Решение № 8707 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4213/2020 г.

Решение № 8707 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4213/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба с характер на искане, подадено от Й. Неделчев, чрез пълномощника му адв. К. Москов, за отмяна на влязло в сила решение № 17530 от 19.12.2019 г., постановено по адм. дело № 9395/2019 г., на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение, с което е оставено в сила решение № 3495 от 23.05.2019 г., постановено по адм. дело № 9303/2018 г. на Административен съд – София-град (АССГ). С решението на АССГ е отхвърлена жалбата на К. Неделчева против заповед № РА-30-300 от 30.07.2018 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, за премахване на описания незаконен строеж "Навес с барбекю", находящ се в УПИ ХII – 696, кв. 4, по плана на [населено място], [кв. ]. В искането, уточнено в с. з. на 18.06.2020 г., както и в представената писмена защита са развити доводи, че искателят не е участвал в административното производство, макар че процесните строежи са в имот, който е и негов, тъй като е съсобствен. Административният орган не е изискал обяснения от него, никой не го е търсил като съсобственик на имота, в който е констатиран "незаконния строеж". Не са събрани годни доказателства и административния акт е постановен без да са изяснени всички релевантни факти. Поради неконституирането му като страна същият е лишен от право да даде становище и доказателства. Посоченото не е констатирано от съда, като искателят не е конституиран като страна и в съдебните производства, което е съществено процесуално нарушение. По тези съображения се иска отмяна на цитираните съдебни решения и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд – София-град, с указания искателят да бъде конституиран като страна, за да може да упражни правото си на защита. Не претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът - директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, в писмено становище и в с. з. чрез процесуалния си представител юрисконсулт Сибинова, изразява становище за отхвърляне на искането като неоснователно, съответно като недопустимо. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - К. Неделчева изразява становище за основателност на искането за отмяна. Не претендира разноски. Върховният административен съд, установи, че искането за отмяна е постъпило в срока по чл. 247 от АПК, във връзка с чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решение № 3495 от 23.05.2019 г., постановено по адм. дело № 9303/2018 г., Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на К. Неделчева против заповед № РА-30-300 от 30.07.2018 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ й е наредено премахването на незаконен строеж "Навес с барбекю", находящ се в УПИ ХII – 696, кв. 4, по плана на [населено място], [кв. ], с административен адрес [улица]. Присъдени са разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична община. Като страни по делото са конституирани: жалбоподател - К. Неделчева, като адресат на неблагоприятния административен акт и ответник - издателят на акта. Цитираното решение на първоинстанционния административен съд е оставено в сила с решение № 17530 от 19.12.2019 г., постановено по адм. дело № 9395/2019 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение, което като постановено в касационно производство е окончателно и е влязло в сила на датата на постановяване. Съгласно чл. 246, ал. 1 от АПК, отмяна на решението може да иска и лице, спрямо което този съдебен акт има сила, макар и да не е било страна по делото, ако решението е неблагоприятно за лицето. Правото принадлежи не на всички неучаствали в делото лица, а само на тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в производството при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. В случая, те не са налице спрямо искателят, тъй като той не е имал обезпечено право да участва в процеса като страна. В производството по издаване на административния акт, съответно в производството по оспорването му, участва лицето, чийто права са засегнати – извършителят на строежа. В случая като извършител на строежа е установена К. Неделчева, поради което само тя е адресат на оспорената заповед за премахване на незаконното строителство. В съдебното производство по обжалване на заповедта, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, в което производство е отхвърлена жалбата на К. Неделчева, съдът е конституирал страните съгласно изискванията на чл. 153 от АПК: жалбоподател – изпълнителката на строежа, посочена изрично като такава в оспорения акт и органът, издал акта. По отношение на Й. Неделчев, не е установено да е извършил незаконното строителство и същият не е адресат на задължението за премахване на незаконния строеж. Съдебно-административното производство по премахване на незаконен строеж се развива единствено между извършител/извършителите на строежа и административния орган. Собственикът/съсобственик на имота, ако е лице, различно от извършителя на строителството, не е и не може да бъде адресат на такава заповед, дори и в частта, с която е разпоредено да извърши доброволно изпълнение по разпореденото премахване, както и не може да бъде ангажиран и за разноските по изпълнението, тъй като е изключен от посочените в разпоредбата на чл. 225а, ал. 6, във вр. с ал. 5 от ЗУТ лица. По отношение на искателят не е установено извършено незаконно строителство и той не е адресат на задължението по премахване на обекта. С оглед изложеното, искателят не притежава право да оспори заповедта за премахване на незаконния строеж, тъй като този административен акт не създава задължения за него и не рефлектира негативно върху правната му сфера, съответно не притежава право да придобие качеството на участник в производството, като за съда не съществува задължение да го конституира като страна. Евентуалните вреди подлежат на обезщетяване по друг процесуален ред. Съображенията на искателят, че административното, съответно и съдебното производство са опорочени поради неспазване на административно производствените и съдебно производствените правила, съответно че са засегнати правата му на защита, с оглед обстоятелството, че е съсобственик на имота, съставляват твърдения, които биха могли да бъдат предмет на съдебен спор само при надлежно упражняване на право на оспорване от негова страна, но не могат да му придадат качеството на заинтересована страна в съдебния процес, иницииран от адресата на акта. Правото на отмяна по чл. 246 от АПК е средство за защита само на такива трети лица, които е трябвало задължително да бъдат конституирани като страна в съдебен процес, приключил с неблагоприятно за тях съдебно решение, но не и за всички трети лица. Искателят няма законово обезпечено право на участие в съдебното производство по оспорване на акта, разпоредил премахване на незаконното строителство, поради което няма право да иска отмяна на постановените съдебни актове, както на основание чл. 239, т. 5 от АПК, тъй като не е страна в процеса, така и на основание чл. 246, ал. 1 от АПК, тъй като съдебните актове не са неблагоприятни за него. С оглед изложеното, подаденото на основание чл. 246, ал. 1 АПК искане за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК е основателна претенцията за разноски на ответника по искането - директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, като следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична община. Съдът определя същото в минималния размер от 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения, Върховният административен съд, в настоящия постоянен петчленен съдебен състав на Втора колегия,