Решение № 8476 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4634/2014 г.

Решение № 8476 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4634/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Любен Борисов Бачев от гр. Симитли срещу заповед № К-1577 от 13.02.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е било прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР служебното му правоотношение като държавен служител поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения административния акт. Иска се неговата отмяна, поради неправилно прилагане на материалния закон и допуснато съществено нарушение на административнопроцесуални правила при издаването му. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване административен акт и е процесуално допустима, а по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол е заповедта на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение с Любен Борисов Бачев поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчването на заповедта. Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 246, т. 2 от ЗМВР, в предвидената законова форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити. Обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. В конкретния случай заповедта е постановена по предложение, рег. № 3969 от 27.01.2014 г. на Директора на ОДМВР Благоевград, след установяване със справка, рег. № 3605/23.01.2014 г., че Бачев има общ осигурителен стаж 29 години, 3 месеца и 19 дни, от които общ осигурителен стаж при условията на чл. 69 КСО 27 години, 5 месеца и 10 дни, с което са изпълнени изискванията по чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Неоснователен е наведеният довод, че са неясни критериите на кои точно служители, придобили право на пенсия при условията на чл. 69 КСО следва да се прекратят служебните правоотношения. Изрично в цитираната разпоредба на ЗМВР е посочено, че служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Това, че чл. 69, ал. 2 от КСО урежда правото на пенсия на служителите по ЗМВР, независимо от възрастта, при наличието на две кумулативно предвидени условия - 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители в министерството означава, че прекратяването може да бъде и по инициатива на служителя. С изменението на т. 13 ДВ, бр. 88/2010 г. е предвидена възможност от 1.01.2011 г. пенсионирането при условията на чл. 69 от КСО да се извършва и по искане на служителя, но не е отнето правото на административния орган по негова инициатива да прекрати служебното правоотношение при наличие на горепосочените предпоставки. Действително по силата на чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от АПК административните органи са длъжни в пределите на оперативната си самостоятелност, да третират еднакво сходните случаи при еднакви условия, като при условията, посочени в закона, са длъжни да започнат, проведат и приключат административното производство, но по делото липсват доказателства жалбоподателят да е третиран различно при сходни условия. Предвид изложеното настоящият състав на Върховния административен съд - Пето отделение, намира жалба за неоснователна, при което същата следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд - Пето отделение,