Решение № 8372 от 5.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4642/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Пирин Турс 2002 ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], [адрес], представлявано от управителя Т. С., чрез адв. М. Пенева, срещу Решение 5785/19.02.2025 г. по адм. дело 10887/2024 г. по описа на Административен съд София град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 000030 11072/17.10.2024 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/. Касаторът навежда в касационната жалба съображения, че решението е неправилно постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопропроизводствените правила и е необосновано. Иска касационната инстанция да отмени съдебното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалвания административен акт. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касационна жалба Изпълнителният директор на НАП, в писмен отговор чрез процесуален представител- юриск. Г. Стойков, моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юриск. възнаграждение и прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.В съдебно заседание ответникът се представлява от юриск. Стойков, който оспорва касационната жалба по съображенията, изложени в писмения отговор по нея. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдебното производство пред АССГ е образувано по жалба на Пирин Турс 2002 ЕООД срещу цитираното по горе решение на Изпълнителния директор на НАП, издадено на основание чл.16 от Закона за хазарта /ЗХ/ и чл.57, ал.1, във връзка с чл.29 от АПК, с което е оставено без уважение Искане на дружеството с вх. М-26 - П-739/18.09.2024 г. за изплащане на лихва в размер на 1 184,99 лева по възстановена и обявена за недължимо платена държавна такса общо в размер на 25 000 лева. В административния акт са изложени мотиви, че в искането на дружеството от 18.09.2024 г. е претендирано изплащане на лихва в посочения по - горе размер върху възстановена и обявена за недължимо платена сума от 25 000 лв. държавна такса по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта по силата на Решение 000030-1096/07.02.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП, влязло в сила като необжалвано. Административният орган е посочил, че сумата от 25 000 лева е възстановена по силата на влязло в сила решение на Изпълнителния директор на НАП от 07.02.2023 г., което не е обжалвано и не му е искано допълване, поради което е стабилен административен акт и последващи претенции на дружеството са недопустими на основание чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.64 от АПК. Административният орган е посочил, че няма правна възможност за прилагане на чл.129 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/, каквато претенция е формулирал заявителят, тъй като по повод дейностите по надзор върху хазарта и хазартните дейности Изпълнителният директор на НАП действа в качеството на орган, упражняващ държавен надзор в областта на хазарта /чл.16 от ЗХ/, а не в качеството на орган по приходите / както е предвидено в чл.129 от ДОПК/. На следващо място, производството по чл.129 от ДОПК приключва с акт за прихващане и възстановяване или ревизионен акт, подлежащи на обжалване пред висшестоящ орган по приходите по административен ред, каквато процедура не е предвидена за надплатени такси по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта. АССГ е приел, че решението е издадено от компетентен орган по аргумент на чл.16, чл.17, ал.1, т.1 и т.16 от Закона за хазарта, в изискуемата писмена форма, съдържа реквизитите по чл.59 от АПК, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Административният съд е изложил мотиви, че относно надплатената такса по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта липсва възможност за прилагане на ДОПК, тъй като чл.92, ал.4 вр. ал.1 от Закона за хазарта препраща към ДОПК само относно възстановяването и прихващането на недължимо платени такси по чл.30, ал.3 и ал.4 от Закона за хазарта. Изложени са и доводи относно възможността на претендиране на сумата по исков ред, а именно - по реда на чл.203 - чл.207 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не е налице твърдяното основание за неправилност на съдебното решение. Касационната инстанция споделя правния извод на АССГ, че ДОПК е неприложим по искането на дружеството за изплащане на лихва по възстановена и обявена за недължимо платена сума за държана такса, адресирано до Изпълнителния директор на НАП на 18.09.2024 г. Освен, че липсва препращане в Закона за хазарта относно този вид държавна такса към ДОПК, за разлика от другите изрично посочени такси в чл.92 от Закона за хазарта, следва да се посочи, че държавната такса по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта и съответно претендираната лихва върху нея, не попадат в обхвата на чл.128, ал.1 от ДОПК относно вземанията, за които може да се иска прихващане или възстановяване по реда на ДОПК. Съгласно чл.128, ал.1, изр.1 от ДОПК това са недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите. Следва да се отбележи, че държавната такса по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта няма характер нито на данък, нито на осигурителна вноска, нито на глоба или имуществена санкция, нито на сума, за която специалния закон постановява възстановяване по реда на ДОПК. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, в полза на ответната страна НАП следва да се присъдят 100 лева юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение