Решение № 6733 от 21.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Николов, от гр.Бургас, чрез адв. Баджакова, срещу решение 219 от 01.03.2023г., постановено по адм. дело 2062/2022г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу писмо изх. 17-302/03.11.2022г. на Началника на СГКК Бургас, с което е отказано да се извърши изменение на кадастралната карта по отношение на самостоятелен обект с идентификатор 07079.650.65.1.2, като е прието, че е налице спор за материално право между жалбоподателя, от една страна, и заинтересованите лица К. Кирилов и Д. Кирилова, от друга. Иска се отмяната му и постановяване но друго решение, с което да бъде отменен процесния отказ на Началника на СГКК Бургас по отношение на самостоятелен обект с идентификатор 07079.650.65.1.2. Претендира разноски. Ответникът Началника на СГКК Бургас не взима становище по касационната жалба, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Ответниците К. Кирилов и Д. Кирилова чрез адвокат И. Найденов изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на В. Николов против писмо изх. 17-302/03.11.2022Г. на Началника на СГКК Бургас, с което е отказано да се извърши изменение на кадастралната карта по отношение на самостоятелен обект с идентификатор 07079.650.65.1.2, като е прието, че е налице спор за материално право между жалбоподателя, от една страна, и заинтересованите лица К. Кирилов и Д. Кирилова, от друга. За да отхвърли жалбата, първоинстанционния съд приема, че оспорената заповед, е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Обсъдил е и се е произнесъл по всички възражения на жалбоподателя. Съдът е приел, че е налице спор за материално право, разрешимо по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР от граждански съд и административният орган правилно е отказал да допусне исканото от жалбоподателя изменение на КККР, поради което жалбата срещу писмото, обективиращо отказа, е била отхвърлена. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Обосновано съдът е приел, че оспореното писмо е законосъобразно издадено. Със същото на основание чл.51, ал.1, т.2, ал.2, ал.6 и чл.54, ал.2 от ЗКИР е отказано да се извърши по искане на жалбоподателя Николов изменение в КККР на гр.Бургас по отношение на самостоятелен обект с ид.07079.650.65.1.2 Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Правилен е извода на съдът, че оспореният отказ е издаден в съответствие с чл.54 ал.2 от ЗКИР. Разпоредбите на чл. 54, ал. 2 ЗКИР и 70, ал. 4 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри регламентират, че наличието на спор за материално право е основание за отказ за изменение на кадастралната карта. Съгласно § 1, т. 16 ДР от подзаконовия нормативен акт, "спор за материално право" е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В случая е установено, че е налице спор за собственост между заявителя и заинтересованите страни К. Кирилов и Д. Кирилова. В кадастралния регистър за самостоятелен обект с ид.07079.650.65.1.2 като собственици са посочени както жалбоподателя, така и двете заинтересовани страни. Административния орган е процедирал по реда на чл.53 ал.2 от ЗКИР, според който при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на правото на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Нещо повече,в производството пред административния орган, чрез депозирано възражение от заинтересованите страни, е изразено изрично несъгласие за процедиране на това изменение. Налице е липса на съгласие между съсобствениците на самостоятелния обект, предмет на процесния отказ, за допускане на исканото изменение на КККР, който спор има характер на спор за материално право по смисъла на чл.52 от ЗКИР. Съгласно нормата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър-Бургас правилно, с процесното писмо, е отказал изменението на кадастралната карта и регистри. Първоинстанционният съд правилно и в съответствие с материалния закон е приел, че оспореният пред него отказ е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да се остави в сила. По разноските: Адвокат И. Найденов е сезирал съда с искане да определи адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, по причина че на заинтересованите страни е оказана безплатна правна помощ като материално затруднени. Според чл.38, ал.2 от ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение и осъжда другата страна да го заплати. Делото е без материален интерес, поради което възнаграждение следва да се определи в размер на 1250.00 лева, съобразно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба 1 от; 09.07.2004Г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, различна от обичайната, и по тази причина минимално възнаграждение се явява справедливо и обосновано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение