Решение № 11035 от 3.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 62/2011 г.

Решение № 11035 от 3.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 62/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Светла Златева Георгиева, в качеството на вр. изп. дл. Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, срещу решение № 2286 от 8.11.2010 г. по адм. дело № 3507 по описа за 2009 г. на Административен съд - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушвана на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - "Непекс " ООД град Добрич не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил РА № 900452/08.10.2009 г. на органа по приходите на ТД на НАП - гр. Добрич, в частта потвърдена с решение № 724/04.12.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" град Варна при ЦУ на НАП с която в тежест на "Непекс" ООД град Добрич, са установени задължения за ДДС за д. п. 01.2004 г. - 36,41 лв., д. п. 02.2004 г. - 98,26 лв., д. 03.2004 г. -142,01 лв., д. п. 06.2004 г. -333,04 лв., д. п. 07.2004 г. -123,39 лв.; д. п. 08.2004 г. - 114,78 лв., д. п. 10.2004 г. - 68,81 лв.; д. п. 11.2004 г. -31,70 лв.; д. п. 12.2004 г. -21,51 лв.; д. п. 01.2005 г. -1193,87 лв.; д. п. 09.2005 г. -736,65 лв.; д. п. 07.2006 г. - 53,95 лв.; д. п. 08.2006 г. - 280,90 лв.; д. п. 10.2006 г. - 579,05 лв.; д. п. 11.2006 г. - 1251,68 лв.; д. п. 12.2006 г. - 805,45 лв., както и лихви върху тези задължения в общ размер 3 054,56 лв. до датата на ревизионния акт. Органът по приходите в хода на ревизията е констатирал разлика между стойността на продадената продукция и стойността на изписаната продукция бетон и е приел, че дружеството е извършило реализация на бетон под себестойността, което е в нарушение на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС /отм./. Изготвена е справка по фактури за ревизирания период, с която е установена разлика между себестойността на единица продукция от съответния вид и стойността на доставката по продажни цени /по фактура/, като върху разликата е начислен ДДС, подробно описан по периоди и размери. За да постанови този резултат, съдът се е позовал на заключенията на приетата по делото и неоспорена надлежно съдебно - счетоводна експертиза, както и на представените в съдебното производство доказателства. Съгласно тях се установява, че дружеството е допуснало грешки при определяне и прилагане на счетоводната си политика, отнасяйки по сметка 611 всички разходи. Независимо от това обаче съдът е приел, четова не прави тези разходи относими към определяне себестойността на продукцията, за определянето на която има нормативно установени правила. Приел е, че няма безспорни доказателства относно действителната себестойност на продукцията на РЛ, поради и което не може по категоричен начин да се твърди наличието на продажба под себестойността, за които да се дължи допълнително ДДС на осн. чл. 29, ал. 5 от ЗДДС. Решението е правилно. Първоинстанционният съд, след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че са налице визираните основания за отмяна на РА. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените от него касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 160 ДОПК, респ. чл. 235 и чл. 236 от ГПК във вр . § 2 ДОПК. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет, на данъчния процес и правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалните закони, релевантни за правилното определяне на данъчните задължения - в случая по ЗДДС. Основното касационно възражение е относно приложимостта на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС и начина на определяне себестойността на продукцията за процесните периоди. Счита, че неправилно съдът се е позовал на изготвената ескпертиза в хода на съдебното производство, тъй като експертът е изготвил заключението си без да определи себестойност, а е коментирал себестойността единствено по справка, предоставена от жалбоподателя в хода на съдебното производство поради и което е стигнал до неправилния извод за неправилно прилагане на СС - 2 и Закона за счетоводството от ревизиращия орган. Основен спорен момент в процеса се явява как е формулирана и каква е действителната себестойност на отделните марки /видове/ бетон през процесните периоди, дължи ли се и ако се дължи какъв е размера на допълнителния ДДС. Според даденото от управителя обяснение в ревизионното производство, елементите, формиращи себестойността на на бетоните включват подробно изброени разходи, което отговаря на определението за себестойност по СС-2 и съответно на това по § 4, т. 1 от ДР на ЗСч, към който препраща ЗДДС /отм/. За изясняване на този спорен момент в хода на съдебното производство е назначена, изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Съобразно заключението на вещото лице, през процесните 2004,2005 и 2006 г. в счетоводството на дружеството е използван сметкоплан без раздвижване на сметка 614- разходи за организация и управление. Тези разходи са отнасяни към сметка 611- разходи за основната дейност в кореспонденция със сметки от група 60.Вещото лице посочва, че себестойността на отделните марки бетон е формирана от разходите за материали по рецептите за различните марки бетон, както и разходите за работни заплати и осигуровки на работещите на бетоновия възел. От тази стойност е изключена електроенергията, която е отчитана общо за дружествата и за двата бетонови възела, наема за земята. Приело е, че счетоводно тези разходи не могат да бъдат разпределени по вид продукция, като е преизчислило себестойността на продадените бетони по фактури приемайки, че така преизчислената себестойност не превишава стойността на продажбите по процесните фактури, т. е продажби под себестойност няма . Съдът е приел, че действително са налице допуснати грешки от дружеството при определяне и прилагане на данъчната политика, като е отнасяло по сметка 611 всички разходи, но това не прави тези разходи пряко относими към себестойността на продукцията, за определянето на която има нормативно установени правила в СС-2. Констатирано е също, че в хода на ревизионното производство не е извършен анализ на изходните данни от разходните документи и не е отчетено влиянието на обстоятелството, че липсва отчетност по сметка 614, а тези дейности са отчетени в сметка 611.В тази връзка първостепенният съд е кредитирал представените справки, в които са отразени по пера разходи, формиращи себестойност на продадената продукция по видове. Отчетено е обстоятелството, че в дадените обяснения пред контролните органи РЛ е посочило, че транспортните разходи са включени в себестойността, което негово становище противоречи на определението за себестойност по СС2 и доколкото това е така е следвало органите по приходите да отчетат, че в тази справка РЛ е имало предвид различно понятие- търговска себестойност, различна от себестойността регламентирана в СС2, в която са включени както преките общопроизводствени разходи, така и административни, финансови, извънредни и разходи за продажби, разпределени по възприет в счетоводната политика на дружеството начин. Не е отчетено от проверяващите също така,, че срещу тези разходи в повечето от представените фактури е налице съответен приход от продажба на услуга транспорт, поради и което отразяването и в себестойността изкривява резултата и поставя под съмнение определената от РЛ себестойност за целите на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС. Посочените аргументи почиват на направените от експерта констатации при изготвяне на експертизата. Неоснователни са възраженията на касационният жалбоподател в тази насока, че заключението е изготвено въз основа на представени от РЛ писмени доказателства. Следва да се приеме, че след като административният орган е доказал фактическите и правните основания за издаване на акта и същият се оспорва, то оспорващото го лице, в случая ревизираният субект има право и ангажира доказателства, за да обоснове собствените си твърдения. С оглед обстоятелството, че не са събрани достатъчно доказателства, от които да се установи безспорно действителната себестойност на ревизираното лице и респективно при сравнение с нея да се установи наличието на продажби под себестойността, за които е дължим допълнително ДДС на осн. чл. 29, ал. 5 от ЗДДС /отм./ издаденият РА с който са установени задължения на това основание се явява необоснован и незаконосъобразен . Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, осмо отделение