Родопи" АД - град София. Съдът е разгледал спора по същество, като е изследвал наличието на трите законови предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск при условията на кумулативност. При направения анализ на приложените писмени доказателства е приел за установена липсата на първата предпоставка - ищците да са доказали наличието на право на собственост върху обекта на иска и с решение от 24.03.2003 г. по делото го е отхвърлил, като неоснователен. Решаващите мотиви са, че не е установено наличието на членство на наследодателите на ищците в юридическото лице към момента на одържавяването му. Решението е оставено в сила с решение № 422 от 4.12.2006 г. по гр. дело № 833/2005 г. на Пловдивския апелативен съд. Последното е оставено в сила с решение № 1163 от 13.01.2009 г. по гр. дело № 1519/2007 г. на Върховния касационен съд. При тези данни по делото, първоинстанционният административен съд се е позовал на силата на пресъдено нещо на съдебното решение в исковото производство и задължителността му по отношение на страните и всички съдилища и учреждения в страната. Приел е, че жалбоподателите не са доказали правото си да искат обезщетяване по реда на ЗОСОИ, тъй като наследодателите им не са били собственици на одържавеното акционерно дружество и на неговото имущество. Въз основа на това е приел, че мълчаливият отказ на съответния министър е законосъобразен и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Силата на пресъдено нещо, на която единствено се е позовал първоинстанционният съд е формирана между страните по делото по отношение неоснователността на предявения ревандикационен иск. Предмет на производството пред този съд обаче е било изследване наличието, респ. липсата на право на наследниците да бъдат обезщетени за одържавеното имущество по реда на ЗОСОИ. В тази насока липсва каквото и да било обсъждане, както на материалноправните предпоставки, така и на представените от жалбоподателите писмени доказателства. Предпоставките за признаване право на обезщетение по ЗОСОИ са кумулативно определени в чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ: имотите, за които се претендира обезщетение да са одържавени или отчуждени по законите и начините, посочени в чл. 1 и чл. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ) и същите да не могат да бъдат върнати реално; лицата, от които имотите са били одържавени или отчуждени да не са получили парично или имотно обезщетение с изключение получаването на държавни облигации; да се установи фактът, че от заявителя или неговия наследодател е бил одържавен или отчужден имот; заявлението за обезщетяване да е подадено в преклузивния срок по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ. Специална предпоставка е предвидена в чл. 3, ал. 2 и ал. 5 от ЗОСОИ по отношение на национализираните по реда на ЗНЧИМП предприятия - трябва да бъде представен нарочен баланс на национализираното предприятие, съставен по реда на глава II от Правилника за приложение на ЗНЧИМП. Съставянето на такъв към 23.12.1947 г. изрично се изисква с чл. 50 и сл. от ППЗНЧИМП и отразява състоянието на предприятието (актива и пасива му) към датата на национализацията. Съдът е дължал преценка на всички тези обстоятелства на базата на представените от жалбоподателите писмени доказателства. В случая такава не само, че не е извършена, но дори се е изяснен претендираният от жалбоподателите начин на обезщетяване. Липсата на такава съставлява нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Доколкото обаче касационната жалба е подадена само от Михаил Атанасов Георгиев, то единствено по отношение на него е останала висящност на административното правоотношение. Поради това решението ще следва да се отмени само по отношение на този жалбоподател и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за изследване правото му на обезщетяване. Останалите наследници не са подали касационна жалба, поради което за тях решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия