Решение № 123 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 111/2013 г.

Решение № 123 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 111/2013 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова Производство по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Образувано е по молба на Д. Р. Р. чрез адвокат А. Димитрова, Адвокатска колегия [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 11.07.2012 г. по гр. дело № 33/2012 г. на Добрички окръжен съд, не допуснато до касационно обжалване с определение № 1165 от 05.11.2012 г. по гр. дело № 1101/2012 г. Върховен касационен съд, четвърто г. о. В молбата се поддържа, че въззивният съд не е разгледал възраженията на молителя по допълнителна въззивна жалба, въпреки дадени указания с определение № 338/04.05.2012 г. по ч. гр. дело № 289/2012 г. на ВКС, с което молителят бил лишен от право на защита, независимо от факта, че същият е представляван от защитник. С незачитането на осъществена процесуална защита от страна на въззивния съд, молителят обосновава основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се мотивира с дадена, според молителя неправилна правна квалификация на иска по чл. 54 ЗЗД. Била игнорирана нормата на чл. 203, ал. 2 КТ, въпреки че цялостната му процесуална защита била насочена към оспорване на този иск. Направени са твърдения, че молителят не бил призоваван, не бил обосновавал писмен отговор по чл. 131 ГПК и не бил защитаван по надлежен ред от ангажираните от него адвокати в процеса, без да се сочат конкретните нарушения. Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение - Д. АД не е взел становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на посочените отменителни основания. Молбата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. С решението, чиято отмяна се иска Д. Р. Р. е осъден на основание чл. 54 ЗЗД да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение - Д. АД сумата от 6000 лв. по частичен иск от 73 713,97 лв., платена от Многопрофилна болница за активно лечение - Д. АД въз основа на изпълнителен лист от 14.11.2008 г. издаден от Варненски апелативен съд по в. гр. д. № 303/2008 г. и по гр. дело № 1240/2007 г. на Добрички окръжен съд, като обезщетение за неимуществени вреди присъдени в производство по чл. 49 ЗЗД на лицата О. Ж. Ч. и Ж. О. Ч. - наследниците на Е. О. Ч. починал на 03.10.2003 г., за причинената смърт на който молителят е признат за виновен по чл. 123, ал. 1 НК и по нахд № 615/2006. на Добрички окръжен съд на основание чл. 78а, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. По основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Отмяна на влязло в сила решение по т. 6 на чл. 303, ал. 1 ГПК е допустима, когато страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 (урежда случаите на особеното представителство при безвестно изчезналите, лице с неизвестен настоящ или постоянен адрес, при противоречие в интересите между представляван и представител, назначаване на особен представител в случаите на процесуално недееспособно лице без законен представител или попечител). Разпоредбата има предвид правото на участие на ответника по иска, което е нарушено, както когато му е назначен особен представител, без да са налице предпоставките на чл. 47 и чл. 48, така и когато са били налице тези представки, но особен представител не му е бил назначен, така и когато правото на участие е нарушено в хипотезите по чл. 29 ГПК. Разпоредбите на т. 6 и на т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК касаят нарушаване на съдопроизводствени правила, което е довело до лишаване на страната от право на участие или до ненадлежното и представляване, което винаги е съществено. Молителят се позовава на незачетена, но осъществена процесуална защита на страна от въззивния съд, който не бил разгледал оплакванията му в допълнителна въззивна жалба (подадена след изтичането на срока за обжалване). На това нарушение молителят се е позовал в касационната си жалба против въззивното решение, което не е допуснато до касация. Когато страната се е позовала на нарушението в жалба и жалбата е отхвърлена, молбата за отмяна основана на същото процесуално нарушение е неоснователна. Отделно от изложеното, призоваването на молителя и неговото представителство не осъществява нито една от хипотезите на т. 6 на чл. 303, ал. 1 ГПК, вр. чл. 29 ГПК, чл. 47 ГПК и чл. 48 ГПК. По основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК дава защита на страната, която не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в разглеждане на делото, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила обезпечаващи участие на страните в производството, както и когато страната не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована, нито лично, нито чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В молбата за отмяна липсват твърдения, които покриват фактическия състав на отменителното основание. Твърденията относно правната квалификация са основания за неправилност на решението и те са били обсъдени по съществото на спора от съдебните инстанции при инстанционния контрол на решението. В заключителната част от молбата за отмяна са наведени доводи, че молителят не бил призоваван, не бил обосновавал писмен отговор по чл. 131 ГПК и не бил защитаван по надлежен ред от ангажираните от него адвокати в процеса, които са посочени формално, без да са развити в конкретни нарушения. Липсата на твърдения за конкретно допуснати процесуални нарушения ограничили правото на страната да участва в делото изключват хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК като основание за отмяна. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.