Решение № 629 от 19.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10009/2023 г.

Производството е по чл.208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу Решение 773 от 13.06.2023г. по адм. дело 363/2022г. по описа на Административен съд София област. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли съда да отмени съдебното решение и да постанови ново по същество на спора, с което да отхвърли първоинстанционната жалба. Претендира разноски за двете инстанции включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от другата страна по делото. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован не изпраща представител и не взема становище. Ответникът Й. Кудев е представил писмен отговор по касационната жалба, в който сочи, че касационната жалба е неоснователна и моли съда да остави в сила решението на първата инстанция. Претендира разноски за настоящата инстанция. В с.з. за ответника се явява адв. Стойкова и оспорва касационната жалба, поддържа писмения отговор.Представя списък за разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на подадената касационна жалба като излага подробни съображения в тази насока. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна и срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол, счита същата за допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт първоинстанционния съд е отменил по жалба на Й. Кудев ,Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх.02-230-6500/2061 от 10.03.2022г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие и е върнал преписката на административния орган за произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но не е мотивирано, допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, поради което е отменил акта като незаконосъобразен. Решението е валидно като постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт. Решението е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на жалба от Й. Кудев срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г., с изх. 02-230-6500/2061 от 10.03.2022г, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с което изцяло е отказано финансово подпомагане за кампания 2020г. и са начислени санкции за бъдещ период. Решението е правилно. Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните основания, от които административният орган черпи правомощието си да го издаде. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Обосновано и правилно съдът от първата инстанция е приел, че поясненията към колона 3 за извършените намаления не съставляват мотиви на административния орган, тъй като същите представляват механично възпроизвеждане и изброяване на множество правни основания без никаква конкретика. Липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания. Липсата на мотиви е нарушение на законоустановената форма и представлява самостоятелно основание за отмяната му по чл.146, т.2 АПК. Недопустимо е мотивите за издаване на обжалвания акт да се представят от административния орган в хода на съдебното производство/повече от месец след образуване на съдебното производство/ под формата на становище. Мотивите на административния акт не могат да бъдат допълвани след приключване на производството по издаване на административния акт и неговото съобщаване от твърдения на страните или чрез доказателствени средства, събрани едва в хода на съдебното обжалване, чрез които да се изясняват фактически основания за издаване на акта. Изложените от решаващият съд мотиви в тази насока се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Липсата на мотиви в оспорения административен акт е достатъчно основание за неговата отмяна. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател не се дължат разноски за касационното производство. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 1700лв., своевременно претендирани и надлежно заплатени. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената защита от адв. Стойкова. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,