Решение № 4668 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6671/2019 г.

Решение № 4668 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6671/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на политическия кабинет на министъра на здравеопазването и ръководител на Програмния оператор на Програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве", финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г. срещу Решение № 2144 от 28.03.2019 г. Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 117/2019 г. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По отношение компетентността на началника на кабинета излага съображения за липса на нарушение на действащото законодателство при издаването на заповедта, с която същият е определен като ръководител на програмния оператор. Твърди, че функциите на началника на политическия кабинет не са изчерпателно законово установени, следователно министърът на здравеопазването не е ограничен във възможността да го определи като ръководител на Програмния оператор на Програма БГ 07 "Инициатива за обществено здраве". По изложените съображения касаторът обосновава извод за валидност на издаденото от началника на кабинета Решение № РД-13-84/22.11.2018 г. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски. Ответникът – УМБАЛ "Александровска" ЕАД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение № РД-13-84/22.11.2018 г. на началника на политическия кабинет на министъра на здравеопазването и ръководител на Програмния оператор (ПО) на Програма БГ 07 "Инициативи за общественото здраве", с което на "УМБАЛ "Александровска" ЕАД е определена финансова корекция в размер на 100% от всички допустими и подлежащи на верификация разходи по договор № Д-ОП-102/08.07.2016 г., сключен с "АП Груп 2016" ДЗЗД на стойност 1 000 000 без ДДС, в частта за възложените за изпълнение СМР за обект "Клиника по детска психиатрия" Св. Никола" в УМБАЛ "Александровска" ЕАД в рамките на одобрения бюджет за допълнителни дейности за строителство и монтаж, съгласно допълнително споразумение № РД-13-153/16.12.2016 г. към Договор за БФП № РД-13-149/15.09.2015 г., а именно 103 288, 13 лв. без включен ДДС или 123 945, 75 лв. с включен ДДС. С обжалваното решение административният съд е обявил нищожността на акта, тъй като чл. 28, ал. 7 от Закона за администрацията не предвижда възможност министърът на здравеопазването да делегира правомощия на началника на политическия кабинет като ръководител на Програмния оператор на Програма БГ 07 "Инициативи за общественото здраве". Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е неприложим при определяне на финансови корекции по отношение на средствата по Програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве", осъществявана с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г. и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП) 2009-2014 г., тъй като средствата по посочените механизми не попадат в приложното поле на ЗУСЕСИФ, очертано в чл. 1, ал. 2 от същия закон. Съгласно дефиницията на чл. 1. 5, § 1 (r) от Регламента за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм, съответно чл. 1. 5, § 1 (с) от Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП, "Програмен оператор" е публична или частна организация, със стопанска или нестопанска цел, както и неправителствени организации, които имат отговорността за изготвяне и изпълнение на програмата. В чл. 4. 7. от двата Регламента се съдържат отговорностите на Програмния оператор относно подготовката и изпълнението на програмата – една от отговорностите на оператора е да гарантира, че са предприети всички необходими и подходящи мерки за предотвратяване, разкриване и премахване на всички случаи на нередности, че те са разследват бързо и ефективно и правилно са отразени и отстранени, включително финансови корекции. В съответствие с Меморандумите за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм и Финансовия механизъм на ЕИП, т. 2.2.5 от Системите за управление и контрол на изпълнението на Норвежкия финансов механизъм и Финансовия механизъм на ЕИП и Решение № 151 от 23.02.2012 г. на Министерския съвет, изменено с Решение № 545 от 23.07.2015 г. на Министерския съвет, за Програмен оператор по Програма BG 07 "Инициативи за обществено здраве" е определено Министерството на здравеопазването. Съгласно т. 10. 1 от Системите за управление и контрол на изпълнението на Норвежкия финансов механизъм и Финансовия механизъм на ЕИП, Програмният оператор е длъжен да приложи всички възможни мерки за отстраняване на нередности. Въз основа на МР, т. 2.2.5 СУК и решение № 151 от 23.02.2012 г. на Министерски съвет, изменено с решение № 545 от 23.07.2015 г. на Министерски съвет, за програмен оператор по Програма BG 07 "Инициативи за обществено здраве" е определено Министерство на здравеопазването. В т. 4. 3 СУК изрично е предвидено, че организационната структура за управление и изпълнение на Програмата включва ръководителите и заместник - ръководителите на Програмния оператор. При необходимост, функции във връзка с управлението и изпълнението на Програмата могат да бъдат възлагани на външни за програмния оператор лица. Служителите на Министерство на здравеопазването, които участват в дейности по управление и изпълнение на Програмата, се определят със заповед на ръководителя на програмния оператор. Именно в съответствие с посочените разпоредби, със Заповед № РД-01-410 от 01.12.2017 г. на министъра на здравеопазването, е определена Н. Петрова - началник на Политическия кабинет на министъра на здравеопазването, за ръководител на Програмния оператор (ПО). Следва да се обърне внимание, че с посочената заповед не са делегирани правомощия, а е определено лицето за ръководител на ПО. В случая, министърът в качеството му на центален едноличен орган на изпълнителната власт, който ръководи и представлява ПО - Министерство на здравеопазването в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на здравеопазването (УП), е определил г-жа Петрова за ръководител на ПО. Смисловият и граматически анализ на употребените в заповедта понятия, дефиниращи характеристиките на волеизявлението на министъра, сочи на определяне на г-жа Н. Петрова като ръководител на ПО във връзка с Програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве". По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. Като е обявил нищожността на Решение № РД-13-84 от 22.11.2018 г., съдът е допуснал нарушение на материалния закон и е постановил неправилно решение. Предвид изложеното и с оглед чл. 221, ал. 2 АПК съдебното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,