Решение № 5810 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2954/2014 г.

Решение № 5810 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2954/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Басем Абдулкерим Саид, гражданин на Ирак, срещу решение № 253 от 13.01.2014 г., постановено по адм. дело № 8453/2013 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Славова оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Басем Абдулкерим Саид срещу решение № 1161 от 25.07.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на материалните и процесуалните правила за издаването му. Административният орган бил изследвал в цялост наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут, включително въз основа на актуална справка относно обстановката в Ирак вх. № 01-2547 от 4.04.2013 г. на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд". Правилно административният орган бил преценил, че поддържаната от жалбоподателя бежанска история не попадала сред основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Чужденецът не оспорвал, че не се занимава с политика, не е бил чл. на политическа партия, не е бил изтезаван и арестуван, напротив - през м. август 2012 г. легално напуснал страната с паспорт и самолетен билет за Турция, което било указание, че спрямо жалбоподателя не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. От проведените интервюта ставало ясно, че той не е имал проблеми с официалните власти, твърдял, че не е бил чл. на политическа партия или организация. Изнесената от чужденеца "бежанска история" страдала от липса на конкретика по отношение на посочените в чл. 8 от ЗУБ причини. Ето защо административният орган основателно бил отказал да му предостави статут на бежанец. Не били налице и твърдените в жалбата предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. В интервютата и в подадената жалба, жалбоподателят не твърдял, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отношение в страната си на произход. Административният орган бил обсъдил и наличието на основание за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ съобразно тълкуването, дадено в решение на СЕО от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 M. E., N. E. срещу S. van J. на чл. 15, б., "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Съдът е приел, че ситуацията в страната на произход не можела да се определи като немеждународен въоръжен конфликт, тъй като не се характеризирала с елементи, включени в определението, дадено в Допълнителния протокол към Женевските конвенции от 12 август 1949 г. относно защитата на жертвите на въоръжени конфликти с немеждународен характер. Общите констатации за продължаващи нарушения на правата на човека в Ирак не достигали до такава висока степен на безогледно насилие, че да изключат необходимостта от изследване на личния елемент в бежанската история на чужденеца, респ. наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността му по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В случая липсвали индивидуално обусловени факти, които да формират убеждение, че поради етнически, религиозни или други причини безопасността на лицето, кандидатстващо за хуманитарна закрила, е застрашена във висока степен и съществува реален риск от преследване или от тежки посегателства върху живота и личността му. Сама по себе си, ситуацията в Ирак не можела да служи като причина за предоставяне на субсидиарна закрила, ако историята на чужденеца не съдържала такива данни, въз основа на които да се направи заключение, че при завръщането му би бил подложен на сериозен риск от преследване или на тежки посегателства върху живота или личността му. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съдопроизводствени нарушения. Въз основа на формираните обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от касатора при интервютата му в ДАБ, не може да се заключи, че същият изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Страхът от преследване, на който се позовава чужденецът е поради работата му като търговец и търговските му контакти. Изнудването за пари от престъпна групировка, както правилно е приел и първоинстанционният съд, има криминален характер и не обуславя извод за преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ. Не се установява в страната си по произход Басем Абдулкерим Саид да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е налице риск от такова преследване. Същият не се е занимавал с политическа дейност и не твърди да е членувал в партия. Поради това не може да се приеме, че е налице някоя от визираните в ал. 1 на чл. 8 от ЗУБ хипотези. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на бежански статут на чужденката. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя. Кандидатът за статут се позовава преди всичко на несигурната обстановка в Ирак. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която, основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията относно актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в Ирак, съдържаща се в представената по преписката справка вх. № 01-2547 от 4.04.2013 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ относно положението в Ирак, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От представените в открито съдебно заседание две справки: едната за актуалното положение в Багдад от 13.03.2015 г. и справка от 24.01.2015 г. за районите, които се контролират от Ислямска държава и за възможностите за вътрешно разселване, не може да се направи извод, че степента на насилие е масово и безогледно. Сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,