Решение № 14092 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6466/2019 г.

Решение № 14092 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6466/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Гл. архитект на Столична община подадена чрез процесуалният му представител срещу Решение № 2485/10.04.2019 г. постановено по адм. д. № 681/2018 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлен предявения иск за прогласяване нищожността на Решение № 11961/8.11.2016 г. постановено по адм. д. № 13133/2015 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение. В жалбата се излагат доводи, че решението е постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано - касационния основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, ведно със законните последици. В с. з. процесуалният представител на касационния жалбоподател поддържа изцяло жалбата. Ответната страна - "НИКМИ" АД чрез процесуалният си представител оспорва основателността на жалбата. Счита че не са налице основанията на чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението на АССГ. Изрично заявява че не претендира разноски. Представителят на ВАП дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на АССГ да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Второ отделение след като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди доводите и възраженията на страните и съобрази наведените касационния основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил като неоснователен предявения от касатора иск по чл. 128, т. 8 АПК за обявяване нищожност на Решение № 11961/8.11.2016 г. постановено по адм. д. № 13133/2015 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменена Заповед № РД-09-50-877/16.12.2013 г. на Гл. архитект на Столична община и делото е върнато като преписка за ново произнасяне от Гл. архитект съгласно дадените указания, като е определен 14-дневен срок за издаване на искания административен акт. За да постанови своя съдебен акт, АССГ е приел че предявения пред него иск е допустим, но неоснователен. Посочил е че до нищожност на съдебен акт водят изключително тежки пороци или във формата или в правораздавателната власт на съда или в изразената в съдебното решение воля каквито наведените от ищеца пороци не са. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обявяване нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища. От съдържанието на тази разпоредба следва, че за да е допустим иска по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК същия следва да е насочен срещу влязло в сила съдебно решение. Освен това обхвата на проверката в това производство се ограничава до валидността на съдебния акт. Това е така защото необжалваемостта на съдебното решение поражда правните последици от същото и по специално силата на присъдено нещо. След като решението се ползва със сила на присъдено нещо не е възможно преразглеждане на установяванията, правните квалификации и изводите. Безсрочната възможност по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК е открита само за нищожните решения, тъй като те не са годни в нито един момент да породят целените правни последици. Установените в съдебната практика изисквания за валидност на съдебното решения са то да бъде постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната дейност на съда, да са спазени изискванията за писмена форма и подпис, както и да бъде разбрана изразената воля на съда. Т. е. за да е налице нищожно решение то следва да е постановено при толкова съществен порок на процесуалните правила, които да водят до нетърпимостта му в правния мир. Правилно АССГ е посочил, че след като решението на Върховният административен съд, Второ отделение е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на неговата компетентност, в писмена форма, с безспорно авторство и подпис на съдиите, постановили съдебния акт, то не са налице основания за обявяването на същото за нищожно. Обосновано съдът е приел че при постановяване на съдебното решение, Върховния административен съд не е излязъл извън правомощията си по чл. 173, ал. 2, пр. 2 АПК, а именно при отмяна на административния акт, когато естеството му не позволява решаване на въпроса по същество, съдът изпраща преписката и дава указания на съответния административен орган по тълкуването и прилагането на закона. По никакъв начин от решението на Върховния административен съд не може да се направи извода, че същия е задължил административния орган да издаде искания административен акт т. е. акт с определено съдържание. Напротив, съдът в пълно съответствие с правомощията си по чл. 173, ал. 2 АПК, съобразявайки естеството на искания административен акт е върнал преписката на Гл. архитект "за ново произнасяне съгласно дадените указания". Това са указанията дадени в мотивите към съдебния акт, които следва да се съобразят от Гл. архитект при новото произнасяне по депозираното пред него заявление на "НИКМИ" ООД и не изискват от административния орган да издаде своя акт с определено съдържание. Правилни са изводите на АСГГ, че указанията в какъв срок следва Гл. архитект да издаде новия си административен акт по никакъв начин не съставляват основания за нищожност на съдебното решение. Даже и съдът да не е съобразил че разписаните в ЗУТ процедури по издаване на процесния административен акт да изискват редица съгласувания, становища на помощни органи и тяхното приемане, то това не означава че съдебното решение е нищожно, тъй като по никакъв начин не се нарушава изискването за валидност на същото. Неснователни са останалите доводи на касационния жалбоподател изложени в касационната жалба, тъй като същите касаят правилността на съдебното решение, а не неговата валидност. Дали съдът е съобразил установените факти и въз основа на тях е направил своя извод в съответствие със закона е въпрос за правилност на съдебния акт, който не може да бъде разглеждан в производството по чл. 218, ал. 1, т. 8 АПК. Във връзка с изложеното, настоящата инстанция намира че не са налице касационните основания на чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението на АССГ, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съэд, Второ отделение