Решение № 1362 от 2.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11936/2008 г.

Решение № 1362 от 2.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11936/2008 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "В и К" ООД - гр. Кюстендил, чрез пълномощника адв. Анита Пешева, срещу решение № 814/14.08.2008 г., постановено по адм. д. № 245/2008 г. на Административен съд - гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 14/9.01.2008 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район - Благоевград". Касаторът е развил съображения за неправилност на решението - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат съображения, че съдът неправилно е отказал да назначи поисканата съдебно - счетоводна експертиза, която да определи инкасираните водни количества, за които следва да се заплаща таксата. Твърди също, че съдът не е възприел и становището му за погасени по давност на част от задълженията. По съображения в този смисъл, касаторът моли решението да бъде отменено и върнато за ново разглеждане на друг състав или решението да бъде изменено в частта за погасените по давност задължения. Ответникът по касационната жалба - Басейнова дирекция "Западнобеломорски район - Благоевград" не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е подадена е в срока по чл. 211, ал. 1. от АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение на Административния съд - гр. Благоевград, е отхвърлена жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Кюстендил против акт за установяване на публично държавно вземане № 14/9.01.2008 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район - Благоевград". За да постанови това решение, съдът е приел, че с обжалвания акт, издаден на основание чл. 194, ал. 1 от ЗВ вр. с § 9 от ПЗР на ЗВ вр. с чл. 166 от ДОПК и тарифата за таксите за водоползване е констатирано, че "В и К" ООД гр. Кюстендил има парични задължения към дирекцията в размер на 663 709.20 лв., произтичащи от предоставено право на водоползване за периода 2001 г. - 2006 г., въз основа на разрешително за водоползване (водовземане) № 0563/2.10.2001 г., издадено от министъра на околната среда и водите. Установеното парично вземане представлява публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 2 ДОПК, което е регламентирано в чл. 194 ЗВ и представлява такса за водовземане, чието изчисляване се извършва по силата на Тарифа за таксите за право на водовземане и/или разрешено ползване на воден обект. В случая таксите са изчислени по формулата, определена в чл. 2 от тарифата, като цената на водата е изчислена като такава за първа категория, съгласно издаденото разрешително. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за погасяване по давност на задълженията за 2001 г. и 2002 г., като е посочил, че съгласно чл. 4, ал. 1 от тарифата вземането за съответната година става изискуемо след 31 януари на следващата година и давностният срок започва да тече от 01 януари на следващата година, или в случая от 1.01.2003 г. и изтича на 1.01.2008 г. Съдът е приел, че оспорваният АУПДВ е издаден на 9.01.2008 г., т. е. формално след изтичане на давностния срок, но следва да се има предвид, че на 21.11.2007 г. Директора на БДЗБР гр. Благоевград е изпратил на "В и К" ООД - гр. Кюстендил уведомление, придружено с покана за доброволно изпълнение и справка за дължимите такси. В разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК е записано, че давността спира когато е започнало производство по установяване на публичното вземане до издаването на акта, но не за повече от една година. Цитираното по горе уведомление свидетелства за започнато производство по установяване на публичното държавно вземане, поради което и първоинстанционният съд е счел, че към дата 27.11.2007 г. давността спира, следователно при издаването на АУПДВ по отношение на спорния период 2001 г. тя не е изтекла. По отношения на другия спорен период 2002 г. таксата е следвало да бъде платена до 31.01.2003 г., следователно давността в случая е започнала да тече от следващата година, т. е. от 1.01.2004 г. и изтича на 1.01.2009 г. Следователно при издаването на АУПДВ и по отношение на спорния период 2002 г. погасителната давност не е изтекла. С оглед изложеното Административен съд гр. Благоевград е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. По делото е безспорно установено, че с разрешително за водоползване (водовземане) № 0563/2.10.2001 г., издадено от министъра на околната среда и водите, на "В и К" ООД гр. Кюстендил е предоставено правото на водоползване за населените места в общини Кюстендил, Невестино, Рила, Бобошево, Кочериново, Сапарева баня и Бобов дол, с разрешен лимит на ползваната вода до 6, 84 млн. куб. м. годишно. Установено е задължение на ползвателя да заплаща такса за разрешено водоползване, считано от 1.01.2001 г. по реда на Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/2000 г., обн., ДВ, бр. 65/8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., за ползваното количество за питейно-битови цели за първа категория повърхностни води. Поради това че не са били монтирани измервателни устройства за отчитане на ползваното количество вода и на основание чл. 6 от цитираната тарифа размерът на дължимата такса е изчислен на базата на разрешеното за ползване годишно водно количество от първа категория води. С обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 14/9.01.2008 г. е установено, че паричните задължения по издаденото разрешително за периода от 1.01.2001 г. до 31.12.2006 г. са в размер общо на 693 709.20 лв. и след като са приспаднати внесените суми за погасяване на задължението общо в размер на 30 000 лв., остава дължима сума в размер на 663 709.20 лв. В Закона за водите се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗВ за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквито такси в случая са определени с обжалвания АУПДВ. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Безспорно е в случая, че размерът на дължимата такса за водоползване с обжалвания АУПДВ е определена въз основа на посочените нормативни актове и Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено право на ползване на воден обект за първа категория повърхностни води. Пред настоящата инстанция, както и в производството пред административния съд, жалбоподателят оспорва категорията на водата, определена като първа, като поддържа, че водата не отговаря на тази категория, поради което таксата е определена неправилно. Първоинстанционният съд е разгледал това възражение и въз основа на цялостен анализ на доказателствата по делото е достигнал до обоснования извод, че правилно административният орган е определил таксата за ползване на вода от първа категория. Разрешителното за ползване е издадено за първа категория на водата и няма данни жалбоподателят да е предприел действия в съответствие със Закона за водите за изменение на разрешителното относно категорията на водата. Разрешителното представлява влязъл в сила административен акт, поради което същият може да бъде изменен само при наличие на определените в закона условия за това. В производството за установяване на публични държавни вземания не може да бъде определяна, респективно - изменяна категорията на водата, за която вече е издадено разрешително за водоползване, още по-малко това може да стане в производството по обжалване на издадения АУПДВ. Освен това във връзка с изменението на даденото разрешително относно категорията на ползваната вода следва да се отбележи и това, че съгласно т. 3 и т. 4 от раздел "Условия на водоползването" жалбоподателят е бил задължен в края на всяка година да извършва анализ на ползваната вода от всеки водоизточник, преди третирането й, съгласно приложение № 2 на Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, както и да изпраща на контролния орган РИОСВ - София, в края на всяка година информация за извършените наблюдения и протоколите от извършените изследвания. Тези протоколи биха били основание при дадени условия и показатели за изменение на категорията на водата, но след като в случая това не е сторено, по принцип не е било налице основание за изменение на разрешителното. Предвид изложеното, правилно таксата за водоползване в случая е изчислена за такава категория вода, каквато е посочена в самото разрешително. При надлежно установена фактическа обстановка, която съда е преценил съобразно представените по преписката и събрани в съдебното производство доказателства, Благоевградският административен съд е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото съдебни разноски не се следват, тъй като такива не са претендирани от страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,