Решение № 8731 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4087/2010 г.

Решение № 8731 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4087/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на ЕТ "Ивел - Верка Атанасова", със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. "Георги Раковски" № 9, за отмяна на влязло в сила решение № 7950/25.07.2007 г. на Върховния административен съд (ВАС), Първо А отделение по адм. дело № 2645/2007 г., с което отменя решението от 22.12.2006 г. на Софийски градски съд (СГС), АО, III-Д състав, постановено по адм. дело № 3069 по описа за 2004 г. и вместо него отхвърля жалбата на ЕТ "Ивел - Верка Атанасова", гр. Благоевград против ДРА № 268/2.02.01 г. на ТДД - Благоевград, в частта потвърдена с решение № 401/5.04.2001 г. на РДД - гр. София относно непризнато право на данъчен кредит общо в размер на 14 762,66 лв. за данъчен период от 1.07.1997 г. до 28.02.2000 г., по фактури издадени от "Идеал - 94" ООД и от "Ата Груп България" ООД, в следствие на което са определени за внасяне задължения по ЗДДС (отм.) и съответните им лихви; и решение от 29.03.2009 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III-Д състав по адм. дело № 3069/2004 г., което допълва решение от 22.12.2006 г. на СГС, III-Д състав по адм. дело № 3069/2004 и отхвърля жалбата на ЕТ "Ивел - Верка Атанасова", - Благоевград срещу ДРА № 268/2.01.2001 г. на ТДД - Благоевград, в частта потвърдена с решение № 401/5.04.2001 на РДД - София, относно непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди: м. септември, октомври, ноември, декември 1997 г. и м. февруари, май, юни, юли, август 1998 г. по фактури, издадени от ЕТ "Любомир Манолов", като неоснователна. В искането се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК - с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Искането се основава на решение на Европейския съд по правата на човека, Страсбург от 22.01.2009 г., по дело "Булвес" АД срещу България по жалба № 3991/2003 г., което установява нарушение от страна на държавата на чл. 1 от Протокол № 1. Позовава се на чл. 46, § 1 от ЕКЗПЧОС, който задължава държавата да изпълнява окончателните решения на съда по всяко дело, по което е страна. Ответникът, Директорът на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. София, не взима становище по искането за отмяна. Върховният административен съд - петчленен състав, намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 АПК и от надлежна страна. Разгледано по същество е неоснователно. Посочването в чл. 239 АПК на основанията за отмяна на влезли в сила съдебни решения е изчерпателно и те не могат да бъдат тълкувани разширително, тъй като се засяга стабилитетът на съдебното решение. В настоящето искане за отмяна се твърди, че решението на ЕСПЧ от 22.01.2009 г., по дело "Булвес" АД срещу България по жалба № 3991/2003 г., което установява нарушение от страна на държавата на чл. 1 от Протокол № 1 представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК на посочените от искателя решения на ВАС и СГС. Позовава се на чл. 46 § 1 от ЕКЗПЧОС. Установеното нарушение на Конвенцията, визирано в чл. 239, т. 6 АПК трябва да е налице за конкретния случай, предмет на акта, чиято отмяна се иска. Има се предвид установено нарушение на ЕКЗПЧОС по отношение на конкретния правен субект, който претендира отмяната на влязлото в сила съдебно решение на това основание, както и относно фактическата обстановка, с която е свързан конкретния правен спор. Посоченото съдебно решение се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на страните по него, има установително действие относно констатираното и признато нарушение на гарантираното от Конвенцията право и е задължително за държавата, страна по делото. Действията на тези решения не се разпростира върху други правни субекти, които твърдят, че и по отношение на техните права са налице нарушения при сходна фактическа обстановка. Настоящият искател ЕТ "Ивел - Верка Атанасова" не е страна по делото и действието на посоченото решение не се разпростира върху нея. При това положение решението на ЕСПЧ от 22.01.2009 г., по дело "Булвес" АД срещу България по жалба № 3991/2003 г. не може да бъде основание за отмяна на решение от 29.03.2009 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III - Д състав по адм. дело № 3069/2004 г. и решение № 7950/25.07.2007 г. на Върховния административен съд, Първо А отделение по адм. дело № 2645/2007 г. Освен това в настоящето искане за отмяна се излага доводът, че с решенията, чиято отмяна се претендира се нарушава чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС - относно правото на собственост, който се счита за допълнителен чл. на Конвенцията. Самата Конвенция е ратифицирана от България със закон обн. ДВ, бр. 66/14.08.1992 г. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Конвенцията е инкорпорирана в българската правна система и нейните норми са част от вътрешния правен ред. Следователно твърденията за нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията представлява по съществото си твърдение за нарушение на материалния закон, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, а не основание за отмяна по чл. 239 АПК. Поради изложените съображения не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,