Решение № 14472 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5281/2020 г.

Решение № 14472 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5281/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от доц. д-р Л. Димитрова от [населено място] и от пълномощника й – адв. К. Беркова, срещу Решение № 33 от 06.01.2020 г., постановено по адм. дело № 6632/2015 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност на съдебния акт и развити съображения за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на правния спор.

Ответната страна – Агенция за социално подпомагане, чрез пълномощника си, в писмен отговор и в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са депозирани в срок, от надлежна страна и са процесуално допустими. По същество са неоснователни по следните съображения:

Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е иск, предявен от доц. д-р Л. Димитрова срещу Агенцията за социално подпомагане – София с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с който претендира да й бъде изплатено обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в размер на 6 000 (шест хиляди) лева, настъпили вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители на Дирекция "Социално подпомагане" гр. София и Регионална дирекция "Социално подпомагане" - София–град, изразяващи се в оставането й без финансови средства за периода от 20 декември 2014 година до 23 март 2015 година, което е допринесло за увеличаване на стреса и изнервеността й, до повишаване на телесното й тегло вследствие на гладни кризи, които трудно овладява и в невъзможност за закупване на консумативи, необходими за научно изследователската й дейност.

В уточненията към исковата молба ищцата твърди, че:

• през 2014 г. е направила искане с молба да й бъдат заплатени здравноосигурителните вноски, дължими от месец ХІ 2012 г., които до момента на предявяване на уточнителната молба -11.02.2016 г. не са заплатени и е налице бездействие на директора на Дирекция" Социално подпомагане" гр. София и съответно упълномощеното лице за извършване на тези действия, които са в нарушение на ЗЗО и най-вече на чл. 40, ал. 3, т. 5 от същия закон сочеща, че гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по ЗСП, ако не са осигурени на друго основание, се осигуряват за сметка на държавния бюджет и с това бездействие здравно- осигурителните права на ищцата били нарушени, не е имала право на безплатна лекарска помощ, на болнично лечение, принудена е била да се самолекува и е била подложена на голям стрес, на психически тормоз относно здравето й;

• твърди се още, че така описаната вреда е причинена от нищожен административен акт - по подадена молба-декларация с вх. № С-322/27.02.2015 г., ищецата е поискала отпускането на еднократна помощ на основание чл. 16 от ППЗСП, като директорът на Дирекция "Социално подпомагане - Младост" е издал Заповед № С-32/19.03.2015 г., с която е отказал еднократна помощ, като заповедта не е мотивирана, което е задължително изискване за законосъобразност на административните актове. Исканата еднократна помощ е била за лечение чрез хипнотерапия за преодоляване на физиологическото отхвърляне от организма на горна зъбна протеза, за да може да продължи лечение на долна челюст, за което, в подкрепа на искането си, е представила документи от психолог, който е следвало да извърши хипнолечението. Вследствие на отказа за отпускане на еднократна помощ е търпяла физическа болка, увредено е нейното физиологическо и психическо здраве.

С обжалваното решение така предявеният иск е бил отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, при анализа на събраните в хода на процеса и пред административния орган писмени доказателства, съдът е приел за установено следното от фактическа страна:

1. В периода от м. ноември 2013 г. до 30.09.2019 г. ищцата е получавала ежемесечни социални плащания по реда на: - чл. 9 от ППЗСП (ал. 1 - "Право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. "); - целева помощ за отопление по Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за отоплителните сезони от 2014 до 2020 година включително, както и - еднократни помощи по реда на чл. 16 ППЗСП (ал. 1 - "За задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно.). За същият период й е отказана еднократна помощ на осн. чл. 16 ППЗСП, както следва: през 2015 г. - по декларации с вх. № ДСМ/57289/16.02.2015 г. и ДСМ/58380/20.03.2015 г.; през 2016 г. по заявление-декларация с вх. № ДСМ/61363/21.01.2016 г.; през 2017 г. по заявление с вх. № ДСМ/34/18.01.2017 г. и през 2018 г. по два броя заявления - с вх. № 3 СП/ДСМ/1/02.01.2018 г. и № 3 СМ/ДСМ/317/22.05.2018 г.

2. От извършената справка в информационната система на НАП съдът е установил, че в периода от 01.01.2012 г. до 30.12.2016 г. (датата на справката, приложена на л. 237 от делото) Л. Димитрова има данни за здравно осигуряване, както следва:

от м. януари до м. декември 2012 г.;

от м. февруари до м. април и от м. юни до м. август 2013 г. – по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО);

за периодите 27. 01. -27.01.2013 г.; 12.05.2013-12.05.2013 г.; 25.05.2014 г. -26.05.2014 г.; 05.10.2014 г. -05.10.2014 г.; 25.10.2015 г. -25.10.2015 г.; 01.11.2015 г. -01.11.2015 г.; 05.11.2016 г. -07.11.2016 г. и 12.11.2016 г. -14.11.2016 г. подадени декларация образец 1 с декларирани здравноосигурителни вноски и с вид осигурен 71 - " за членовете на секционни избирателни комисии по Закона за избор на народни представители от район Студентски";

за периода от 01.11.2013 г. до 30.11.2016 г. подадени данни с декларация образец № 3 с декларирани здравноосигурителни вноски и с вид осигурен 52 - за социално слабите с право на социално подпомагане или настаняване домове за социални грижи от Дирекция "Социално подпомагане - Младост".

3. Съдът е приел заключението на назначената, изслушана и неоспорена от страните комплексна съдебно–медицинска и дентална експертиза, в което вещите лица дават подробен отговор на въпросите, поставени им като задача.

Въз основа на установеното съдът е приел иска за недоказан и неоснователен. Приел е, че Заповед № С-32/19.03.2015 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане - Младост", с която е отказал еднократна помощ, не е нищожен административен акт, тъй като посоченият административен орган е притежавал правомощия, по силата на закона, да издава заповеди за отпускане на социални помощи, респ. на това - да отказва отпускане на социални помощи. В конкретния случай е отказал отпускане на еднократна помощ за задоволяване на инцидентно възникнали потребности на ищцата за хипнотерапия за приемане на зъбната протеза на горната челюст. Липсата на мотиви, каквото твърдение се съдържа в исковата молба, съдът е приел като основание да се оспорва този акт като незаконосъобразен, но данни за оспорването му съдът не е установил, поради което е приел, че е влязъл в сила и е породил правни последици.

На следващо място е приел, че ищцата не се е справила с доказателствената тежест и не е установила по безспорен и категоричен начин твърдяните вреди, а именно, че е претърпяла стрес, довел до повишаване на апетита и качване на килограми именно от невъзможността да бъде подложена на химиотерапия за приемане на зъбната протеза. В подкрепа на този си извод се е позовал на заключението на назначената, изслушана и неоспорена от страните комплексна съдебно-медицинска и дентална експертиза, съгласно което ищцата страда от тежка форма на пародонтоза - хронично прогресивно генерализирано заболяване на зъбодържащия апарат с голяма давност, което засяга почти всички зъби на горна и долна челюсти, изразяващо се в резорбация на челюстната кост около зъбните корени, придружено с възпаление на венчената лигавица, които при тежка форма на пародонтоза могат да доведат до спонтанно изпадане на зъбите, както по време на дъвкателен акт, така и при минимално натоварване. Заболяването е довело до оказване на дентална помощ през 2014 година, изразяваща се в екстракция (изваждане) на горните зъби и изработване на горна подвижна тотална протеза, като възприемането на подвижното протезиране е строго индивидуално и не зависи от проведеното стоматологично лечение. След изваждането на зъби се изпитват известни болки в резултат на екстракционните рани, но при изваждане на парадонтозни зъби, те не са значими и оздравителният процес е по-кратък. Екстракцията на зъби е медицинска манипулация, която се извършва под локална упойка и не се отразява на други органи и системи в човешкия организъм.

Вещото лице – психолог е дал заключение, че ищцата е претърпяла стрес още от 2000 година, който е свързан с научната й работа в Института за български език при БАН, откъдето е била уволнена. Това уволнение я е поставило в ситуация на унижение и изолация. Въпреки това ищцата е характеризирана като организиран и контролиращ човек; действена, активна, лесно се разочарова и губи търпение, ако събитията не се развиват в желаната от нея посока; чувствителна към критика и отхвърляне, склонна да изпитва трудности при адаптирането си в нова ситуация...; в отношенията с околните се нуждае от яснота, справедливост, както и от усещането, че я ценят и уважават, но не е твърде отворена към гледните точки и чувствата на другите, и е възможно да бъде твърда и упорита, и несъзнателно да обиди околните.

С оглед на това, съдът е приел, че не е доказано твърдението на г-жа Димитрова, че вследствие на отказа да й бъде отпусната еднократна помощ за хипнотерапия за приемане на горната зъбна протеза е претърпяла стрес, не е можела да контролира глада си и е качила килограми.

Не е доказано в процесния случай и наличието на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от Дирекция "Социално подпомагане – Младост" и РД "Социално подпомагане", каквото твърдение се съдържа в исковата молба, които да са довели ищцата до лишаване от средства за препитание, от ползване на безплатна медицинска помощ, тъй като длъжностните лица от посочените служби са действали в съответствие с разпоредбите на чл. 9 ППЗСП, чл. 40, ал. 3, т. 5 ЗЗО, като със Заповед № С-1/15.02.2015 г. на директора на ДСП – Младост е възстановено получаването на месечна социална помощ със задна дата и сумите са били изплатени, което води до извода, че ищцата е била непрекъснати здравноосигурителни права от 2012 година до 2014 година, както и до настоящия момент и няма причина да не ползва услугите на личен лекар (за 2013 година не са внесени осигурителни вноски само за два месеца - септември и октомври, но те са извън исковия период).

Не е доказано и бездействието на длъжностни лица от ДСП – Младост за осигуряване на храна месечно. Димитрова е била включена в програмата за безплатен обяд към Столична община - Район Младост, но е отпаднала от нея, тъй като е поискала да получи паричния еквивалент на порцията.

Претенцията за непредоставяне на карта за градския транспорт също е приета за недоказана, защото картите за градския транспорт се предоставят от друга институция- Столична община, а не от териториалните структури на Агенция за социално подпомагане и твърдените бездействия са недоказани.

На последно място съдът не е установил наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между твърдяното бездействие, оспорваната заповед и вредата, която ищцата смята, че е понесла от тях.

На тази плоскост съдът е приел, че не е доказано незаконосъобразно фактическо действие, нито незаконосъобразно фактическо бездействие, което да е накърнило правната сфера на ищцата, което е обосновало извода, че липсват елементи от фактическия състав на отговорността, визирани в чл. 1 ЗОДОВ, което прави исковата претенция неоснователна и недоказана.

Претенцията на ответника по иска за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съдът е приел за неоснователна и я е отхвърлил.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е установил релевантните за спора факти, събрал е относимите за правилното му решаване доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това в мотивите си е извел обосновани правни изводи, които напълно се споделят и към които настоящата инстанция препраща на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е възведено от законодателя като касационно основание.

Процесните два обективно съединени иска намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, действие или бездействие, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/бездействие и настъпилата вреда. Отсъствието на която и да е от комулативно изискуемите предпоставки обосновава неоснователност на исковата претенция и отхвърлянето й. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и това обуславя неоснователност на исковата претенция.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая не са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност.

Искът, който се основава на твърдяни незаконосъобразни бездействия на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. София, и съответно на упълномощеното от него лице, за изпълнение на задължения по смисъла на чл. 40, ал. 3, т. 5 ЗЗО сочещ, че гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по ЗСП, ако не са осигурени на друго основание, се осигуряват за сметка на държавния бюджет, обосновано е приет за неоснователен и недоказан. Такова бездействие не е установено от доказателствата по делото този извод на съда не се променя от съдържанието на посочените в касационната жалба писма изх. № 30-26086/20.07.2016 г. на ДСП - Младост и изх. № 10-006584/23.12.2016 г. на НАП. Същите сочат на неритмичност в погасяването на здравноосигурителните вноски на Димитрова, но не и на неизпълнение на това законово задължение. Затова съдът обосновано е приел твърдението за недоказано, от една страна. От друга ищцата не е доказала да е понесла конкретна неимуществена вреда в тази връзка - не е установено, с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, че нуждата на Димитрова от безплатна лекарска помощ или болнично лечение не е била задоволена по причина на невнесена здравноосигурителна вноска за конкретен месец, вследствие на което ищцата е търпяла конкретни болки и страдания. Няма и доказателства здравноосигурителните права на Димитрова да са били прекъсвани в исковия период (както и до настоящия момент), което прави извода на съда, че тя няма причина да не ползва услугите на личен лекар обосновани и законосъобразни. Не се установява и наличието на третия от елементите на фактическия състав на приложимата правна норма, а именно пряка и непосредствена причинна връзка.

На следващо място, искът основаващ се на нищожност на Заповед № С-32/19.03.2015 г., с която е отказано предоставянето на еднократна помощ, също обосновано и законосъобразно е бил отхвърлен като неоснователен. Посочената заповед е издадена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма, не е била оспорена от страните и е влязла в сила, като е породила целените с нея правни последици. Твърдението за отсъствие на мотиви в този акт правилно е възприето от съда като основание да се оспорва законосъобразността му, което ищцата не е направила, но не прави акта нищожен. И в този случай липсва един от комулативно изискуемите елементи, за да се реализира безвиновната отговорност на държавата, а именно отменен, като нищожен, административен акт, което обстоятелство е достатъчно, за да се отхвърли и тази искова претенция, като неоснователна.

Неустановяването на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обуславят неоснователността на предявените искове, както правилно е прието в обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение