Решение № 9076 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5941/2017 г.

Решение № 9076 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5941/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областната дирекция на МВР - Б., представлявана от директора Н. Ц. Х. и по касационна жалба на Н. Г. А., чрез пълномощника му адв. Петър Н. Петров, против Решение № 528 от 7.04.2017 г., постановено по адм. дело № 744/2016 г. от Административен съд Б.. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението в осъдителната (първата жалба) и в отхвърлителната му част (втората жалба) поради противоречие със събраните по делото доказателства. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Двамата касатори претендират присъждане на понесените по делото разноски. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, подадена от Областната дирекция на МВР - Б., представлявана от директора Н. Ц. Х. и за неоснователност на касационната жалба, подадена от Н. А.. Счита, че ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин наличието на понесени неимуществени вреди, както и пряката им и непосредствена причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен, административен акт. Моли решението на съда да бъде отменено. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. По същество е основателна жалбата на ОД на МВР - Б. по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, ОД на МВР - Б. е осъдена да заплати на Н. Г. А. сумата от 2 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 8.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменен, като незаконосъобразен, акт - заповед за задържане на лице рег. № 627 от 27.06.2014 г., издадена от полицай А. Х. М. от 01 РУП - Б. при ОД на МВР - Б. и е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от Н. Г. А. иск против ОД на МВР - Б. за присъждане на обезщетение в размер на 4 000 лева за неимуществени вреди, както и акцесорния иск за лихви върху тази сума. От фактическа страна по делото е установено, че със заповед за задържане рег. № 627 от 27.06.2014 г., издадена от полицейски орган при 01 РУП - Б. - А. Х. М. е разпоредено ищецът Н. А. да бъде задържан за срок от 24 часа, като ефективното му задържане е станало на същата дата в 15. 10 часа, в работилницата му за ремонт на велосипеди, по сигнал за вдигане на шум. Поради това, че е отказал да представи документ за самоличност или заместващ го такъв е бил отведен в РУП принудително. На гърба на посочената заповед е отбелязано, че ищецът е освободен в 18.40 часа на 27.06.2014 г. Заповедта е била оспорена пред съда и с Решение № 6676 от 8.06.2015 г., постановено по адм. дело № 12059/2014 г. от тричленен състав на ВАС е била отменена. Обстоятелствата по делото са установени от приложената от административния орган преписка и с разпита на свидетелите по делото - майката на ищеца - г-жа Атанасова, М. Н. - негова приятелка, с която не живеят съвместно и служителите на ответника - А. М. и В. Ч.. От правна страна решаващият съд е приел, че предявеният иск е основателен, поради наличието на комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, и частично доказан до размера на сумата от 2 000 лв, определена от съда по правилата на чл. 52 ЗЗД и е постановил своя акт в този смисъл. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При правилно изяснена фактическа обстановка съдът е направил изводи в противоречие с приложимия материален закон. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, поради което настоящата инстанция, след като отмени обжалваното съдебно решение, ще следва да постанови ново - по съществото на правния спор. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Законодателят изисква да се докаже наличието на всички, комулативно изискуеми, елементи на отговорността по специалния закон, за да се ангажира безвиновната отговорност на държавата/общината. Отсъствието на който е да е от посочените в нормата елементи води до неоснователност на претенцията. В случая не се спори, че е налице отменен, по съответния законов ред, административен акт, постановен от длъжностно лице на ответника в изпълнение на неговата административна дейност. Изводът, че е налице първата от изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обоснован. Ищецът обаче не е установил и доказал по безспорен и категоричен начин, с допустимите по ГПК доказателства и доказателствени средства, наличието на твърдяните неимуществени вреди, изразяващи се в "преживян физически и психически стрес и безпокойство; главоболие и раздразнителност; влошаване на здравословното състояние; накърняване на честта, достойнството и доброто му име в обществото; злепоставяне пред близки, познати и колеги.". В съдебно заседание съдът е допуснал и разпитал като свидетели майката на ищеца, негова дългогодишна приятелка и двамата служители от 01 РУП на МВР - Б., извършили задържането. Не е бил разпитан св. Кантурски, който се е намирал в работилницата по време на посещението на служителите от МВР и задържането на Атанасов. От разпита на този свидетел се е отказал пълномощникът на ищеца - адв. Петров, в проведеното на 8.02.2017 г. открито съдебно заседание, след което е заявил, че няма искания за събиране на нови доказателства. Съдът не е отчел близките отношения между майката и синът, от една страна и приятелството на св. Николова с ищеца, което предполага липса на обективност и безпристрастност в техните показания. На същата плоскост като необективни се преценяват и дадените в защита показания на участващите в задържането свидетели Митов и Чапкънов, като първият е и издател на отменения, като незаконосъобразен, акт, от който се твърди да са настъпили вредите. Единственият обективен и незаинтересован свидетел е останал неразпитан по волята на пълномощника на ищеца. Липсват и доказателства във връзка с твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищеца. При положение, че твърдяната неимуществена вреда не е доказана, то искът, поради отсъствие на елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен. В исковия процес по реда на специалния закон - ЗОДОВ - се ангажира безвиновната отговорност на държавата/общината. Затова тежестта на доказване е изцяло на страната на ищеца, който с всички допустими по ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже наличието на всички, комулативно изискуеми, предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал, по безспорен и категоричен начин, наличието на неимуществени вреди. Изложените съображения водят до извод, че решаващият съд необосновано и при неправилно приложение на материалния закон е признал основателност на исковата претенция и е осъдил ответника да заплати обезщетение. Решението му в осъдителната част ще следва да се отмени, а вместо него да се постанови друга, с което искът да се отхвърли и в тази част. При този изход на правния спор претенцията на ОД на МВР за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Изричната уредба в ЗОДОВ на отговорността за разноски не предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, следователно такова не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ АПК Върховният административен съд, трето отделение,