Решение № 5604 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10374/2011 г.

Решение № 5604 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10374/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ..MTVS: Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Стара Загора срещу Решение № 166/7.07.2011 г., постановено по адм. дело № 189/2011 г. на Административен съд Стара Загора, с което е изменена негова Заповед № РД-25-212/11.02.2011 г. за утвърждаване на оценка на 132/732 кв. м. идеални части от имот № 97, масив 296, целият с площ 732 кв. м., находящ се в местност "Мечи кладенец", землището на с. Пряпорец, в размер на 1783 лева, като оценката е определена в размер на 20 лева. С жалбата са релевирани доводи за недопустимост на съдебното решение с твърдение, че оспорената заповед не е административен акт, поради което не подлежи на обжалване, както и за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост на изводите на съда, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът Николай Денчев Николов, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че с оглед фактите по делото съдът е постановил правилно решение, което съобразил с действащото материално право - § 31, ал. 2, т. 1, пр. 2 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, т. к. имотът не попада в селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ и не е включен в строителните граници на населеното място, т. е. не попада в обхвата на "останалите случаи" по смисъла на посочената норма. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административният съд - Стара Загора е бил сезиран с жалба, подадена от Николай Денчев Николов против Заповед № РД-25-212/11.02.2011 г., с която е одобрена оценката на придаваемата част - 132/732 кв. м идеални части от имот № 97, масив 296, по плана на новообразуваните имоти (ПНИ/ целият с площ от 732 кв. м., находящ се в местност "Мечи кладенец", землището на с. Пряпорец, в размер на 1783 лева, определена от лицензиран оценител - СД"Полиексперт СД", изготвил експертна оценка. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал. 4б от ППЗСПЗЗ, и с оглед нотариален акт № 188, том IV, дело № 2314/1995 г. за признаване право на собственост за 600/732 кв. м. идеални части на Николай Денчев Николов, като определената цена от 1783 лева, т. е. одобрената оценка следва да бъде заплатена в 3-месечен срок от влизане в сила на заповедта от Николай Денчев Николов. Последният оспорил цената на придаваемата част, която счел за завишена. От доказателствата, събрани по делото съдът е приел за установено, че на 9.12.2010 г. жалбоподаталят подал искане за закупуване на 132 кв. м. от имот № 97, масив 296 в местността "Мечи кладенец", землище с. Пряпорец, като към молбата приложил нотариален акт /констативен/ № 188, том IV, н. д. № 2314/95 г., с който установил трансформация на право на ползване в право на собственост върху 600/700 кв. м. идеални части от имот № 97 в местността "Мечи кладенец", землището на с. Пряпорец, по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е изменил оспорената заповед в частта за оценката и я определил в размер на 20 лв. За да стигне до този правен извод на първо място съобразил, че независимо, че в оспорения акт като правно основание е посочена разпоредбата на § 62 от ППЗСПЗЗ, тя в случая е неприложима, тъй като заповедта няма за предмет трансформиране право на ползване в право на собственост, и от изложените фактически основания извел приложимия закон. Приел, че тъй като в случая заповедта е издадена след като на жалбоподателя е признато право да придобие собственост върху предоставения му за ползване имот, представляващ 600/732 идеални части от имот № 97, масив 296 м. "Мечи кладенец", землище с. Пряпорец, и с нея се одобрява оценка на придаваема площ по реда на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, относимата правна норма е § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 31 от ПЗР към ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. На следващо място съобразил данните в приложената по делото скица на новообразуван имот № 296.97 /л. 8 от делото/ и данните от регистъра към плана на новообразуваните имоти за с. Пряпорец /л. 20 от делото/и установил, че собственик на придаваемата част от новообразувания имот е община Стара Загора. За изясняване на обстоятелствата по спора назначил съдебно-техническа експертиза, с която установил, че новообразуван имот 296.97, целият с площ 732 кв. м., находящ се в местност "Мечи кладенец", землище с. Пряпорец, не е разположен в землищно образувание или в строителните граници на населеното място /с. Пряпорец/, както и че размера на оценката на процесните 132/732 идеални части от новообразуван имот 296.97, определена по реда и съгласно изискванията на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998г, е 20 лв Така обосновал извод, че при издаване на оспорената заповед административният орган е допуснал нарушение, тъй като неправилно не е приложил разпоредбата на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 31 от ПЗР към ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ защото се касае за оценка на част от имот, който не попада в селищно образувание. Възприемайки изцяло заключението на експертизата, съдът е изменил оспорената заповед и вместо нея е постановил решение, с което е определил оценка на придаваемата част в размер на 20 лв. Постановеното решение е допустимо. Развитото в касационната жалба възражение за процесуална недопустимост на жалбата срещу процесната заповед, която според касатора не е административен акт, не може да се възприеме. Върховният административен съд намира, че първоинстанционният съд правилно е преценил характера на оспорената заповед, с оглед нейното съдържание. Неоснователно е релевираното в настоящото производство твърдение да недопустимост на атакуваното съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК, защото тя съдържа волеизявление на издателя на акта, с което непосредствено се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Противно на твърдяното, оспорената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1, пр. 2 от АПК, т. к. с нея непосредствено се засягат правата и законните интереси на жалбоподателя Николов, свързани със собствеността на процесния имот и по конкретно - заплащане на определената цена на придаваемата част. Налице е властническо волеизявлението, което няма уведомителен, а задължителен характер и то не е част от процедура по прекратяване на съсобственост, т. к. вече е факт признатото право на жалбоподателя да придобие собственост върху ползвания от него имот. По тези съображения е неоснователно и твърдението, че жалбоподателят можел и да не се съгласи с определената оценка и да не я плати, поради което нямал право на жалба. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. По делото безспорно е установено, че имотът на жалбоподателя и площта, която се придава към него по силата на влезлия в сила ПНИ, не попада в селищно образувание или в строителните граници на населеното място. Съдът правилно е приложил относимата за случая материалноправна норма. Съгласно § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, след като влезе в сила планът на новообразуваните имоти, оценките на земите, сградите и подобренията на земята по § 4а, 4б, 4в и 4з се извършва със заповед на кмета на общината при условия и по ред, определени с ППЗСПЗЗ. Съгласно нормата на ал. 2 на § 31 на ПЗР към ПМС №234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, оценката се извършва в случаите на § 4а, ал. 1 и 5, § 4б, ал. 1 и § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ съгласно чл. 90 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, приет с Постановление № 254 на Министерския съвет от 2006 г., когато земите са разположени в селищни образувания или са включени в строителните граници на населените места, а в останалите случаи - съгласно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с Постановление № 118 на Министерския съвет от 1998 г. Основните възражения в касационната жалба не намират опора в приложимите норми, тъй като в настоящия случай е безспорно, че се определя оценка на придаваема част по § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а от заключението на вещото лице категорично е установено, че процесният имот не попада в селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ и не е включен в строителните граници на населено място, следователно той попада в кръга на "останалите случаи", визирани в § 31, ал. 2, т. 1, предл. второ, в които оценката следва да се определи съгласно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Правилно е преценено от съда, че неточното посочване на правното основание не е съществен порок, тъй като са налице фактическите основания за издаване на акта и от тях може да се извлече приложимата норма. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че тази наредба е неприложима, тъй като се касаело за уреждане на правата по съсобственост, и оценката следвало да се определи по пазарни цени, тъй като именно с нея се определят цени на земеделските земи и е приложима когато частта от имота, която се придава е извън селищно образувание или не попада в строителните граници на населените места. Впрочем твърдението на касатора не държи сметка за посоченото от самия издател основание по ППЗСПЗЗ. Твърдението, изведено от нормите на ЗОС, е неотносимо към спора. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение