Решение № 5983 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11384/2010 г.

Решение № 5983 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11384/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Медиком" ООД със седалище гр. Русе, подадена чрез процесуалния му представител адв. В. Терзиева, срещу решение № 1694 от 30.07.2010 г., постановено по адм. дело № 2500 от 2009 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 180900264 от 17.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Русе, потвърден с решение № 438 от 18.08.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 20 493,22 лв. по фактури, издадени от "Ило-И" ЕООД, "Интер груп-2006" ООД, "Строй метал" ООД и "Комерс промстрой" ООД. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209 от АПК. Според касатора съдът не е преценил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и неправилно е приел, че не са налице доказателства относно реалността на доставките. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с официални документи, издадени от приходната администрация на доставчиците по процесните фактури. По подобни съображения, изложени подробно в касационната жалба и в представените писмени бележки, иска отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Варненския административен съд е отхвърлена жалбата на "Медиком" ООД против ревизионен акт № 180900264 от 17.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Русе, потвърден с решение № 438 от 18.08.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, при ЦУ на НАП. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 1004 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че с обжалвания ревизионен акт законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит на "Медиком" ООД общо в размер на 20 493,22 лв. по фактури, издадени от "Ило-И" ЕООД, "Интер груп-2006" ООД, "Строй метал" ООД и "Комерс промстрой" ООД, както и са определени лихви в размер на 7218,90 лева. Правото на данъчен кредит по фактурите от доставчиците не е признато поради това, че не е установено извършване на реални доставки по тези фактури и съответно възникване на данъчно събитие. Съдът е направил извода, че приетите от органите по приходите основания са налице, тъй като не са били представени доказателства за реалното осъществяване на доставките - прехвърляне на правото на собственост върху процесните стоки, в това число тези обстоятелства са останали недоказани и след анализирането на заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Не са представени доказателства, че доставчиците са разполагали с фактурираните стоки, както и с такива за тяхното предаване на получателя "Медиком" ООД. Така постановеното решение е правилно. Приетите от съда релевантни факти и обстоятелства по спора съответстват на констатациите в ревизионния акт и на събраните по делото доказателства. В производството пред първоинстанционния съд касаторът не е доказал, че са изпълнени всички кумулативно предвидени предпоставки за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. От данните по делото е видно, че правото на данъчен кредит по доставките е отказано на основание чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 6 от ЗДДС (отм.) по фактурите, издадени преди 01.01.2007 г., и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС по фактурите, издадени след тази дата. По отношение на спорните доставки съдът правилно е посочил, че в тежест на жалбоподателя "Медиком" ООД е било да представи доказателства относно фактите, обуславящи признаването на правото на данъчен кредит. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства, с които да бъде установено, че стоките - предмет на издадените фактури, действително са били получени от доставчиците. От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че след проследяване на стоковия поток по покупките на процесните стоки и тяхното реализиране вещото лице е констатирало наличие на издадени фактури от касатора за продажба на стоки от същия вид. Доказването на последващи облагаеми доставки от страна на ревизираното лице е от значение за признаването на право на данъчен кредит по доставки със същия предмет, по които лицето е получател. Само въз основа на такива доказателства обаче не може да се приеме за доказана реалността на доставките, по които ревизираното лице е получател. По делото липсват документи за съхраняването на стоките от доставчиците, както и такива за тяхното транспортиране и предаването им на получателя по фактурите. От представените складово-материални разписки към фактурите се установява единствено постъпването на стоки от същия вид в складовете на "Медиком" ООД, но не и произходът на тези стоки. Поради ненамирането на преките доставчици вещото лице не е установило осчетоводяването на приходи по процесните фактури в счетоводствата на доставчиците. По възражението на касатора, че по отношение на доставчиците има издадени ревизионни актове, обхващащи същите данъчни периоди, следва да се посочи, че съставеният РА на доставчика, в който не са направени корекции, свързани с процесните доставки, не представлява основание за признаване на право на данъчен кредит при игнориране на императивни правни норми, въвеждащи изисквания за признаване на право на данъчен кредит. Ревизионните актове, съставени на доставчик, представляват доказателство, което следва да бъде обсъдено и преценено наред с останалите доказателства и обстоятелства по делото съобразно общото правило, което е приложимо за преценката на всички доказателства. Ако законодателят е допускал съставянето на РА на доставчик да има безусловно значение за признаване на правото на данъчен кредит на ревизираното лице, то той би предвидил това с нарочна правна норма. След като такава липсва, то РА на доставчиците следва да бъдат преценявани наред с останалите доказателства по делото и доводите на страните. В настоящия случай съдът е извършил анализ на всички събрани доказателства, в това число и представените РА и на доставчиците, поради което е неоснователно възражението на касатора. Следва да се посочи, че по отношение на представените ревизионни актове на "Интер груп 2006" ООД и "Комерс промстрой" ООД вещото лице по ССЕ е установило, че със същите е била извършена корекция на данъчната основа на извършените доставки и на начисления ДДС върху продажбите, тъй като ревизиите са извършени по реда на чл. 122 от ДОПК. По отношение на позоваването от касатора на решението на Съда за защита на правата на човека в Страсбург по делото "Булвес" АД против България" следва да се посочи, че в това решение не се разрешава идентичен на настоящия случай. В случая по делото "Булвес" не е имало спор по реалността на доставката, по която е отказан данъчен кредит, а е било установено късно (след установените законови срокове) начисляване на ДДС от страна на доставчика. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,