Решение № 11318 от 2.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3719/2009 г.

Решение № 11318 от 2.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3719/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), във вр. с чл. 145, ал. 1 АПК и е образувано по жалба на кмета на община Свиленград, срещу Решение № 854 на Министерския съвет на РБ от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км) ч" на територията на община Свиленград, област Хасково (обн. ДВ, бр. 4 от 16.01.2009 г.) постановено на основание чл. 34а, ал. 1, във вр. с чл. 34б и § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС в частта, с която са отчуждени 0, 243 дка от имот с идентификатор 65677.001.509 с обща площ 3, 064 дка находящ се в землището на гр. Свиленград ЕКАТТЕ 65677 без посочена местност. В жалбата се поддържа, че административното решение в частта, в която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от собствения им поземлен имот в размер на сумата 168 лв. противоречи на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК. Страната ответник - Министерският съвет и заинтересованите страни поддържат становище, че жалбата е неоснователна, а оценката на дължимото обезщетение, определена от административния орган, е обективна и е съобразена с изискването на закона за равностойно парично обезщетение за отчуждения имот. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав, като обсъди допустимостта на жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34 , а във вр. с чл. 33 и 34б от ЗДС с оспореното Решение № 854 на МС от 2008 г. отчуждени 0,243 дка от имот с идентификатор 65677.001.509 с обща площ 3, 064 дка находящ се в землището на гр. Свиленград ЕКАТТЕ 65677 без посочена местност. Видно от приетите по делото писмени доказателства, имота е собственост на Община - Свиленград и по това обстоятелство не се спори от страните. Към доказателствата по делото е приложена независима експертна оценка за определяне на пазарната цена на отчуждената част от имота по ЗДС, с дата на възлагане на оценката 15.07.2008 г. и дата на оценката 30.07.2008 г., с която оценка за отчуждения имот на на собственика е определено обезщетение в размер на 168 лв. От съдебно-оценителната експертиза, изготвена от назначеното от съда вещо лице е видно, че равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имота следва да бъде в размер на 4 989 лв., като в тази оценка е включена и стойността на подобренията в имота. Този размер на паричното обезщетение вещото лице е определило като осреднена пазарна цена на реализирани сделки със земеделски имоти, описани подробно на л. 2 от заключението. Претеглената (осреднената) стойност между посочените нотариални акта е 11,03 лв. на кв. метър, а на подобренията - по 9,50 лв. на кв. метър Заключението на вещото лице е компетентно и обективно изготвено, не е оспорено надлежно от страните и притежава необходимата доказателствена стойност съобразно чл. 32, ал. 2 от ЗДС. При тези установени обстоятелства за пазарните цени на земеделски земи в землището на гр. Свиленград съдът намира, че следва да се приеме заключението на вещо лице като обективно и постановено съгласно изискването на чл. 32, ал. 2 ЗДС - въз основа на пазарните цени на реални и вписани в имотния регистър на "службата по вписванията" РС-Свиленград сделки с имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. За конкретния имот равностойното парично обезщетение следва да се определи по заключението на вещото лице в размер на 4 989 лв. като се увеличи размера на определеното обезщетение от административния орган от 168 лв. на 4 989 лв. С оглед изхода на делото и съобразно чл. 143 АПК, ответникът дължи направените от жалбоподателя разноски, които понастоящем са изрично претендирани. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 38, ал. 7 ЗДС, Върховният административен съд - III отделение,