Решение № 3149 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11036/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Радев, К. Попова, Ж. Радев и Д. Радев, всички чрез адв. А. Машев като процесуален представител, срещу Решение 1292 от 10.07.2023г., постановено по адм. дело 1084/2022г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед 68/07.11.2022г. на главния архитект на община Петрич и са присъдени разноски в полза на общината и на заинтересованите лица. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност на съдебното решение, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява се срещу доводите на съда за липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, за която се сочи, че не съдържа мотиви и органът не е изяснил всички факти от значение за спора. Оспорва се изводът на съда за материална законосъобразност на заповедта с твърдения за доказан търпим строеж в хипотезата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и правилно издадено удостоверение за търпимост. Прави се искане за отмяна на оспореното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени оспорената заповед. Изложените в жалбата доводи и искания се поддържат в съдебно заседание лично от жалбоподателя Ж. Радев, както и от адв. М. Анастасова, преупълномощена от адв. Машев, която представя и писмени бележки. Претендират се разноски по приложен списък. Ответникът главният архитект на община Петрич, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт М. Здравкова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното решение за правилно и прави искане да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците В. Петров и К. Петрова, чрез адв. Г. Чорбаджийски като процесуален представител, представят писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Прави се искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по две жалби, съотв. на З. Радев и К. Попова, и на Ж. Радев и Д. Радев, срещу заповед 68/07.11.2022г. на главния архитект на община Петрич, с която на основание чл. 91, ал. 1 от АПК и във връзка с постъпили жалби /възражения/ на В. Петров, е отменено удостоверение за търпимост 163/19.10.2022г. на главния архитект на община Петрич. Отмененото удостоверение за търпимост е издадено по заявление на З. Радев, който представя декларация с данни за това, че строежът, представляващ самостоятелно жилище, находящо се в северозападната част на трети жилищен етаж от жилища сграда с идентификатор 56126.602.2749.1 по КККР на гр. Петрич, е изграден през 1982-1983година. По заявлението, главният архитект на община Петрич издава Удостоверение за търпимост 163/19.10.2022г., за строеж жилище, образувано от самостоятелни обекти с идентификатори 56126.602.2749.1.10 и 56126.602.2749.1.11 по КККР на гр. Петрич и част от антрето , находящ се в сграда с идентификатор 56126.602.2749.1 по КККР на гр. Петрич, изградена в УПИ I, кв.152 по плана на гр. Петрич, имот с идентификатор 56126.602.2749 по КККР на гр. Петрич, за който счита че са налице предпоставките по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Удостоверението е съобщено на собствениците на УПИ и сградата, вкл. на В. Петров, който е собственик на първия етаж и на две тавански помещения от жилищната сграда, построена в имота, съгласно нот. акт 117, дело 445/1992г. и нот. акт 47, дело 767/1993г. Същият е получил съобщението за издадения акт на 21.10.2022г., след което подава възражения на 31.10.2022г. и на 02.11.2022г. с доводи за незаконсъобразност на удостоверението поради това, че строителството на обекта е извършено през 2022г. и с него се засягат общи части антрето и санитарния възел, разположени на етажа. Във връзка с постъпилите жалби, главният архитект на община Петрич издава процесната заповед за отмяна на удостоверението за търпимост. За да упражни право на отзив по чл.91, ал.1 от АПК, органът се е мотивирал с подадените възражения /жалби/ на В. Петров и е приел, че са налице основания за отмяна на удостоверението за търпимост, тъй като обектът предмет на същото, засяга общи части част от антрето на етажа, които части се приобщават към самостоятелния обект към момента на издаване на удостоверението. В производството пред административния съд са събрани гласни доказателства и съдебно-техническа експертиза, въз основа на които се формирани изводи за законосъобразност на оспорения акт. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 148, ал.2 ЗУТ във връзка с § 127, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗУТ, който е упражнил надлежно правото си на отзив по чл.91, ал.1 от АПК. Констатирано е правилно приложение на материалния закон от издателя на заповедта. Сочи се, че удостоверението за търпимост е незаконосъобразно, тъй като процесният обект не отговаря на изискванията на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ изграденият етаж е с височина от 230 см., която не съответства на нормативните правила, действали към момента на изграждането й и на сега действащите правила. С горните мотиви съдът е отхвърлил предявените жалби срещу заповед 68/07.11.2022г., издадена от главния архитект на община Петрич. Обжалваното решение, проверено служебно на основание чл.218, ал.2 от АПК, е недопустимо в частта, в която е отхвърлена жалбата на Ж. Радев и Д. Радев срещу процесната заповед. Същото е постановено по недопустима жалба. От доказателствата по делото - нот. акт 69, том ІІ, дело 388/1990г. и нот. акт 81, том ІІ, дело 479/1997г., е видно, че посочените жалбоподатели са собственици на втория жилищен етаж от сградата, построена в УПИ І-2749, кв. 152 по плана на гр. Петрич, т.е. жалбоподателите не притежават права върху жилището, което е предмет на удостоверението за търпимост, отменено с обжалваната заповед, а и не са заявители в административното производство, в което е издадено удостоверението. С оглед на горното, Ж. Радев и Д. Радев нямат правен интерес до обжалват заповедта на главния архитект на община Петрич, която не засяга техни права и интереси. Предявената жалба е недопустима, както и оспореното съдебно решение в тази част. По отношение на последното е дължимо произнасяне при усл. на чл.221, ал.3 АПК за обезсилването му и за прекратяване на производството по делото в частта по жалбата на Ж. и Д. Радеви. В останалата част, обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Налице е касационното отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Заповедта на главния архитект на община Петрич предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд, е постановена на основание чл.91, ал.1 от АПК, т.е. органът е упражнил право на отзив за да отмени издаденото от него удостоверение за търпимост на процесния строеж. Правото на отзив обаче, е приложимо само при наличие на предпоставките по чл. 91, ал. 1 от АПК, а именно когато е била подадена редовна и допустима жалба в предвидените от закона срокове. В случая, правото на отзив е упражнено по недопустима жалба, от което следва, че оспорената заповед е издадена в недопустимо административно производство.Отзивът по чл. 91, ал. 1 от АПК е правомощие на органа по отношение на административен акт, подлежащ на обжалване по административен или съдебен ред и изводите на съда в тази част са правилни. Отзива е приложим и по отношение на административни актове по ЗУТ на основание препращащата норма на чл. 219, ал. 3 от ЗУТ, т.е. и по отношение на процесния акт - удостоверението за търпимост, но само ако сезирането на органа е с допустима жалба, какъвто не е настоящия случай. Отмененото с обжалваната заповед удостоверение за търпимост е позитивен административен акт и не подлежи на обжалване. Главният архитект на община Петрич е издал в полза на касатора З. Радев, удостоверение за търпимост на строеж. Същото е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК във връзка с § 1 т. 2 от ДР на ЗА, тъй като с него се удостоверяват факти с правно значение. Уредените в АПК производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване се прилагат и при извършването на административна услуга, както и при обжалването на отказите за извършването им по силата на § 8 от ПЗР на АПК. От това следва, че само отказите за извършване на административна услуга, каквато е издаването на удостоверение за търпимост, подлежат на оспорване по съдебен ред, като това е възприето и в трайната съдебна практика, а положителните актове, както е в случая по делото, не подлежат на съдебен контрол. От горното следва, че жалбата срещу удостоверението за търпимост е недопустима и административният орган е издал оспорената заповед при липса на законовите предпоставки за отзив по чл.91, ал.1 АПК. От друга страна, за да постанови обжалвания административен акт, главният архитект на община Петрич е бил сезиран с жалба на В. Петров, който е собственик на първия етаж и на две тавански помещения от същата жилищна сграда, в която е разположен строежът-предмет на удостоверението за търпимост. Макар и подадена в срока по чл. 91 от АПК, жалбата на Петров не е допустима, тъй като е подадена от лице, за което не е налице активна процесуална легитимация от обжалването на акта. По отношение на същия не е налице правен интерес от оспорване на удостоверението за търпимост, което не нарушава или застрашава негови прави и интереси по см. на чл.147 от АПК. Като акт по чл. 21, ал. 3 от АПК, а именно като документ от значение за признаване на права, удостоверението за търпимост се издава в административно производство, в което страни са само заявителят и компетентният административен орган, а Петров не е от тази категория лица. Освен това удостоверението за търпимост има удостоверителен характер и то само и единствено при прехвърлителна сделка съгласно изричната регламентация на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, но не и такава досежно законността или възможността за премахване на строежа, като същото съгласно трайната съдебна практика не обвързва административните органи по контрол по строителство и не освобождава същите да извършат пълна проверка на законността и допустимостта на строежа. От изложеното следва, че отзивът в случая е упражнен от органа при отсъствие на предпоставките по чл.91, ал.1 АПК, поради което издадената заповед е незаконосъобразен административен акт и подлежи на отмяна. Обжалваното решение на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на З. Радев и К. Попова, е неправило в хипотезата на чл.209, т.3 от АПК и следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.1 АПК се постанови съдебен акт по същество на спора за отмяна на процесната заповед. С оглед мотивите за незаконосъобразност на обжалваната заповед, не следва да се обсъждат наведените в жалбата доводи на касаторите за наличие на търпим строеж в хипотезата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Предвид изхода по делото и предвид частичното обезсилване на обжалваното решение на административния съд, деловодни разноски се присъждат само в полза на жалбоподателите З. Радев и К. Попова, чиято жалба срещу заповедта на органа е допустима и основателна. Видно от приложения списък по чл.80 ГПК, искането е за заплащане на таксата за касационно оспорване в размер на 140,00лв. и за адвокатското възнаграждение, което е в размер на 2500,00лв., заплатено в производството пред първоинстанционния съд и доказано с приложените по делото документи или общата дължима сума възлиза на 2640,00лв., която следва да се заплати от община Петрич. Ответниците в касационното производство и жалбоподателите Ж. Радев и Д. Радев, нямат право на разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,