Решение № 544 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10411/2008 г.

Решение № 544 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10411/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът РМД-Русе моли да бъде отменено решение № 28/11.7.2008 г. по адм. д. № 44/2008 г. на Русенския административен съд, с което е отменен РА № 2/26.11.2007 г. на началник отдел "Последващ контрол" при Митница-Свищов като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли потвърденият с решение на РМД-Русе ревизионен акт да бъде оставен в сила, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Болеро"ЕООД по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за основателна. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 2/26.11.2007 г. на началник отдел "Последващ контрол" при Митница-Свищов, потвърден с решение № У-44-15-0422/21.12.2007 г. на директора на РМД-Русе. В мотивите си съдът е приел, че с ревизионният акт е определено дружеството да плати акциз 505, 62лв с лихви. Дружеството има лиценз за управление на данъчен склад и по него е произвеждало алкохолни напитки от готов дестилат, купажиране, бутилиране и съхранение на готова продукция. При проверка на мобилна митническа група на 23.7.2007 г. е установено, че съхранява 22 бидона с алкохолна течност с общ обем 1220л и с алкохолно съдържание в отделните бидони от 2, 05 до 6, 96 обемни %, което по чл. 9 т. 1 ЗАДС представлява етилов алкохол. По чл. 2 т. 1 ЗАДС алкохолът подлежи на облагане с акциз. По чл. 46 ал. 2 ЗАДС дружеството като лицензиран складодържател ползва режим на отложено плащане на акциза. Съдът е приел, че ревизионният акт няма относими мотиви. Посочените в него чл. 88 ал. 1 и 2, чл. 20 ал. 1 и чл. 20 ал. 2 т. 4 ЗАДС не са основание за възникване на акцизно задължение, тъй като намирането на акцизни стоки на територията на склада, които не са отразени в счетоводната отчетност на складодържателя не е основание за възникване на задължение за плащане на акциз. По чл. 88 ал. 1 ЗАДС складодържателят е задължен да води дневник на складовата наличност, като неописването на всички стоки в него според съда е основание за административно-наказателна отговорност за нарушителя. По чл. 79 ППЗАДС намерените количества се вписват в материалната отчетност като съдът е приел, че по този текст няма други последици за нарушителя и не възниква задължение за заплащане на акциз. По чл. 20 ал. 2 т. 4 ЗАДС възниква задължение за заплащане на акциз, когато са произведени акцизни стоки извън режима отложено плащане на акциз. Съдът е приел, че няма данни стоките да са произведени извън този режим, след като складодържателят извършва дейността си по този режим. Приел е също, че бидоните са намерени извън територията на данъчния склад, в която хипотеза задължение за акциз би възникнало по чл. 20 ал. 1 т. 1 и 2 ЗАДС -при извеждане на акцизни стоки от данъчен склад или при неспазване на условията за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, каквито фактически и правни твърдения в ревизионният акт няма и съдът не можело да събира доказателства за тези обстоятелства. Приел е също, че не е доказано нискоалкохолните течности в бидоните да са произведени от жалбоподателя. Неправилно съдът е приел, че не е доказано течностите в бидоните да са били произведени от дружеството. В писменото възражение на л. 69 от преписката управителя на дружеството е обяснил, че течностите са отпадъчни материали, които не могат да се използват в производството и не следва да се отразяват в дневника за складова наличност. Неправилно съдът е приел, че бидоните, намерени в двора на данъчния склад са намерени извън него. Видно от лиценза за управление на данъчен склад № 213/27.6.2006 г., издаден на дружеството, той обхваща данъчния склад на адрес гр. Горна Оряховица, Източна промишлена зона, парцел Х, кв. 246, при което описание територията на данъчния склад обхваща и двора. По чл. 52 ал. 1, т. 3 ЗАДС лицензираният складодържател е длъжен да осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи до всички помещения и цялата територия на данъчния склад. По този текст двора на данъчния склад представлява част от него. По чл. 51 ППЗАДС в данъчен склад за складиране могат да се извършват само операциите, определени в лиценза за управление на този склад. По чл. 51 ал. 1 т. 7 ЗАДС лицензът съдържа описание на дейностите, които ще се осъществяват в данъчния склад и вида на акцизните стоки. Видно от приложението към лиценз № 213/2006 г. на складодържателя е позволено само производство на водка, гроздова, кайсиева, мускатова, сливова ракии и бренди от готов дестилат, купажиране, бутилиране и съхраняване на готовата продукция. Съхраняването на нискоалкохолни течности в бидони, които според експертизите на ЦМЛ съдържат дестилатен етилов алкохол от земеделски произход е в отклонение от издадения лиценз за данъчния склад и правилно митническите органи са приели, че съхраняваните течности, съдържащи етилов алкохол са произведени извън режима отложено плащане на акциз по чл. 20 ал. 2 т. 4 ЗАДС, и следва да бъде заплатен акциз за произведения и съхраняван етилов алкохол. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено отхвърляне на жалбата против ревизионния акт. Поради промяната в резултата следва "Болеро" ЕООД да заплати на касатора 50,56 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение