Решение № 11421 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9281/2015 г.

Решение № 11421 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9281/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. Й. К. против решение № 82/08.07.2015 г., постановено по адм. дело № 49/2015 г. на Административен съд град К., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № 277з-179/09.02.2015 г. на директора на Областна дирекция на МВР - К. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - директорът на Областна дирекция на МВР - К., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, като поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд град К. е била заповед рег. № 277з-179/09.02.2015 г. на директора на Областна дирекция на МВР - К., с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, за нарушение на служебните задължения, изразяващи се в това, че на 11.12.2014 г., около 17.00 часа в землището на с. С., област К., служителят Ю. К. от с. С. е носил личното си огнестрелно оръжие - ловна карабина "Тика", кал. 308, фабричен № А68617 не съгласно целите, посочени в издаденото му разрешение за носене и употреба на ловно оръжие № 074576, валидно до 03.02.2017 г., издадено от началника на РУ "Полиция" - К., а именно не за ловни цели, с което Кацарски не е спазил императивното изискване на чл. 204, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), за което му е съставен АУАН № 755413/19.01.2015 г. от Л. Л. - младши ПИ (КОС), предявен му на 21.01.2015 г., с което е нарушил разпоредбата на чл. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, според който държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, като ги е обсъдил. При така установената фактическа страна по спора е приел, че при произнасянето си административният орган е приложил правилно материалния закон, а именно чл. 194, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Според съда дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, е установена и доказана. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят приетото относно вината му за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, за което следва да носи дисциплинарна отговорност. Поведението му правилно е квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона, в хипотезата на чл. 194, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Освен това заповедта на директора на ОД на МВР - К. е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, като лицето се е запознало с заповедта срещу подпис. С. не е констатирал съществени нарушение на процесуални правила по издаване на заповедта. Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за необсъждане на всички доказателства е неоснователно. Съдът подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В касационното производство, както и пред първата инстанция се твърди, че не е налице нарушението, констатирано от административния орган, като жалбоподателят поддържа тезата, че не е носил и употребил за ловни цели личното си огнестрелно оръжие на посочената в заповедта дата, час и място. Тези доводи са подробно обсъдени и мотивирано приети за неоснователни от АС. Н. правни изводи се възприемат изцяло от касационната инстанция. Достатъчно основание за реализиране на дисциплинарната отговорност е факта на неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР от жалбоподателя, които изискват от него да не извършва действия, които са в противоречие с морално - етични правила и норми. Следва да се има предвид, че моралните правила са неписани норми за поведение, поради което не би могло да се конкретизират в норми всички нарушения на Етичния кодекс. Н., извършването на определено действие от служител на МВР следва да бъде приведено в съответствие с определена абстрактна норма от Етичния кодекс, съобразно неговото въздействие върху обществото и отрицателното му влияние върху престижа на институцията МВР. В тази връзка административният орган обосновано и подробно е обсъдил поведението на жалбоподателя и отражението му върху обществото и МВР. След извършена проверка във връзка с получен сигнал на 11.12.2014 г., около 13:30 часа в ТП ДЛС "Осогово", гр. К. за извършван незаконен лов в местността "Богоевци" на с. С., област К. и от събраните в хода на дисциплинарното производство множество доказателства е установено, че служителят е носил личното си огнестрелно оръжие - ловна карабина "Тика", кал. 308, фабричен № А68617 не съгласно целите, посочени в издаденото му разрешение за носене и употреба на ловно оръжие № 074576, валидно до 03.02.2017 г., издадено от началника на РУ "Полиция" - К., а именно не за ловни цели, поради което правилно съдът е приел, че поведението му не съответства на изискванията относно спазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и правните изводи за мотивираност на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, като съответстващото на дисциплинарното нарушение. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред касационната инстанция, а това обосновава извод за правилност на съдебния акт и законосъобразни правни изводи на първоинстанционния съд. Предвид на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд град К. е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,