Решение № 15843 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7818/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Хотак, гражданин на Афганистан, против решение 1578/04.03.2020г., постановено по административно дело 12589/2019 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена неговата жалба против Решение 6353/09.10.2019г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), за постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че съдът игнорирал изпитвания страх за живота си от евентуално завръщане в Афганистан поради несигурната обстановка и нестихващите военни действия там. Твърди, че данните от представената справка, на които се е позовал административният орган, не са актуални и не разкриват обективно обществено-политическата обстановка в Афганистан. Настоява, че не е съобразена информацията във връзка със страната по произход, а в представените справки, които административния орган е изготвил ,не са посочени използваните източници. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС лично поддържа касационната си жалба. Ответната страна- Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. Пешев оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне, и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че изводите на съда са обосновани и съответстват с доказателствата по делото, както и че не са налице обстоятелствата за предоставяне на статут на бежанец на лицето поради опасността от преследване въз основа на религиозната му принадлежност, съгласно чл. 8 от ЗУБ. Намира за неотносими твърденията на касатора за наличието на семейна вражда, поради която напуснал страната си, доколкото за него не са произлезли някакви негативни последици, както и че същата не е свързана с расата му, неговата религия или с принадлежността му към определена социална група, или изразено политическо мнение. Счита, че няма основание да се приеме, че ако касаторът се завърне в страната си, ще бъде подложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи за живота или личността ѝ като гражданско лице. Намира за правилно приетото от административния съд , че няма данни лицето да е било принудено да напусне страната си по религиозни причини,както и че съдът е обсъдил приложените по делото справки за Афганистан и обосновано приел, че по отношение на жалбоподателя липсват предпоставки за предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд e установил, че с молба от 04.06.2019 г. М. Хотак, гражданин на Афганистан, етническа принадлежност пащун, вероизповедание - мюсюлманин сунит, неженен, поискал предоставяне на международна закрила от Република България. В хода на административното производство жалбоподателят заявил, че е непридружен непълнолетен и му бил назначен представител от общинската администрация, на основание чл. 25, ал. 1 от ЗУБ, както и бил определен социален работник, на основание чл. 15, ал. 4 и ал. 6 от ЗЗДет. Поради съмнение за възрастта на чуждия гражданин, с негово съгласие и със съгласието на представителя на общинската администрация, била назначена медицинска експертиза за установяване на това обстоятелство. След проведеното изследване било установено, че възрастта на лицето е над 18-20 годишна. С решение РПЗТ-12 от 18.07.2019г. на председателя на ДАБ при МС, касаторът бил настанен в помещение от затворен тип към РПЦ-София, защото системно нарушавал Правилника за условията за настаняване и вътрешния ред в центровете на ДАБ при МС. Срещу М. Хотак са образувани две преписки за побой и грабеж във 02 РУ-СДВР. След проведено интервю на 23.07.2019г., с цел установяване на бежанската му история, и съобразно доказателствата, приети по производството, председателят на ДАБ постановил Решение 6353/09.10.2019 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ отхвърлил молбата на М. Хотак за предоставяне на международна закрила. За да отхвърли жалбата, съдът намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че М. Хотак не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Съобразил е, че изложеното от чужденеца като причина за напускане на Афганистан не попада в приложното поле на ЗУБ. Съдът приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на М. Хотак и на хуманитарен статут, предвид липса на хипотезите на чл. 9 ЗУБ. Приел, че от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. От предоставените от ДАБ две справки ,съответно от 23.08.2019г и 20.12.2019г. за ситуацията в Афганистан извел извод, че там не е налице насилие, което да достига степен на безогледност, поради което не може да се приеме, че цивилното лице, поради самия факт на пребиваване на територията на Афганистан, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от АССГ нарушения на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за която правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. М. Хотак не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности и не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност. Следва да се посочи, че спрямо него не е било осъществено и преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. По време на проведеното интервю, обективирано в протокол 501192/23.07.2019г., М. Хотак посочил като причина за напускане на Афганистан обстоятелството, че имал семейна вражда. Правилно административния орган приел, че сама по себе си общата обстановка в Афганистан не дава основание за страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951г. В хода на административното производство не се установяват факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на статут на бежанец на афганистанския гражданин. Представената по делото докладна записка с вх. РД09-ВР-614 от 12.06.2019г. установява, че М. Хотак не е изчакал края на административното производство за предоставяне на международна закрила и е напуснал общежитието, в което бил настанен. От доказателствата по делото се установява, че чужденецът не спазвал правилата в бежанския център и многократно е нарушавал законите на страната, от която иска международна закрила. Причините, изложени от касатора, правилно не са кредитирани като преследване поради някое от изброените по-горе основания. Бежанската история на чуждия гражданин не съдържа твърдения за осъществено каквото и да било преследване по отношение на него поради етническата му принадлежност, раса, политически възгледи или принадлежност към определена социална група. Въз основа на посоченото правилно съдът е приел, че причината, поради която жалбоподателят е напускал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което и обосновано е отхвърлил молбата за предоставяне на бежански статут. Може да се приеме, че в процесния случай не се касае за чужденец, който е бил принуден да напусне родината си поради опасност за живота му, а за икономически емигрант. Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като М. Хотак не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно потвърдил оспореният акт и в тази част. Противно на твърдяното в настоящата жалба, обосновани са изводите на АССГ, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на М. Хотак за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последните официални справки за обстановката в Афганистан -съответно от 23.08.2019 г. и 20.12.2019 г. и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата на произход на чужденеца. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Афганистан към настоящия момент липсва основание да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно положението в Ислямска Република Афганистан, актуална към 12.10.2020г. се установява, че макар и обстановката да е неспокойна и нестабилна, тя е в процес на стабилизиране. От страна на правителството са предприети действия по прочистване от терористи на най-застрашените провинции, както и е отправена покана до талибаните за безусловни мирни преговори и очертаването на рамка за мир. На 29.02.2020г. САЩ и талибаните подписват Споразумение за установяване на мир в Афганистан. С оглед гореизложеното не може да се приеме, че са налице тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт по смисъла на тълкуванието, дадено в посоченото по-горе решение на СЕС. Противно на твърдяното в настоящата жалба, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и не са формални, а са ясни и непротиворечиви. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,