Решение № 12551 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7067/2014 г.

Решение № 12551 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7067/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Христо Петров Станчев от гр. София против решението на Висшия съдебен съвет, взето по т. 29 от протокол № 19 от проведено заседание на 24.04.2014 г., за освобождаване на жалбоподателя от длъжност "следовател" в Следствен отдел в Софийска градска прокуратура, считано от датата на вземане на решението. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушение на чл. 165, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 166, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Ответникът, Висшият съдебен съвет (ВСС) е оспорил жалбата в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на оспорването. Подадената жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ от лице, чиито права и интереси са засегнати неблагоприятно от оспорения акт. При разглеждането й по същество се установи следното: Жалбоподателят Христо Петров Станчев е бил временно отстранен от длъжността "ръководител" на IV-то Териториално следствено отделение на Столична следствена служба съгласно решение на ВСС по протокол № 1 от 26.01.2005 г., взето на основание чл. 140 във вр. с чл. 134 от ЗСВ (отм.). С решение № 178 от 7.08.2011 г. по н. д. № 1096/2011 г. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, е наложил на подсъдимия наказание "глоба" в полза на държавата в размер на 3000 лв. В подадена молба до ВСС с рег. № 11-08-019 от 15.07.2013 г. жалбоподателят Станчев е изложил становището си, че няма законови пречки за възстановяването му на длъжност, но по лични причини, свързани със здравословното му състояние, е отправил искане изложението да се счита като израз на желанието му след възстановяване на длъжност "следовател" да бъде пенсиониран. Отправил е молба до ВСС да вземе решение, с което да бъде възстановен на длъжност "следовател" към Столична следствена служба, и впоследствие да гласува излизането му в пенсия, като го освободи от заеманата длъжност. По първото искане Висшият съдебен съвет се е произнесъл с решение по т. 15 от протокол № 30/24.07.2013 г., с което е оставил без уважение молбата на Христо Петров Станчев за възстановяване на длъжност "следовател" в Следствен отдел в Софийска градска прокуратура. Жалбата на Христо Петров Станчев против така взетото решение е отхвърлена с влязлото в сила решение № 14888 от 12.11.2013 г. по адм. дело № 10647/2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, оставено в сила с решение № 4688 от 7.04.2014 г. по адм. дело № 1403/2014 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. След като спорът за законосъобразност на решението за отказ за възстановяване на длъжност е бил разрешен със сила на пресъдено нещо, Висшият съдебен съвет е пристъпил към разглеждане на второто искане в молба рег. № 11-08-019 от 15.07.2013 г. за освобождаване на жалбоподателя Станчев от заеманата длъжност "следовател". До произнасянето на ВСС с оспореното пред настоящия съд решение по т. 29 от протокол № 19/24.04.2014 г. жалбоподателят Христо Петров Станчев не е оттеглил искането за освобождаването му от длъжност, обективирано в молба рег. № 11-08-019 от 15.07.2013 г. С оглед на така установените фактически обстоятелства следва да се приеме, че оспореното решение, с което ВСС е освободил Христо Петров Станчев от длъжността "следовател" в Следствен отдел в Софийска градска прокуратура, считано от датата на вземане на решението, е издадено при наличие на обосноваващото го фактическо основание по чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ: подаване на оставка. Искането в молба рег. № 11-08-019 от 15.07.2013 г. по естеството си представлява писмена оставка с най-малко едномесечно предизвестие съгласно изискването за форма по чл. 166, ал. 1 от ЗСВ. Предвид очевидното неизпълнение на законовата предпоставка за освобождаване от длъжност по чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗСВ (навършване на 65-годишна възраст) ВСС не би могъл да издаде позитивно решение по искането на жалбоподателя да бъде гласувано излизането му в пенсия. С оглед на изложените фактически и правни съображения следва да се приеме, че оспореното решение е взето от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон без индиции за превратно упражнена оперативна самостоятелност. Спорът относно отказа на ВСС да възстанови лицето на заеманата длъжност е приключен с влязло в сила съдебно решение и не може да бъде пререшаван, с оглед на което доводите на жалбоподателя за наличие на нормативните предпоставки за възстановяването му на длъжност не подлежат на обсъждане. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, като се уважи отправеното от ВСС искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер от 340.00 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. първо във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение - тричленен състав,