Решение № 1330 от 8.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4663/2007 г.

Решение № 1330 от 8.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4663/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. "И" А. е подал касационна жалба срещу решение от 11.06.2007 г. по гр. д. № 2* от 2006 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 28.07.2003 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 9* от 2001 г. и е отхвърлен предявеният от касатора срещу "К"А. иск за собственост по чл. 97 ГПК (отм.) за част от терена на застроен имот . В жалбата се навеждат основание за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Ответника "К" А. не е взел становище по подадената касационна жалба, но при разглеждането на делото са постъпили писмени бележки, в които оспорва жалбата и излага аргументи в подкрепа на касираното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 13.06.2007 г. и е изтекъл на 13.07.2007 г., а касационната жалба е подадена на 11.07.2007 г. с вх. № 1* в рамките на законният срок . Решението е валидно и допустимо, но неправилно. С решение № 484 от 15.06.2006 г. по гр. д. № 3* от 2004 г. на Върховния касационен съд, Четвърто отделение е отменено предходното въззивно решение, с което е бил уважен иска на "И" А. и делото е върнато за ново разглеждане с указанието за цялостно и пълно обсъждане на доказателствата, в т. ч. и Заповед № 9* от 26.01.1987 г. на С. съвет при Министерския съвет. При новото разглеждане на делото Софийски градски съд е отхвърлил предявеният от "И" А. срещу "К"А. положителен установителен иск за собственост на терен с площ от 3 800 кв. м. като част от им. пл. № 4* от кв. 21 по плана на гр. С., местност ж. к. "Н" ведно с изградените върху него шест сгради. Настоящия състав намира, че решението е неправилно и следва да се отмени като съдът се произнесе по съществото на спора, тъй като се касае до втора касация и не се налагат извършването на допълнителни процесуални действия. По делото е установено, че с Решение № 50 от 30.03.1989 г. е образувана ДФ "П". Образуването й е било извършено по реда на чл. 11, ал. 3, т. 1, б. "а" от Указ № 56 за стопанска дейност. По същия ред ДФ "П", включително и поделението й "Институт по заваряване и плазмена обработка" са преобразувани и активите и пасивите им се поемат от ДФ "З", която е създадена със Заповед № Р* от 20.06.1991 г. по баланса на ДФ "П" към 31.03.1991 г. Междувременно с чл. 62 от Търговския закон, в редакцията от 1991 г. се предвижда, че преобразуването на държавните и общински предприятия в еднолични търговски дружества ще бъде уредено с нарочен закон. На същата дата влиза в сила Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, който се явява специален по отношение на ТЗ. Неговото приложно поле се ограничава до образуването и преобразуването на държавните предприятия. Преобразуването на касатора по новия ред се извършва с решение от 1.12.1993 г. по ф. д. № 1* от 1991 г. на Софийски градски съд, Ф. отделение. С това решение наименованието му е променено в "И" ЕООД. Едноличното търговско дружество с държавно участие е било преобразувано с решение от 12.07.1996 г. по посоченото фирмено дело в "И" ЕАД. По настоящем ищеца е акционерно дружество "И". Обема на имуществото на новосъздадените търговски дружества е определен с чл. 17а ЗППДОбП (ред. 8.05.1992 г.) и включва държавното имуществото, което е предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването ако в него не е предвидено друго. Приложното му поле е отнесено към преобразуването на държавните предприятия и приватизацията на държавните и общинските предприятия. Следователно в случая следва да се установи, че спорното имущество - т. е. терен и сгради, които са били безспорно държавна собственост са предоставени с акта за преобразуване именно на касатора. Настоящия състав намира, че този факт е бил установен с представените по делото доказателства, макар част от тях да имат косвено значение. Със заповед № 9* от 26.01.1987 г. на МС е разпоредено касатора да предаде на ИТЕМ десет сгради без прилежащия терен . Въз основа на тази заповед на 2.06.1992 г. между праводателя на ищеца и "ИТЕМ" е постигната споразумение последния да заплати стойността на бараките. В споразумението не се споменава че се прехвърля терен. Тези заповед и споразумение, които не включват процесните сгради и терена върху които са изградени са индиция за предоставено оперативно управление върху тях в полза на ищеца- касатор. Според изслушаната техническа експертиза, изготвена от в. л. Васил Т. Г. имота по това споразумение е идентичен с този, отразен в Акт за държавна собственост № от 16.02.1996 г., в който касатора е записан като собственик. Понастоящем вещото лице установява, че спорния имот попада в им. пл. № 540 от кв. 21 по плана на гр. С. м. "Н" (В. рампа). Двата имота този на ответника и претендирания са съседни и са отбелязани с два административни номера. Индиция за това, че имота е бил предоставен на касатора е и обстоятелство, че в представената скица № А* от 14.03.1996 г. също е вписан като собственик. Цитирания акт за държавна собственост № 453 от 16.02.1996 г., установява, че на "И" ЕООД е предоставен в оперативно управление терен с площ от 3 800 кв. м. представляващ част от им. пл. № 4* кв. 21 по плана на гр. С., местност "Н". В акта е посочено, че се издава на основание Заповед № 9* от 26.01.1987 г. на Министерство на промишлеността и последващ протокол, както и въз основа на решението за регистрацията му. Обсъждането на тези косвени доказателства се налага, тъй като е установено, че в баланса на ДМА на касатора към датата на преобразуването поменатите имоти не са водени по вид, а отразяването на материалните активи е било само стойностно. Изслушаната съдебно счетоводна експертиза установява този факт както и обстоятелството, че със Заповед № Р* от 20.08.1993 г. Министерство на промишлеността увеличава капитала на дружеството в резултат на извършената преоценка на дълготрайните материални активи. Увеличаването на капитала съответства на стройността на имота при преоценката. Съгласно ПМС № 433 от 19.11.1997 г. през 1997 г., много преди възникването на настоящия спор е била извършена ревалоризация на активите на касатора и тогава е установено, че в сметка № 203 е включен процесния терен. Този факт кореспондира с извлечение по "сметка № 203 " към 31.12.1997 г. от която е видно, че спорните земи са били осчетоводени. Изготвения правен анализ във връзка с предстоящата приватизация през 1999 г. също включва посочените имоти като част от имуществото на касатора. Всички посочени факти са предхождащи снабдяването на ответника с констативния нотариален акт, който обуславя правния интерес от провеждането на настоящия установителен иск за собственост. Тези4 факти категорично налагат извода, че по реда на чл. 17а ЗППДОб спорния имот е бил предоставен като имущество на ищеца. Ответника "К"А. от своя страна е правоприемник на К. завод " Г. К. ", гр. С.. Преобразуването е било извършено с Постановление № 176 от 5.09.1991 г. по баланса от 31.03.1991 г. "К" А. се легитимира като собственик на имот с площ от 20 504 кв. м. съставляващ парцел ****, от кв. 21 по плана на гр. - София, ж. к. "Н"с н. а. № 31, т. 01, рег. № 2* н. д. № 152 от 2000 г. Имота по този нотариален акт обаче е идентичен частично с имота, които е предмет на разглеждане с настоящето дело и към момента е налице обособен имот, който попада в им. пл. № 540 от кв. 21 и който е включен в имуществото на касатора. Липсват доказателства обаче, че имота по този нотариален акт изцяло е бил предоставен на ответника. Иска е основателен и решението следва да се отмени като се постанови ново по съществото на спора, с което да се уважи предявеният иск за собственост. По тези съображения, ВКС, състав на Четвърто г. о.